Maryroj
1 результат
Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...
  456 
Да ме забравиш ли искаш?
Аз те моля – Недей!
Запази кутийката в паметта си –
определена само за мен!
Изтрий само лошите спомени, ...
  316 
Сняг заваля.
Скрежът пак ще рисува
по стъклата причудливи цветя.
Навън е красиво,
а в моята душа, танц тъгата танцува – ...
  394 
Не ме наказвай с безразличие! Не ме наказвай!
Не знам, знаеш ли, колко много боли?
Не знам, знаеш ли какво чувства сърцето?
Не знам, знаеш ли как парят очите,
плакали толкова дълго, за една невъзможна любов? ...
  511 
Когато премина прехода,
залезът много ще ми липсва!
Сравних го някога със теб
и теб така до болка те обичам.
Тогава аз за теб ще бъда залеза. ...
  1482 
Понякога съм толкоз драматична
и драмата прозира в моя стих.
Понякога съм разбиващо логична,
тогава анализирам всеки свой миг…
Понякога постъпвам не както трябва ...
  439 
Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Беше си същата с дългата руса опашка,
със сиво-сините очи,
с вечната усмивка на лицето ти,
която и болката не успя да заличи… ...
  403 
Как искам времето да спра,
но аз да мога да се движа,
но никой друг да не може да вижда това.
И после тези няколко крачки към тебе
да събера смелост, за да извървя. ...
  432 
Както съм дошла, така и ще си ида
от този тъй измамен свят –
гола, незначителна и без богатство…
Какво остава от човек, когато го хвърлят
два метра под земята? ...
  431 
Сега съм твърда, толкова съм твърда,
като скала огряна от призрачна Луна...
Това в очите ми не са сълзи,
а само утринна роса.
Сега бронирана съм ...
  287 
Нищо не е от значение за мен,
само блестящият ти поглед,
като онази далечна вечер през декември,
А, моят поглед уплашен бил –
така ми каза ти тогава- ...
  231 
И ти блестиш, и аз блестя,
блестим и двете.
Този блясък от сърцата идва,
идва от свещичката, която е запалена
при създаването на нашия живот. ...
  251 
Колко са чисти душите ни
и колко раними понякога –
чисти са, нали са частица от Бог
внедрена в телата ни…
Колко са мръсни телата ни, ...
  237 
Не знам дали системата ни е виновна
или самите ние, че повярвахме в предатели,
които обслужват чужди интереси,
но в своя полза - за пари, за власт…
Не се замислят даже те, че родина и народ предават… ...
  437 
Какво решила си отново за мене, ти, моя съдба?
Защо все по трънливи пътеки ме водиш?
Защо поне веднъж не ми подаде с мир своята ръка?
Защо поне веднъж любим, който да ме обича
и да ме брани от всички, и от всичко не ми предложи? ...
  419 
И сякаш съм излязла от пещите на ада,
тъй дива аз съм, тъй дива е моята душа.
И не признава тя прегради,
преминала е вече и през ада,
не се плаши даже от смъртта... ...
  332 
И този ден замина си,
изниза се, тъй както
конец изнизва се от игла.
Слънцето залезе
и само тишината с нежни пръсти ...
  293 
В камък се превърна сърцето ми.
И ето държа го във ръка...
За тебе снимах го, за до го видиш.
Искаш ли да ти го подаря?
Но чудно снимката аз гледам ...
  271 
Понякога годините тежат ми,
животът си премина като миг
и само спомените се завръщат...
Било ли е...? – Несъществуващ стих!
Кога отмина младостта ми? ...
  445 
Дали съм извор бистър
или нежна утринна роса?
Дали съм дърво без листи,
или непрогледна есенна мъгла?
Дали съм лятна буря с порои ...
  405 
Мечтаех си за силен мъж,
който ще ме обича нежно
и със страстта си ще ме изгори,
и ще усеща моите копнежи...
И ето появи се ти, ...
  456 
За Ангел аз те мислех и те обичах,
защото Ангелите умират без любов...
Но не знам дали не съм се лъгала
и днес те питам:
Ти Ангел ли си или си Демон най-жесток? ...
  828 
***
Когато положат храма на моята душа
два метра под земята,
когато камбана извести,
че път поела е душата,
когато букети от цветя ...
  262 
Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...
  319 
Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват… ...
  341 
Протегнах ръка –
перо от птица, пропито в кръв,
падна в дланта ми.
Ранена ли е птицата?
Дали ще успее да оцелее? ...
  240 
Безлунна звездна нощ.
Стенеща тъмнина.
Вятърът брули от клоните
пожълтелите листа.
Ридание на кукумявка. ...
  246 
Сфера – съвършенството вселенско –
сапунено мехурче – докоснах го – спука се –
в сферичка течна се превърна.
Падна на земята – съвършен мокър кръг –
равнинна проекция на сферата.
  480 
Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие, ...
  396 
Аз зная, че не съм единствена за теб-
макар че дяволски го искам,
сърцето ми препуска в буен ритъм
щом потъна в твоите очи…
Аз зная че не съм единствена за теб- ...
  433 
Стихът ми –
любовна трела или остър меч,
ту нежно ще погали той,
ту ще сече без жалост...
А, моето име е Поет... ...
  368 
Дошло е време на противоречие –
времена на безшумен вик,
времена на шумна тишина.
Душата ти е разкъсана на части,
а ти премисляш своята съдба. ...
  434 
Какво направи с мен?
Защо докосна струна във душата ми -
досега в ума ми не звучала?
И сля се този звън с вой на куче,
с прибоя на вълните, ...
  421 
Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.
И днес все още, през Т ...
  462 
Щом Зима е и по стъклата
най-гладки платна,
скрежът със своята четка
рисувал е чудни цветя,
Ти излез навън, ...
  400 
Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...
  623 
На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...
  2255 
Ти чувала ли си предсмъртния писък
на вандалски прекършено дръвче
или предсмъртния писък на ранена в сърцето
кошута.
Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт ...
  382 
Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена, ...
  380 
Аз бях заспала, сънувах, ти от нищото дойде.
Зарази ме с твоята страст и зазвънях,
а ти като нежен музикант,
докосвайки струните на своята китара,
ме караше във страст да затрептя, ...
  376 
Предложения
: ??:??