yotovava
2.640 el resultado
ЗAВРЪЩAНЕ
Нa три рaзкрaчa от нощтa –
ceно, изгнило под плaтнищe.
Tо помни хиляди нeщa –
aлa нe ми рaзкaзвa нищо. ...
  169 
  189 
СЛЕД ВСЯКА ПРОШКА СЛЕДВА ТИШИНА
Аз те гледам със други очи
и не виждам дълбоките бръчки,
нито факта, че страшно личи,
как прегаряме – скършени съчки, ...
  178 
ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите. ...
  197  12 
Аз съм есенен стих, който някой набързо е драснал
и записал в скръбта си предсмъртния стон на листата.
И докато усуквам пресъхващите водорасли,
ти нечуто си тръгваш и едва ли ще те изпратя.
Не защото не искам да помниш ветреца вечерен ...
  225 
ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...
  219 
ТАБЛО ЗА НЕКРОЛОЗИ
Каквото беше, се изниза –
пресъхна благата река
и месецът с разпрана риза
протяга към света ръка. ...
  186 
  300 
СТРАНИЦА ОТ ДНЕВНИК
Като топло какао сред зимата
тишината ухае на мляко.
И ненужно се сърдя на климата –
нямам поводи да се оплаквам. ...
  172 
АТЛАЗЕНА СПЛИТКА
В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам. ...
  177 
НЕОТБРОЕНИ КРАЧКИ
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят. ...
  321  17 
  225 
ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
  218 
МИЛЕНИУМ
Синее здрачината и денят
се спуска в стръмнините на безкрая.
По улиците – в глобуси без цвят,
кълби неон с илюзия за Рая. ...
  137 
  193 
НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ НАЗАД
Сезонът отминава и усещам,
че тъмнината става сговорчива
и юлският немилостив горещник
прегаря като болка от коприва. ...
  177 
СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...
  196  13 
смокини в парка –
сенчици в хладината,
бълват аромат
през прозореца мокър –
сладко в къща за гости ...
  168 
СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...
  192 
ГРЕШНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ
Морето ме посрещна с грак
на гларуси, препили с горест.
Родил ли си се единак –
ще мъкнеш доживотна болест. ...
  174 
РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...
  201 
УКРОТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Какво – не зная, липсата побира,
но бавно светлото у мен изчезва.
Щом казаха, че майка ми умира,
за първи път потънах – сякаш в бездна. ...
  257  12 
БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...
  274  10 
  305 
  292 
  331  10 
Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...
  233  10 
ДЕЛИРИУМ
След стремежа да трупам богатство отдавна разбрах,
че не става живота и даже смъртта да излъжеш,
че световната мъка във шепа не мога побра
и е грешно да мисля, че Господ за нещо е длъжен. ...
  267  12 
  295 
ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи? ...
  208  14 
ХВЪРЧИЛО
Още, мамо, недей си отива,
има много какво да си кажем.
Вечерта е безкрайно красива
с позлатените летни паважи ...
  158 
МЕНЧЕ С КЛАДЕНЧОВА ВОДА
Пристегна баба своята бохча
и каза, че след малко ще се върне.
И аз се взирах в тънката черта,
в която хоризонтът бе изгърбен. ...
  250  15 
Аз съм вече сянка на часовник.
Буря е изтръгнала стрелките.
Тук ли беше – даже не запомних.
И не виждам смисъл да попитам.
Цифрите изронват циферблата ...
  326  11 
ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма. ...
  287 
НЕПРИКАЗКА ЗА ДЕЦА
Докато в сънища те браних,
превърна се небето в ласка.
Денят поднася нови рани –
нощта към бездната ме тласка. ...
  216 
КОГАТО ДРУГО НЯМА
От ризата си смъртни грехове
не съм препирала с вода мълчана.
С протяжен грак из нощите снове
в съня ми често парцалива врана ...
  290 
ЗАДРАСКВАНЕ НА СИТНИЯ ТЕКСТ
𝐻𝑜𝑚𝑜 ℎ𝑜𝑚𝑖𝑛𝑖 𝑙𝑢𝑝𝑢𝑠 𝑒𝑠𝑡…
Светът е объркан от много лъжливи пророчества,
от стотиците Юди, Пилати и грешни светици.
Няма време и знам, че отдавна мигът е просрочен, ...
  238  11 
ЯГОДОВО ПЪЛНОЛУНИЕ
У мене диви бесове не виха,
страхът – да ме надвие, не успя.
Не знаеш сутрин колко ми е тихо,
щом литне ми нанейде си сънят. ...
  175 
  349  13 
ОБИТЕЛ
Иззидали сме си стена –
и аз не мога да те видя,
не смея да те обвиня
в ненавист, злоба, мъст, обида, ...
  171 
Propuestas
: ??:??