19.04.2022 г., 23:43 ч.  

Паничката ми – кокал от ребро 

  Поезия » Философска
543 7 12
По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят
забързани към своя кръговрат,
че в земния ни свят, (не знам за оня),
душата тегли кучешкия впряг.
Търговците в сервизи на подноси
с изящни дръжки в злато и сребро,
отпиват страсти, манджите са постни...
Паничката ми – кокал от ребро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
  427 
Предложения
: ??:??