Болката остана само,
как ми липсва твоето рамо -
да усетя облекчение
и от самотата спасение.
И ето - пролет е навън,
но пролетта в душата ми е сън -
гнет мъчителен я изпълва
и не желае да си тръгва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.