Ranrozar
632 результатов
Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове. ...
  698  15 
Като изпаднал в луд екстаз езичник
небето разкъса ефирната си риза!
Мълния удари и гръмен трясък
се стовари!Тревожен птичи писък
замря.И див вятър се втурна... ...
  680  20 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  1742  11  18 
Написах няколко стихотворения -
ей-така: на шега!
Малко са ръбести,
недодялани,
убиват някак си ...
  579  18 
Тръгнах и намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч
да разхожда гайдата си пойна
по алеята на лунна нощ.
Викам, Джони, дай да те целуна, ...
  1028  21 
> Светът приличаше на сън.
>
> Хуан-Рамон Хименес
Казваха,
че революция ...
  723  14  24 
Някой разчертава България
като шахматна дъска.
Някой разделя моята Родина
с черно-бели петна.
Този някой играе с моята фигура: ...
  734  20 
Отпивам от чашата свещена
на този изкушен живот.
И всяка глътка ме променя
под синкавия небосвод.
Намерих ли мечтаното отдавна? ...
  766  18 
на Петко Найденов
О,как се смеят костенурките!
Докато свършат:
току-виж,минали векове.
През цялото време- ...
  269  22 
На Младен Мисана
Въздържам се от клетвена любов.
Намирам в нея словото си пусто.
Не е ли тя екстравагантно лустро?
Затвор не е ли за обречен зов? ...
  601  12 
Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...
  769  10  17 
Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...
  889  13  22 
"Не си достоен за перото ми!"-
дочух високо,нейде от Парнас
познат талант с божествен глас
да ме съди с ленна кротост.
"Не съм,не съм: какво да сторя?!"- ...
  702  24 
Защото мъртвите остават в нас...
Робърт Блай
Моите мъртви приятели
бдят над живота ми:
със светлите си погледи ...
  883  12  28 
Като въздишка на Вселената прииждам –
ту с тъга, ту с ярост непонятна:
докосвам върховете,
шептя в листа и длани,
клони кърша, ...
  869  17  26 
Там всеки влиза с надежда –
да спечели всичко; или повече,
отколкото ще загуби.
И накрая: фалирали илюзии.
Тук печели само Принцът. ...
  573  11  16 
Поръчах си Ноев ковчег--
по старите цени.
Новите не ме тревожат много,
но все някак трябва да живея!
Сега умирам бавно и блажено. ...
  555  25 
В памет на Андрей Германов
Есента е мимолетна
хубавица в този час.
Багрите ѝ многоцветни
стелят още лятна страст. ...
  689  12  25 
Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали ...
  1645  15  28 
Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...
  793  10  23 
Щом Слави продължава
шумно да се убеждава,
че ни няма на терена:
кой за него го е еня?!
  891  17 
на Джени
Ти си мое юлско чудо,
родено в топлата мечта.
Зареяни, гълъбите любят
стряха,опазена в нощта. ...
  767  10  23 
Все не мога да реша:
колко да ви разкажа-
колко много грешах,
колко много отложих!
Колко много любов! ...
  735  15 
И ще дойдат дните на предела.
Край тях ще кретат нощи несподелени.
Небето отново пак ще ни повика –
душите ни ще полетят като птици...
Но бих могъл сред ятото да те изгубя! ...
  791  11  22 
в памет на Уолт Уитман
Пронизан съм от цялата ти строгост.
Смесица от мисъл,
болка и любов
в душата ми ...
  855  11  24 
Мои бели братя и сестри,
разцъфтели в бяла тишина,
пременени с бяла обич,
приемете бялата ми мисъл
с бялата ми питаща душа. ...
  559  22 
Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...
  691  10  15 
Докато търси човек:
все още намира, все нещо губи
по пътя на живота нелек...
И мечтае за едната хубост –
да срещне тебе, любов! ...
  752  14  22 
Ти пътуваш. Ти си властна
в подножието на някой хълм...
Осветена от чувства прекрасни
пристъпяш тихо, мълчешком.
Но понякога си несподелена. ...
  721  15  23 
Те звънят в съня на кръвта,
когато сме заспали с невинна кротост.
Те кънтят в душите,
които в миг ги чуват и осмислят.
Паметта на миналото са – ...
  706  17 
Ден и нощ ще ме откриваш,
ту под люляк, ту в коприва.
Пий от мене с бавна глътка −
всяка глътка е и тръпка.
Май че нещо ти горчи? ...
  1367  12  18 
Поздрав за участниците на срещата
в град Габрово 22/23 юни 2019 г.
Любовта е между нас:
изстрадана,жадувана надежда,
която търси тръпен час: ...
  918  12  17 
Два бряга - между тях река,
която между нас протича...
Кои ще могат да отрекат,
че с тебе още се обичаме?
Над нас облаче пълзи ...
  671  12  22 
Понякога живея себе си.
Аз ли съм или не съм?
Въпрос от невъзможен ребус:
живот наяве или сън?
Уж познавам се отблизо, ...
  653  11  21 
Всички луди ли са луди?
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат ...
  689  11  27 
И мисля си: в потаен час –
кой от нас ще се повтори?
Нали понякога в екстаз
мълчим, а тишината ни говори?
И жадни за любовен знак, ...
  688  12  20 
Тук твоята смъртна маска
оставя в душата ми печат!
И вместо поетична ласка
два изстрела от сто години ечат.
И тази кървава умора ...
  399  11  15 
> "Но не е медицински случая..."
> Първан Стефанов
Животът е кацнал на жица...
Но момчето не знае;
и полетя, като птица ...
  474  26 
На душата ранения зов
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир, ...
  606  10  11 
Сърдечните мотиви в мен пулсират
и тишината звънва в багри.
И всеки дъх е глътка сила.
И всеки миг отрича края.
Надеждата че бавно си отивам ...
  947  11  15 
Предложения
: ??:??