yotovava
2.696 el resultado
ЧОВЕКЪТ С НОВИЯ КОСТЮМ
Кроим си планове добри наум.
Ала не поумняваш, щом си патил.
Ще дойде ден – в най-скъпия костюм
към Бог приятеля си да изпратим. ...
Кроим си планове добри наум.
Ала не поумняваш, щом си патил.
Ще дойде ден – в най-скъпия костюм
към Бог приятеля си да изпратим. ...
206
3
6
НАЙ-СВЕТЛИЯТ МИГ
Запомних първата любов с вкуса на здрача в майска заран,
с бледнеещия благослов по илитона пред олтара,
и с тайнство, невъзпято в химн, с криле – напиращи да литнат,
с мига, когато става зрим страхът в импулса първобитен, ...
Запомних първата любов с вкуса на здрача в майска заран,
с бледнеещия благослов по илитона пред олтара,
и с тайнство, невъзпято в химн, с криле – напиращи да литнат,
с мига, когато става зрим страхът в импулса първобитен, ...
231
2
2
512
3
3
САМО МОЯ ТАЙНА
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
241
6
7
688
1
7
ДЪЖДЪТ, КОЙТО НЕ ИСКАМ ДА СПИРА
Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –
и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.
Помилвала мълком кората уханна на хляба,
изприда дъждовния облак на сребърни нишки. ...
Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –
и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.
Помилвала мълком кората уханна на хляба,
изприда дъждовния облак на сребърни нишки. ...
274
3
9
433
1
425
3
6
ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
254
2
4
ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка. ...
213
3
4
ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
306
4
12
407
4
2
ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава. ...
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава. ...
258
3
7
АЗ СЪМ ЛОДКАТА В МЪТНАТА ЛОКВА
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне. ...
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне. ...
266
4
17
Как Орфей Петков окраде Валери Станков
Валери Станков
1 септември 2015 г. ·
ЩЕ ТЕ ИЗВИКАМ В ПЕТЪК ПРИЗОРИ
Ще те извикам в петък призори, ...
Валери Станков
1 септември 2015 г. ·
ЩЕ ТЕ ИЗВИКАМ В ПЕТЪК ПРИЗОРИ
Ще те извикам в петък призори, ...
447
1
14
549
2
3
429
1
6
410
1
339
БАЛАДА ЗА ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...
Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват. ...
818
7
17
ГРАФИТ В ПОДЛЕЗА
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
Градът, приклещен в сънища безцветни,
изтри последните парченца памет.
Най-трудно в понеделника просветва,
от примката му – изход, знам, че няма. ...
286
2
6
ДРУГИ СЕТИВА
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...
Да разкопчаем облака напролет
над жлътналата рапица в полето.
Понятията ни за тук и горе
объркват сетивата ни несрети. ...
236
2
ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори. ...
283
7
10
551
1
4
НЕВИНАГИ Е ОЧЕВИДНО
Аз непонятното разбирам –
защото то е съвършено.
Поръчал ли си втора бира –
навярно си повярвал в мене, ...
Аз непонятното разбирам –
защото то е съвършено.
Поръчал ли си втора бира –
навярно си повярвал в мене, ...
523
3
11
КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника. ...
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника. ...
379
3
12
НЕ Е ПРИКАЗКА
С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото. ...
С тънка четка навярно невидим зограф
е рисувал дъха по стъклото ми –
своенравна лозница, с характер корав,
с коренища, забити в дълбокото. ...
272
4
ПРОШЕПНАТО В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА
Аз знам, че нищичко не знам,
когато слънцето залязва.
Човек оттук си тръгва сам –
надмогнал страсти и омрази. ...
Аз знам, че нищичко не знам,
когато слънцето залязва.
Човек оттук си тръгва сам –
надмогнал страсти и омрази. ...
269
4
12
ВИНАГИ ЩЕ ИМА УТРЕ
И сърцето ми вече залязва
покрай хълма с треви оредели.
Връз луната – пендара на пазва,
сонм от ангели сякаш са спрели. ...
И сърцето ми вече залязва
покрай хълма с треви оредели.
Връз луната – пендара на пазва,
сонм от ангели сякаш са спрели. ...
421
1
4
КАЛЕМ ЗА СВЯТ ОТ СВЕТЛИНА
Изкусен градинар, април
не спира да ме изненадва.
Сред люляка разцъфнал скрил
присадки три и тънка брадва. ...
Изкусен градинар, април
не спира да ме изненадва.
Сред люляка разцъфнал скрил
присадки три и тънка брадва. ...
254
3
12
НАЙ-КЪСАТА МОЛИТВА
Окъснели мотриси отлетяха в безкрая,
Мъкна хлебеца клисав и не ща друг да зная.
Той е честно спечелен и сладни на езика.
Спя до късно в неделя, от безсилие викам ...
Окъснели мотриси отлетяха в безкрая,
Мъкна хлебеца клисав и не ща друг да зная.
Той е честно спечелен и сладни на езика.
Спя до късно в неделя, от безсилие викам ...
772
4
10
НАДЕЖДАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
В поройни и среднощни дъждове,
когато нямах топъл дом и стряха,
край мене чувах спътник как снове
и как душата ми прегръща – плаха, ...
В поройни и среднощни дъждове,
когато нямах топъл дом и стряха,
край мене чувах спътник как снове
и как душата ми прегръща – плаха, ...
282
1
4
ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
276
3
7
НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада. ...
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада. ...
246
3
2
ЛЪЖИЧКА МЕД ЗА УТРИНЕН ЧАЙ
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...
235
4
5
600
7
12
СВЕТЛИК НАД ТЪМНИТЕ ПОКРИВИ
Когато снеговете се топяха,
тогава чух, че планината плаче.
И вечерта над сгърбената стряха
привърза сънищата на ковача. ...
Когато снеговете се топяха,
тогава чух, че планината плаче.
И вечерта над сгърбената стряха
привърза сънищата на ковача. ...
244
1
5
РАЗКОДИРАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора. ...
Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора. ...
272
3
7
462
4
18
ПИСМО ДО СЕБЕ СИ
Затворих, без да ща, кръга
на плът, на чувства и на разум.
И примирявам се – с тъга,
че все по-рядко имам празник. ...
Затворих, без да ща, кръга
на плът, на чувства и на разум.
И примирявам се – с тъга,
че все по-рядко имам празник. ...
296
1
11
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
