dansyto
817 результатов
От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...
354
4
7
Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...
451
5
9
От всеки храм не става пантеон,
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте, ...
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте, ...
415
4
6
Хвани́ ме за ръката и стисни́,
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...
361
4
6
От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...
820
4
15
Изпих до дъното бутилката със ром,
изпих я цялата, но нищо не забравих.
Бях построил за тебе слънчев пантеон,
а след това ти мен в руините остави.
И даже с камъни, притисната плътта, ...
изпих я цялата, но нищо не забравих.
Бях построил за тебе слънчев пантеон,
а след това ти мен в руините остави.
И даже с камъни, притисната плътта, ...
446
5
7
Завод до завода, мила моя майно льо,
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...
583
1
6
Напомняш ми на август, разбери,
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери, ...
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери, ...
331
7
9
Лятото е слънчев панаир,
пълен със сергии многоцветни,
на една е слънчогледов пир,
а на друга – плодовете летни.
Там се люшкат топли езера, ...
пълен със сергии многоцветни,
на една е слънчогледов пир,
а на друга – плодовете летни.
Там се люшкат топли езера, ...
463
2
4
Тъмнооко момиче в тротоарите крачи,
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси, ...
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси, ...
431
10
9
Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна, ...
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна, ...
246
3
7
От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...
2282
16
20
Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...
979
2
14
Кажете ми, какво е туй съдба –
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...
397
2
9
Сложи си скъсаните дънки,
сандалите обуй и скачай.
Монети в джоба нека дрънкат –
бъди на Времето сираче.
Танцувай в градската градина ...
сандалите обуй и скачай.
Монети в джоба нека дрънкат –
бъди на Времето сираче.
Танцувай в градската градина ...
1131
5
11
Изящество е другото им име,
изящество и красота ефирна.
Танцуват жадно с грация немирна
и всяка свой омаен блясък има.
Щастливи са защото са родени, ...
изящество и красота ефирна.
Танцуват жадно с грация немирна
и всяка свой омаен блясък има.
Щастливи са защото са родени, ...
722
2
6
Такова ли е времето – зловещо,
сега ли стана тъй или отдавна
е бъркало посоките? Погрешно
превръщало е подлостта във правда.
Такова ли е времето, кажете – ...
сега ли стана тъй или отдавна
е бъркало посоките? Погрешно
превръщало е подлостта във правда.
Такова ли е времето, кажете – ...
655
3
6
Опитвам се да разбера защо,
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай, ...
безсмисленото никой не вълнува.
Защо за другите е сякаш зло,
да кажеш, че така се съществува.
Осмисляйки живота си докрай, ...
559
5
8
(Всички, които са намерили смисъла на живота
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...
се приемат без записване от психиатъра
в кабинет 304)
Намира ли се смисъл във безсмисленото,
кажете ми, намери ли го някой? ...
241
5
4
Небето бе смрачено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
А в мен се плъзна мисъл благородна,
да се обвия в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
стопило бе лятната мараня.
А в мен се плъзна мисъл благородна,
да се обвия в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава ...
675
4
12
Една година вече съм сред вас,
приятели, другари по перо.
И много често без да знам и час,
споделях мисли, чувства... във едно.
И вие бяхте моят коректив, ...
приятели, другари по перо.
И много често без да знам и час,
споделях мисли, чувства... във едно.
И вие бяхте моят коректив, ...
385
4
8
От лунен прах очите ми изгарят,
а не от слънце, парещо в деня.
Защото тъмнината в мен отваря,
душевна рана с болка и вина.
Съдбата ми е в лоното на мрака, ...
а не от слънце, парещо в деня.
Защото тъмнината в мен отваря,
душевна рана с болка и вина.
Съдбата ми е в лоното на мрака, ...
361
7
6
Тази утрин беше по-различна –
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...
вятърът, зората и брега.
Приказка вълшебно-идилична
с изгрев, разтопил докрай нощта.
Тази утрин сля ме със морето, ...
379
4
1
"Умираме" от кеф да се делиме,
на бедни, на богати, на красиви.
Макар че всеки е с лице и име,
с душа и със сърце – до болка живи.
Дебели сме, във норма или слаби, ...
на бедни, на богати, на красиви.
Макар че всеки е с лице и име,
с душа и със сърце – до болка живи.
Дебели сме, във норма или слаби, ...
465
8
10
Не се събуждай още, не избързвай,
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти, ...
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти, ...
422
9
8
Нелеко беше времето, но нужно,
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...
да осъзнаем канската ти мощ.
Земята е материя – нечужда,
с която сме ведно и ден и нощ.
Защото както майката, бащата, ...
816
6
10
Липите ми напомнят, че съм жив,
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде, ...
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде, ...
199
4
5
По улиците нощни се разхождам –
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива ...
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива ...
348
5
6
От очите ти капят неспирно сълзи –
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...
294
7
4
Когато не мразиш, когато обичаш,
душата ликува, сърцето трепти.
Макар и в доброто до край да се вричаш,
ще бъде борба и дори ще боли.
Защото да мразиш е лесно, и много ...
душата ликува, сърцето трепти.
Макар и в доброто до край да се вричаш,
ще бъде борба и дори ще боли.
Защото да мразиш е лесно, и много ...
477
5
7
Не зная как – присетих се за село,
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост, ...
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост, ...
689
4
8
Хич не е лесно да ги озаптиш,
с онази непокорна, дива алчност.
– Ей, тук има местенце празно, виж!
– Той, плажът се е ширнал до безкрайност.
– Сега ще построим един хотел! ...
с онази непокорна, дива алчност.
– Ей, тук има местенце празно, виж!
– Той, плажът се е ширнал до безкрайност.
– Сега ще построим един хотел! ...
435
3
5
Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...
505
6
7
Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...
663
5
4
Дори да чувствам страх, ще продължавам,
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам – ...
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам – ...
392
3
5
Нима очите могат да излъжат,
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна, ...
щом всеки поглед е проблясващ порив?
Покорно атомни частици плъзват
в енергия, пренесена във полет.
Очите огледало са и бездна, ...
400
5
3
И ето го, със звънката си песен,
на птици и щурци от радост луди.
Животът даже става сякаш лесен
и чувствата по-весели, по-други.
Ех, Лято мое – извор на наслада, ...
на птици и щурци от радост луди.
Животът даже става сякаш лесен
и чувствата по-весели, по-други.
Ех, Лято мое – извор на наслада, ...
433
2
5
Узряла бе черешата на двора,
окичена със сочни плодове.
От слънцето те озариха взора
и грейна с радост моето лице.
Садил я беше татко преди време, ...
окичена със сочни плодове.
От слънцето те озариха взора
и грейна с радост моето лице.
Садил я беше татко преди време, ...
319
5
10
От близостта на хората изгарям,
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими – ...
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими – ...
290
2
6
Когато с гръм разцепи се земята
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства ...
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства ...
205
2
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
