***
Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти. Разнолика и многополюсна беше тази планина. Простираща се като полегнала ръка, сякаш да опази онези, които се намират в топлата и прегръдка и нашарена вълнообразно с езера и реки. Понякога твърде сурова, понякога много нежна, а понякога не жалееща за чадата си, бродещи из нейните потайности, но винаги истинска и неотменима, като барометър на оплетените съдбовни нишки на хората по тази земя.
Трудни бяха тези времена.Трудни. Селякът, тъй и тъй, все дърпаше ярема, ама, най-трудно му беше когато онези - главните надробяха някоя бобена чорба, пък ти я даваха за смигдал. Ех, селски живот, труден и корав, като къшей онзиденшен хлебец. Но този къшей, винаги е бил най-сладък, най-мил и най-ценен, когато с пот ...