dansyto
817 результатов
Жонглира Той със нас, безкрай жонглира,
върти съдбите в неизвестен ход,
подмята ни и топките не спират,
разбърква ни във сферата – живот.
Едни изгряват, другите се скриват, ...
  370 
Защо, Живот ме връщаш отначало –
ти ме обърка, значи ти грешиш!?
Разравяш ме, като земя със рало,
но има ли какво да засадиш?
Пречупи ли се отведнъж стъблото, ...
  308 
Тя е силует, проблясващ в мрака,
изгрева е – утрото я чака.
Тя е лек, от който да отпия,
зареден със тайна орисия.
Тя е Слънце, галещо октомври ...
  333 
Дали това е просто тишина?
Отронен лист от вятъра избяга,
пропърхват нежно птици със крила,
а после дъжд притихнал леко пада.
Дали това е просто тишина? ...
  518 
Аз няма да те изоставя, няма,
ще надживея всичките несгоди,
забъркали житейската ни драма,
гарнирана с неканени прокоби.
Аз ще остана, с тебе ще остана, ...
  434 
Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна – ...
  365 
Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост, ...
  446 
Луната – твърде често бледа,
стои сред синкав небосклон.
Но пълнокръвна, затъмнена
е като в дяволски закон.
Веднъж на сто години – казват, ...
  384 
Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива ...
  437 
Красиви думи казвах или смешни,
свещени мисли имах или грешни?
С мечти завързан съм – неизживяни,
а пламъците ми отварят рани.
И вихрените въгленови бури – ...
  331 
Недей ме разпилявай като пясък,
стопил се в шепа, докато вървиш.
Ти казваше, че моя страстен блясък
със нищо няма да го замениш.
Превърна ме във дребни песъчинки, ...
  321 
Аз сам ще стигна някак до прибоя –
съвсем наблизо е, там зад завоя.
Да удрят ме вълните побеснели,
та всичкото у мен да се избели.
Почувствах се тъй омърсен и черен, ...
  277 
Днес казаха ми, че съм прекалявал
със моите премерени слова.
По-ценни ще били са, ако слагам
във месеца по четири едва.
Но аз, глупакът още продължавам, ...
  596  11 
Плътта ми – отпечатък във калта,
по нея се щамповат всички рани.
В очите, по лицето и гърба,
прозират сполетелите ме драми.
Плътта – на пристан корабно въже – ...
  1007  11  15 
Не искам да споря,
нито да говоря,
не искам да слушам за други дори.
От безброй лъжи
имам адска умора, ...
  301 
Какво е лятото, какво е лято? –
небе със слънчеви лъчи полято,
ухание на билки и надежда,
дъга, която дълго в мен се вглежда.
Какво е лято, ако не усмивка ...
  346 
(На Васил Левски – Апостолът на свободата)
Не смеех да зачена стих за тебе –
тъй необятен, толкова велик!
Едва ли мойта мисъл ще успее,
да те обгърне в яркия ти лик? ...
  440  10 
Във тебе аз море безбрежно виждах
с нестихващ порив в сините очи.
Стихия мощна дето все приижда,
обгръща ме със яростни вълни.
Безмерна шир или стихийна драма, ...
  362 
Два облака се сблъскаха през юли
и после дъжд пороен заваля.
Окъпа той дръвчетата със дюли,
обля със сила сухата земя.
А всичко случи се след гръм чутовен, ...
  483 
И едно Обичам те ми стига,
щом притворил съм очи във мрака.
Топлината нежно ме облива,
сякаш слънце греe в юлско лято.
И едно Обичам те ми стига, ...
  541 
Любов ли е, ако не заболи,
дори в една секунда от безкрая?
Сълзи, но и усмихнати очи,
прехвърлящи ни от ада и към рая.
Една безмълвност двама ни мори ...
  324 
Обзе ме оня неочакван трепет,
заключен в чара мек на пролетта.
Разлистен юни с галещия шепот
на лилии и езерна вода.
Не го заменям с нищо тоя шепот, ...
  340 
Къде са ни поетите, къде?
А все по-нужни са такива птици,
щом сме подвили пак снага на две,
зависими от жалки политици.
Недейте слуша думите им, спрете! ...
  324 
Глупак съм аз, наивен съм глупак –
допускам всеки без резерв, предел.
И ставам във душата си сирак,
разкъсван – безразсъден риск поел.
Глупак, защото винаги помагам, ...
  593 
Научи ме дните да обличам
в буйни песни, в галещи лъчи,
бос в ливади до безспир да тичам,
да обяздвам морските вълни.
Научи ме щедро да мечтая ...
  291 
Нали ми обеща, че в късна вечер,
горещо – дива ще си под липата
и аз – едно подлъгано човече,
очаквах до безкрай сред аромата.
На цъфнала липа – приют за двама ...
  303 
Въобще не мислех днес да ви разказвам,
музата ми съвсем се изпари.
От тия жеги истински се смазвам,
не правя нищо, толкоз ме мързи.
Какво ми трябва в тоя припек, задух, ...
  416 
Нима съм лош, че с болка преоткривам,
фалшивото в красивите ти думи?
И пак съм лош когато те разкривам,
как лесно ме заместваш "тайно" с други.
А лош ли съм, че виждам във очите, ...
  497 
От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия ...
  291 
Когато някой пише ти се дружка,
а стреля те със думи като с пушка
и после казва ти, че тез куршуми –
пронизващи, били най-честни думи.
Че тия думи вкарвали те в релси, ...
  318 
Биологията също е изкуство,
освен, че е отколешна наука.
Проучва тя творение изкусно –
природата ни дивна, прословута.
Нали красиви лебеди, делфини ...
  815 
В сърцето ми ехти на лято,
потънал нежно в маранята
жадувам ярките му дни,
обляни в топли светлини.
Отрано птичи гласове, ...
  429 
На разсъмване нежно блести
от зората – оранжева свила.
На разсъмване се прероди,
вън росата в дъга цветнокрила.
На разсъмване тихо мълвим, ...
  478 
Жесток дуел във мене се провежда,
сражават се пороците с честта.
И тази битка се до кръв довежда,
обгърната от яростна мъгла.
Бият се вътре „гладните хиени“, ...
  222 
Събуди ли се? А, ти още спиш
и пак се гмуркаш в сладкия си сън.
Колко е лесно само да мълчиш,
а нещо страшно случва се навън.
Не хора бродят, бродят духове́, ...
  218 
Какво е щом небето завали́,
дали е просто чакан дар от Бога,
а може би е нас да ни сломи
с непоносима стихийна прокоба?
Какво е щом Слънцето напече – ...
  424 
Поне за миг ми дай да те прегърна –
жадувана, единствена, Венера!
В бръшлян тъй кичест аз ще се превърна,
ще те обгърна – къщичка сред двора.
Бръшлян, но не за да те задушавам ...
  374 
Не суетата, не, приятелю,
не всичко важно е пари и власт,
макар че има и предатели,
и стъпки на лъжа отекват в нас.
Знай, ценното е във душите ни, ...
  320 
Ти Лято, слънчево, горещо -
родило таз зелена шир,
с душите сякаш правиш нещо,
настава в нас безкраен пир.
Омайват ни със свойте песни - ...
  391 
Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове, ...
  276 
Предложения
: ??:??