***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше наумило, че един мъж трябва да се обича, повече, отколкото да се уважава.
Онази тъжна, мъглива утрин, Анка се събуди от тежестта върху гърдите си. Емил беше разтворил нейната пазва, вдигнал миндиля* и полите и нагоре, и беше я притиснал към себе си. Замаяният му още от винените изпарения ум, въобще не искаше да мисли. Мъжът си искаше полагаемото му се и тялото търсеше начин да си го вземе бързо и на мига. Право си му беше! Всички казваха така, всички така го приемаха – на тази земя, мъжът беше и господар, и пъдар на жената. Пък и за какво друго освен за къщница и да ти ражда деца, можеше да ти послужи една жена?! Нито му разбираше от мъжки работи, нито сила имаше у нея, пък ум – от`де да и го нал ...