Глава XIV
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Понякога излизаше, така директно с домашния си анцуг и тениска. Обикаляше парка сама. Сядаше някъде, даже сред дърветата и се питаше дали ще я потърси, дали изобщо ще се сети за нея и къде би могла да е.
Напоследък изобщо не се хранеше,кожата и изгуби блясъка си. Отказа два ангажимента миналата седмица, просто не можеше да се появи така.
Не му вярваше, усещаше че крие нещо, усещаше, че го отвращава. Спеше с нея само на тъмно. Не я целуваше.
Петя изхлипа още по-силно и се преобърна на гръб върху пода. Не виждаше изход.
Последната нощ не мигна, чакаше го. Дойде си в 3 ч. видимо ядосан. Облечен отвратително. Не можеше да го познае. Не беше нейният Стани. Чакаше го, искаше го. Макар и изродено, тов ...