dansyto
825 результатов
От хиляди очи избрах си твойте,
дори да се удавя - знам защо.
Когато приливът до мене дойде,
поглеждам сам към лунното кълбо.
В отблясъци на утрини ги срещам – ...
дори да се удавя - знам защо.
Когато приливът до мене дойде,
поглеждам сам към лунното кълбо.
В отблясъци на утрини ги срещам – ...
410
6
4
Скриват се сенките във полумрак,
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян – ...
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян – ...
456
8
10
Бащите сдържат своите сълзи,
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода ...
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода ...
481
4
6
Не ме забравяй, слънце, не, недей,
вземи ме с теб по твоя път кармичен.
И нека пътят твой - е мой – огрей
света със блясък медно - идиличен.
Вземи ме - там, където има цвят, ...
вземи ме с теб по твоя път кармичен.
И нека пътят твой - е мой – огрей
света със блясък медно - идиличен.
Вземи ме - там, където има цвят, ...
503
9
9
Простете им на ваш`те врагове,
прощаването носи топлина
на изтерзаните ни умове,
на бясно биещите ни сърца.
Неземна благодат е да простиш – ...
прощаването носи топлина
на изтерзаните ни умове,
на бясно биещите ни сърца.
Неземна благодат е да простиш – ...
366
2
3
Отде роди се този пъстър свят,
отде се взеха волните му форми?
Проблясва със искри, като брилянт
и не признава заповеди, норми.
Как Космосът съдба си начерта ...
отде се взеха волните му форми?
Проблясва със искри, като брилянт
и не признава заповеди, норми.
Как Космосът съдба си начерта ...
416
2
3
Ще взема златното от есента,
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок, ...
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок, ...
369
4
6
Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...
459
2
5
В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...
364
6
7
352
2
5
Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...
477
3
8
В отблясъците заслепен ... на лято,
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна", ...
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна", ...
661
1
2
Наивник ли съм, вярвайки на всекиму,
макар да зная хората че мамят?
Лъжата – „привилегия“ посредствена
на подлеци, жадуващи да галят
душите си, а меч забиват другиму ...
макар да зная хората че мамят?
Лъжата – „привилегия“ посредствена
на подлеци, жадуващи да галят
душите си, а меч забиват другиму ...
499
1
4
Наричайте ме просто "Есен",
та аз съм в златни цветове –
душа, изпълнена със песен
сред планини и лесове.
Наричайте ме просто "Есен" – ...
та аз съм в златни цветове –
душа, изпълнена със песен
сред планини и лесове.
Наричайте ме просто "Есен" – ...
448
1
6
Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...
560
3
5
Не бойте се, децата ще ви съдят,
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...
653
2
5
Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...
544
4
8
Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи, ...
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи, ...
988
3
5
Разпръсна нашироко семена,
чадърчетата в миг се разпиляха.
Виновен беше вятърът сега,
развихрил цветовете и листата.
И всеки парашут намери бряг, ...
чадърчетата в миг се разпиляха.
Виновен беше вятърът сега,
развихрил цветовете и листата.
И всеки парашут намери бряг, ...
491
3
3
Подай ръката си, Момиче,
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши, ...
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши, ...
1069
8
12
Невинно се изнизва вече Август,
лъчите му пропиват се със немощ,
а аз се скрих във топлата му пазва,
попивайки от сетната му прелест.
Пресичам прецъфтелите полета ...
лъчите му пропиват се със немощ,
а аз се скрих във топлата му пазва,
попивайки от сетната му прелест.
Пресичам прецъфтелите полета ...
841
1
3
Не ме напускай, Лято, не, недей –
със толкова молитвен жар те чаках.
Поспри се, за пореден път огрей –
с лъчите на зората стапяй мрака.
Ще мога ли да дишам, я кажи, ...
със толкова молитвен жар те чаках.
Поспри се, за пореден път огрей –
с лъчите на зората стапяй мрака.
Ще мога ли да дишам, я кажи, ...
719
5
3
Хората не разбират, че живота им е щастлив, ако премине през възможно по-малко несгоди и това трябва да им е достатъчно. Заслепени обаче от алчността, завистта, нарцисизма и страха, че животът е бързотечен, хората се вкопчват в него като удавници за да изконсумират в най-голяма степен материалните м ...
1759
2
5
Колко лошо е с простак да имаш общо!
Със първичните инстинкти е на скот.
Той в главата си е пълен с недоволство,
от комплексите си в жалкия живот.
