Niveana (Емилия Николова)
42 167
8 dic 2010, 16:10

Реквием за една любов 

  Poesía » Otra
830 0 6

И понеже си тръгна в най-дъждовната нощ,
и по навик изтръгна от очите въпрос,
и остави в сърцето скръбен белег от нож,
а сълзите настъпваше както винаги бос.

И докато ги спирах мисли-птици след теб
и духът ми умиращ се загръщаше в креп,
ти танцуваше страстно в твоя скучен вертеп,
с лицемерна нагласа върху крехкия лед.

Беше много отдавна. Вече дъжд не вали
и е плашещо равно. Даже няма бразди.
А разделната нощ все след нас ще върви,
като писък от нож бавно все ще кърви.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Беше много отдавна. Вече дъжд не вали
    и е плашещо равно. Даже няма бразди.
    Хареса ми!
  • Благодаря Ви:ivanleko91 (Ангел )
    velikataniki (Николина Милева)
    Elda (Лора )
    LeChevalier (Тошко )
    Удоволствие е за мен,че прочетохте!
  • Като тъжна песен е стихът ти, Емилия!
    Тъжна, но хубава...
    Наистина реквием...
  • хареса ми
  • И понеже още дъжд вали
    дори потопища се леят в нечии очи...
    Дали ще го бутилираме в "реквием",
    няма особено значение за мен

    Хубав стих - усетих чувството, което го е провокирало.
  • Предлагам създаването на нова подкатегория -- "реквиеми".
Propuestas
: ??:??