nadia.nanito
487 результатов
за нея
беше по-важно
че я облича
в чувства
и се остави ...
беше по-важно
че я облича
в чувства
и се остави ...
654
2
1
Надценено е мълчанието.
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина, ...
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина, ...
453
3
Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...
408
2
3
Алда Мерини - Простота
Простота е да се разголиш пред другите.
А ние сме в такова затруднение да бъдем истински с останалите.
Страхуваме се да бъдем криворазбрани, да се покажем слаби,
да се окажем в ръцете на този срещу нас. ...
Простота е да се разголиш пред другите.
А ние сме в такова затруднение да бъдем истински с останалите.
Страхуваме се да бъдем криворазбрани, да се покажем слаби,
да се окажем в ръцете на този срещу нас. ...
2238
1
1
Има думи, които не казвах
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах ...
като малко, наивно дете.
Страхливо таяха се в пазвата –
бяха пръст, все насочен към мен,
от който неволно се свивах ...
458
4
3
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство. ...
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство. ...
393
1
4
Бездомно е самотното сърце.
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...
465
2
1
Не с устни ме целуна.
Такава нежност
не знаех, че превръща се в носталгия.
Тъгата ти със моята танцува.
И като в стих ...
Такава нежност
не знаех, че превръща се в носталгия.
Тъгата ти със моята танцува.
И като в стих ...
552
1
Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...
488
2
2
Кой измисли стрелките на времето?
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък, ...
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък, ...
439
4
5
Целунати от Господ?
Всички са.
Но колко са отвърнали с взаимност?
И плащат си за тази свобода
друг да обичат – ...
Всички са.
Но колко са отвърнали с взаимност?
И плащат си за тази свобода
друг да обичат – ...
258
1
Всеки дъжд е мисъл за теб
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...
544
1
Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката. ...
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката. ...
457
2
Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...
374
Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...
580
1
4
Инертно е слънцето днес -
не пари дори, не напича.
И вяло е някак си, свети,
а сянка не прави... поличба?
Замрял е и вятърът нещо, ...
не пари дори, не напича.
И вяло е някак си, свети,
а сянка не прави... поличба?
Замрял е и вятърът нещо, ...
548
от дълбочината на
душата и
висотата на
прочетените книги
виждам ...
душата и
висотата на
прочетените книги
виждам ...
512
2
Стопанин си на очите ми.
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...
550
2
2
Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...
458
1
Защото
в мислите си нямам свян
и вярна съм единствено на себе си –
там те целувам първа,
без да чакам. ...
в мислите си нямам свян
и вярна съм единствено на себе си –
там те целувам първа,
без да чакам. ...
535
4
4
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...
599
1
1
Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...
591
1
5
Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
449
Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...
328
2
2
Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър ...
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър ...
312
1
1
Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...
267
Искаш да знаеш действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината. ...
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината. ...
297
В неделя
след нас
останаха само
празните чинии
от консумацията на ...
след нас
останаха само
празните чинии
от консумацията на ...
501
1
2
Тишината ми прегърне ли те, е море -
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е - не може да се случи, ...
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е - не може да се случи, ...
338
2
2
Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любо ...
478
3
Не слушай мълчанието –
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...
622
4
разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало и претенции за бъдеще ...
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало и претенции за бъдеще ...
420
3
2
Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...
460
1
Любовта е тиха. Пристига и толкоз.
С разбиращ поглед, кротка усмивка.
Търпеливо говори си с болката
и приятелски до нея притихва.
Знае точните думи – мълчание ...
С разбиращ поглед, кротка усмивка.
Търпеливо говори си с болката
и приятелски до нея притихва.
Знае точните думи – мълчание ...
497
4
5
отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина
но това ...
на малки глътки
все едно съм
вина
но това ...
371
2
4
Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...
348
1
1
Танцува
червеното на маковете
по лятната ти рокля,
плъзгаща се надолу
и нагоре ...
червеното на маковете
по лятната ти рокля,
плъзгаща се надолу
и нагоре ...
1327
5
10
Луната е напудрена с ванилия, но вече никой не я намира за очарователна. Бледото ѝ сияние е болнава сянка на великолепието на младите надежди, останали неоправдани. Сама пропадна в кратерите си.
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...
Аз също.
Прибирам си усмивката от огледалото, шепота на сърцето от целувките, виещите се къдрици от ръцет ...
552
1
1
В онези мисли,
които крия от всеки друг
зад неграмотен катинар,
ти
намираш начин да поставиш ...
които крия от всеки друг
зад неграмотен катинар,
ти
намираш начин да поставиш ...
323
1
Забравила съм
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна ...
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна ...
420
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