А простакът смята всичко че е просто, ...
Със първичните инстинкти е на скот.
Той в главата си е пълен с недоволство,
от комплексите си в жалкия живот.
А простакът смята всичко че е просто, ...
662
1
18
Къде са днес поетите –
държавата кипи.
Забравихме заветите
на доблестни бойци.
На нашите родители, ...
държавата кипи.
Забравихме заветите
на доблестни бойци.
На нашите родители, ...
1345
4
3
Проблесна малка капка летен дъжд,
подпряла се на крайчеца зелен,
на тънкото листо от стръкче ръж
в подгизналия от пороя ден.
Немирно сякаш Слънцето изгря ...
подпряла се на крайчеца зелен,
на тънкото листо от стръкче ръж
в подгизналия от пороя ден.
Немирно сякаш Слънцето изгря ...
526
8
8
Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...
791
6
7
Попитай месечината за мен,
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен, ...
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен, ...
770
3
6
Умните хора са тъжни,
умните хора мълчат.
Сякаш неволно са длъжни,
да изтърпят този свят.
Умните рядко се смеят, ...
умните хора мълчат.
Сякаш неволно са длъжни,
да изтърпят този свят.
Умните рядко се смеят, ...
1555
3
17
Красавице, не ме наричай луд,
нима е лудост да те искам силно?!
Със тебе бих живял дори в приют
или на място пусто и стерилно.
А може би това е болестта ...
нима е лудост да те искам силно?!
Със тебе бих живял дори в приют
или на място пусто и стерилно.
А може би това е болестта ...
771
4
8
Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...
666
6
6
До парка приближих – в зеленина
аз знаех, че ще зърна образ снажен.
Там пълно беше с тръпнеща тълпа,
признателност синовна да изкаже.
Един е Патриархът ни велик, ...
аз знаех, че ще зърна образ снажен.
Там пълно беше с тръпнеща тълпа,
признателност синовна да изкаже.
Един е Патриархът ни велик, ...
1531
5
9
Винаги е време за поезия,
винаги е време за мечти.
Думите покриват всяка лезия –
билки са за страдащи души.
Време е отново за протестите, ...
винаги е време за мечти.
Думите покриват всяка лезия –
билки са за страдащи души.
Време е отново за протестите, ...
649
3
6
Лъчите ме покриват мълчешком –
навън е юлско Слънце затуптяло.
Искрящи зайчета препускат щом,
небето се усмихне засияло.
И всеки слънчоглед попива цвят, ...
навън е юлско Слънце затуптяло.
Искрящи зайчета препускат щом,
небето се усмихне засияло.
И всеки слънчоглед попива цвят, ...
717
5
6
Плътта е като корабно въже,
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат, ...
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат, ...
652
8
6
Липите ме обгърнаха изцяло
с вълшебния върховен аромат.
Предаде се подмаменото тяло
в ръцете на разлистен липов цвят!
Очите ми преливаха от злато, ...
с вълшебния върховен аромат.
Предаде се подмаменото тяло
в ръцете на разлистен липов цвят!
Очите ми преливаха от злато, ...
844
6
8
Приятелство, привързаност, копнеж,
почтеност, общи блянове и смях.
Години в радост, устремен летеж,
животи с непроникнал вътре грях.
След време – променен житейски ход, ...
почтеност, общи блянове и смях.
Години в радост, устремен летеж,
животи с непроникнал вътре грях.
След време – променен житейски ход, ...
1600
4
9
"Живот ли бе да го опишеш" – казват,
от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.
Във сънища и блянове нагазвам,
преравяйки за сбъдната магия.
Магьосниците вече оредяха ...
от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.
Във сънища и блянове нагазвам,
преравяйки за сбъдната магия.
Магьосниците вече оредяха ...
695
1
5
Възкръсна слънчогледовото време,
роди се топло лято и при нас.
Земята във горещината дреме –
очаква сенчест и прохладен час.
А птиците играят си с водата, ...
роди се топло лято и при нас.
Земята във горещината дреме –
очаква сенчест и прохладен час.
А птиците играят си с водата, ...
642
5
3
Повярвай ми, че лятото сме ние,
та кой излъчва толкоз светлина –
сърцата ни ведно немирно бият,
а аз попивам твойта топлина.
Повярвай ми, че лятото сме ние, ...
та кой излъчва толкоз светлина –
сърцата ни ведно немирно бият,
а аз попивам твойта топлина.
Повярвай ми, че лятото сме ние, ...
687
5
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
