Patrizzia
2 237 результатов
Аз замлъкнах, че дрънкате, дрънкате.
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница, ...
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница, ...
348
8
Добра била съм и не съм била
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
367
5
9
Не ме разпитвай! Някак преживях.
Бе буря пясъчна, самум... Премина.
Под тоновете пясъци и прах,
сърцето ми превърна се в пустиня.
И сто години пясъците рих, ...
Бе буря пясъчна, самум... Премина.
Под тоновете пясъци и прах,
сърцето ми превърна се в пустиня.
И сто години пясъците рих, ...
271
3
5
От войни, от алчност и разрухи,
този свят съвсем се вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.
И дали, и Бог сега се дразни, ...
този свят съвсем се вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.
И дали, и Бог сега се дразни, ...
470
2
6
Стоиш застинал вън, на прага,
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна? ...
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна? ...
248
6
12
Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...
876
8
17
Тръгна тихо, закачулен и студен,
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя, ...
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя, ...
619
8
13
Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
425
4
10
Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
293
4
9
И всеки в тежък час написан стих
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
228
5
8
Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...
438
7
16
Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
416
5
14
А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...
336
5
8
Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...
301
6
9
Под кожата дебела, на злобаря,
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...
286
4
10
Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...
522
4
9
Този дом има много врати,
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах, ...
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах, ...
565
4
16
Облаци тътнещи, облаци кълбести,
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати, ...
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати, ...
478
5
14
Винаги наградата я има –
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете ...
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете ...
1098
10
12
Искам на крилете – снежнобели,
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата, ...
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата, ...
387
2
15
Да, сивото ми вещество е малко,
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе – ...
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе – ...
853
2
11
От толкова прегъване поканата,
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се, ...
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се, ...
302
5
4
Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...
202
3
5
Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...
208
5
13
На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...
211
3
10
Две шепички утрин и топла милувка, забързана
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.
Немирен врабец по стрехата върти пируетите, ...
поема написана с пръсти нощес по плътта.
Забравих пак всичко, което пропуснах и вързан е,
в колибката кучешка вятърът, с който летя.
Немирен врабец по стрехата върти пируетите, ...
243
6
12
Прелетяват последни искри,
в черни пушеци огънят гасне.
И палачът да плаче се скри,
че извършил е нещо ужасно.
Господата вървят към дома, ...
в черни пушеци огънят гасне.
И палачът да плаче се скри,
че извършил е нещо ужасно.
Господата вървят към дома, ...
412
5
10
Колко време изтече?
Ти забрави ли как,
в топла пролетна вечер
сред градинския злак,
си говорихме тихо ...
Ти забрави ли как,
в топла пролетна вечер
сред градинския злак,
си говорихме тихо ...
611
3
11
Да казвам ли – простее, до безкрайност,
това да наречем дори творба.
Все пак петичка слагам му – потайно,
а после ти се смея – зад гърба.
Да казвам ли, че всъщност съм велика? ...
това да наречем дори творба.
Все пак петичка слагам му – потайно,
а после ти се смея – зад гърба.
Да казвам ли, че всъщност съм велика? ...
459
6
6
На този залез в кръчмата крайпътна,
денят ми се запи и се разсея,
до някаква платена Дулсинея,
пиян и циврещ посреднощ се гътна.
Намерих сто рецепти, за дайкири* – ...
денят ми се запи и се разсея,
до някаква платена Дулсинея,
пиян и циврещ посреднощ се гътна.
Намерих сто рецепти, за дайкири* – ...
255
1
3
Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
713
7
7
Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...
249
3
5
Ти разтваряш две длани и топлото,
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.
И проблясват усмихнати чашите, ...
като слънчева мрежа привлича.
Вън пред прага, лъжите и воплите,
в светли съ̀лзи от мен се оттичат.
И проблясват усмихнати чашите, ...
360
3
5
Виж, детенце как красива
идва топла лятна нощ.
Месечинката пришива,
рой звездици, пълен кош.
Принцът малък, там, отгоре ...
идва топла лятна нощ.
Месечинката пришива,
рой звездици, пълен кош.
Принцът малък, там, отгоре ...
718
10
20
Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
471
6
14
Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...
227
1
7
Не ме разпитвайте! И аз не знам,
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе, ...
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе, ...
157
3
8
Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето – ...
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето – ...
903
7
15
За какво ми е тази сетивност?
Като птиче ранено се гуши –
ако плиснат сълзѝте проливно,
предизвиква в сърцето ми суши.
За какво ми е плахата нежност? ...
Като птиче ранено се гуши –
ако плиснат сълзѝте проливно,
предизвиква в сърцето ми суши.
За какво ми е плахата нежност? ...
413
3
12
Превива се, пред вятъра, превива,
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае – ...
фиданка млада, с тънък стан.
Листенцата ѝ трепкат и красива,
е като сън, неизживян,
а вятърът за любовта нехае – ...
239
1
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
