Patrizzia
2 238 результатов
Ръцете на града са светлосиви птици,
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
350
2
15
Миньонче съм – джобен формат,
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил, ...
наследство, от двете ми баби.
В душата ми бурите спят,
светът, раменете ми слаби,
подпират, че би се срутил, ...
285
6
12
Рие тръпне кобилата
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
и тресе се яхъра.
Няма зимата силата,
да й скърши хатъра.
Сини синци заплетени, ...
290
6
12
Тишина. Изкорубени плодни дръвчета,
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
по дворовете лазят къпини и бурени.
Куцо пиле по прашната улица крета,
спи селото, под връшник – небе прекатурено.
Руини. В треволяк се задъхва селцето, ...
371
6
20
И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
279
6
15
Пристъпват на пръсти, не смеят да дишат дори,
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.
В предетата крие се плахо наплашен сънят, ...
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.
В предетата крие се плахо наплашен сънят, ...
271
2
4
И колкото и да не ми личи,
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал, ...
съвсем се смахнах, изводът суров,
издава луда жажда за любов
и делници - с избодени очи.
Предавам се и с неприсъща жал, ...
422
3
4
Разстилаха ни празнични трапези,
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
322
5
8
Бумеранг намери Стана,
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко, ...
вън, на двора отзарана.
Страти – шегаджия върли,
снощи тайно го подхвърли.
Че му писна, внукът Сашко, ...
361
12
Да знаете, че само да ми паднат,
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
615
7
16
Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
262
4
13
Пак осъмнах – в душата с камбани,
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...
цяла нощ гоних лунни химери,
та дано път към мен не намери,
тъжен стих. И реши да остане.
Пак сърцето с лъжи го приспивах ...
256
1
5
Почувствах се внезапно стара, суха,
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...
поседнах вън, на двора нажалена.
Разказах на звездите, щом ме чуха,
загрижиха се милите, за мене.
Луната рече: Ти не си такава, ...
261
1
10
От овчедушие умрели няма
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
и наглостта си прогресира.
Щом в яслите ни има слама,
за нищо никой не придиря.
Живота си, за нас го дали? ...
281
3
7
И не остана нищо свято,
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
или катран, или кандилница,
прибира майчински земята
и най отявлени насилници.
И щото все съм трън и драка, ...
311
4
8
Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...
281
6
6
Съвременнико мой, изнежен,
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...
533
8
13
Светът ми се побира в книга
и в три мечти, и детска длан.
Додето погледът ми стига,
е хоризонтът – начертан.
Незримото, да стане зримо, ...
и в три мечти, и детска длан.
Додето погледът ми стига,
е хоризонтът – начертан.
Незримото, да стане зримо, ...
1108
11
22
Безкрайна върволица дни,
животът му, като керван.
Дали светът се промени
и в егото си жалко взрян,
за него вече дом не бе? ...
животът му, като керван.
Дали светът се промени
и в егото си жалко взрян,
за него вече дом не бе? ...
662
3
14
Смръщен е и има рог,
хей, това е носорог.
Плаче уж и драг и мил,
кръвожаден крокодил.
А с пижама, на рае, ...
хей, това е носорог.
Плаче уж и драг и мил,
кръвожаден крокодил.
А с пижама, на рае, ...
699
4
16
Какви били са Ева и Адам?
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял, ...
Уж скромни са, а в райските предели,
какви ли са ги вършили, че там,
единствено допускат се умрели?
Животът на Адам опротивял, ...
330
6
17
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
277
5
12
Чашите с любов изпити,
се търкалят неизмити.
В пепелника десет фаса,
май останките това са,
от любов и пепелища, ...
се търкалят неизмити.
В пепелника десет фаса,
май останките това са,
от любов и пепелища, ...
307
6
17
Как да сгъна сега от небесния свод оригами?
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...
Сиво-сребърен жерав, за малко късмет.
Щом сърцето измръзна, а огънче няма и няма,
а стихът ми избяга, защото го хвана съклет*.
Как да чуя сред зима камбанки в крилата на чапли? ...
233
3
6
Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено, ...
257
6
9
Да ти кажа ли, коконо?
Няма логика, в това.
Знаят и децата – слонът,
по цял ден пасе трева.
Да си виждала да става, ...
Няма логика, в това.
Знаят и децата – слонът,
по цял ден пасе трева.
Да си виждала да става, ...
447
4
12
Старият чудак – лиричен?
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...
Тихичко ледът сълзѝ.
Лудостта ми, с пример личен,
май и него зарази.
Стих, като звездичка свети, ...
294
7
11
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
239
3
6
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
317
6
11
Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...
268
6
10
И честно признавам си – даже не зная,
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
379
6
9
Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива, ...
316
5
14
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
245
5
11
Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
265
6
10
Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
480
6
12
Напъпили в градинката ти, Боже,
латинки са и шарени лалета,
събличат нощем старческите кожи–
в съня им белоцветна пролет шета.
Въртят ги денем старчески болежки, ...
латинки са и шарени лалета,
събличат нощем старческите кожи–
в съня им белоцветна пролет шета.
Въртят ги денем старчески болежки, ...
299
4
9
Догми разни – прах в очите –
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
жиг, на грешните тела.
А душата, пак полита,
непокорна е била?
Плаче пак, от разбирачи. ...
260
5
7
Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...
854
6
13
Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
1007
5
14
Легло и скрин. Завивка,
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.
Закуска – две-три хапки, ...
възглаве, сън - плашлив.
И зимен изгрев – сивкав,
и пориви – в архив.
Закуска – две-три хапки, ...
472
5
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
