8.12.2010 г., 16:10 ч.

Реквием за една любов 

  Поезия » Друга
833 0 6

И понеже си тръгна в най-дъждовната нощ,
и по навик изтръгна от очите въпрос,
и остави в сърцето скръбен белег от нож,
а сълзите настъпваше както винаги бос.

И докато ги спирах мисли-птици след теб
и духът ми умиращ се загръщаше в креп,
ти танцуваше страстно в твоя скучен вертеп,
с лицемерна нагласа върху крехкия лед.

Беше много отдавна. Вече дъжд не вали
и е плашещо равно. Даже няма бразди.
А разделната нощ все след нас ще върви,
като писък от нож бавно все ще кърви.

© Емилия Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Беше много отдавна. Вече дъжд не вали
    и е плашещо равно. Даже няма бразди.
    Хареса ми!
  • Благодаря Ви:ivanleko91 (Ангел )
    velikataniki (Николина Милева)
    Elda (Лора )
    LeChevalier (Тошко )
    Удоволствие е за мен,че прочетохте!
  • Като тъжна песен е стихът ти, Емилия!
    Тъжна, но хубава...
    Наистина реквием...
  • хареса ми
  • И понеже още дъжд вали
    дори потопища се леят в нечии очи...
    Дали ще го бутилираме в "реквием",
    няма особено значение за мен

    Хубав стих - усетих чувството, което го е провокирало.
  • Предлагам създаването на нова подкатегория -- "реквиеми".
Предложения
: ??:??