24.03.2016 г., 18:31 ч.  

Потиснатост 

  Поезия » Любовна
391 0 1

Болката остана само,

как ми липсва твоето рамо -

да усетя облекчение

и от самотата спасение.

 

И ето - пролет е навън,

но пролетта в душата ми е сън -

гнет мъчителен я изпълва

и не желае да си тръгва.

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??