МарияДимитрова.67
1 037 результатов
Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
  201 
Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на ...
  220 
Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...
  355  14 
Вълните прииждат към мене,
а после се плъзгат назад.
Къде сте така устремени –
разбива ви тъмният скат!
Морето безкрайно немее – ...
  147 
Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
  140 
Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
  155 
Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
  142 
Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...
  175 
  268 
Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено яде ...
  250 
– Разговаряте с автоматичната система на Обединена международна банка „Прогрес“. За по-добро обслужване разговорът се записва. Аз съм вашият виртуален помощник. Ще ви бъдат зададени някои уточняващи въпроси.
Гласът беше женски – мек и спокоен. Силвестър се покашля и не знаейки как точно да се държи ...
  427  21 
Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...
  190 
По здрач те призовах с последна мощ.
Пейо Яворов
Ти кажи на скръбта да си ходи
и на хладния есенен плач
през дъждовните епизоди ...
  267  12 
Някакъв сън се объркал –
влязъл при мене – не спя.
Вятър в пердето изхъркал,
кихнала нейде тръба.
В двора отекнали стъпки – ...
  229 
От росните капки, които лъщят между пропуканите зелени листа на цветните пъпки, се раждат самодивите. И когато денете им се свършат, заспиват някоя нощ и се превръщат пак на росни капки.
Ангел Каралийчев „Струна“
Утихнаха гайдите на поляната, спря да думка и светият тъпан, сякаш нечие гигантско сърц ...
  505 
/пиеса в три действия/
Действащи лица:
Росен Колибаров, таксиметров шофьор – пенсионер, бивш гайдар, около 70-годишен, висок, слаб, облечен в бледосиня тревирена блуза с къс ръкав, с две джобчета, с къс цип и тъмносиня яка, с дънки, носи и тъмносиньо тънко яке. С бяла коса. подрязана над ушите и по- ...
  307 
Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът – ...
  233 
„Де е българското?“ – питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството. Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят.
Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“
Дядо Съби от Гара Бов, вдо ...
  280 
Баба Сладкодумка
седна на раздумка
с пет добри съседки,
що плетат жилетки.
Първата – Неделя, ...
  416 
Отвърна се от здрача тишината
и вик проряза пламналия свод.
Сбогуваме се с тебе, златно лято.
Как искам да забави своя ход
край мене времето неумолимо! ...
  407 
Вятър свеж повя в гората,
март дойде, разви листата,
зеленеят се тревички,
пеят звънко пойни птички.
Всичко живо тича, хвърка – ...
  458 
  427 
В дантеления рай на здрача
кракът ми идва с остър ток.
Обувката ми сенки влачи –
сънят на пътя е дълбок.
Витрините пред манекени – ...
  476 
Сивоглава, рижекрила
птица се в скали стаила.
Остър взор и клъв гърбатий,
като ризница – перата.
Туй е царят на ждрелото, ...
  192 
Пролет, пролет, чудна пролет! Свежо, ясно, хладно. Слънцето в небето – далече, грее слабичко. И едни аромати – земя, трева, локви, кал… Откършени клонки. Вчерашна буря, днешен кеф.
Седя си аз на терасата, гледам отвисоко поляната, изпъстрена с жълтурчета и разноцветни найлонови торбички и размишлява ...
  336 
Дърво от птици на простора:
прибира се, гълчи стогласо,
Биньо Иванов
И светят капките стоглаво,
ламя зелена е дървото, ...
  376 
Извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
Биньо Иванов „Приказка, която не е приказка“
По снега
ще стигна до небето. ...
  200 
Край пустия друм на дедите
уханни цветя не цъфтят.
На капище древно стените
порутени, в бурени спят.
Ще вейне вечерник полека, ...
  235 
Баба Неделя Карабелчева от Сполуково наблюдаваше със задоволство как солидната на широчина, но не и на височина Христофаниела Костуркова, съседка от отсрещния апартамент, с пъшкане и усилие се повдига на пръсти, протяга пухкавата си ръка и непохватно върти стрелките на часовника в хола ѝ, затрупан с ...
  460 
Звукът бе пуснато хвърчило,
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...
  271 
Парна ютия
Мехурчета по…
водата, нагъната…
мрежа и рибка…
над дъното пясъчно… ...
  270 
Потънала съм…
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
  288 
Не е случайна тишината,
когато пак се зазими
и слънцето кресливо ято
замъкне в топлите страни.
Не виновно, че слабее, ...
  422 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  225 
Во стаичката пръска аромат –
оставена от тебе китка цвете.
Пенчо Славейков
Во стаичката – пак без тебе.
Изчезнал – оня аромат. ...
  433 
Богоугодник сред гората
чешма за спомен е сградил…
Пенчо Славейков
След смърт нетрайното ти тяло
порутено в пръстта лежи. ...
  200 
Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...
  229 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  722 
Угарки звездни
сипе пияната нощ –
подпали хълма.
Утрото гасне
в пепелно-влажна мъгла. ...
  224 
След ковидната суша
народът пак е в храма
и проповеди слуша,
но капка вяра няма.
Очаква знаци в слава, ...
  223 
Предложения
: ??:??