Ranrozar
652 результатов
Где няма песен - зрее тишина...
Там вятърът лежи в тревата.
И птиците мълчат в гнездата.
В покоя търся силуета на жена.
Да погледне и с жест да спаси ...
Там вятърът лежи в тревата.
И птиците мълчат в гнездата.
В покоя търся силуета на жена.
Да погледне и с жест да спаси ...
280
6
9
Сделката е уредена,
както казват: втасаха нещата!
Има-няма време
за проблема в клетка спяща.
Уж затихне, а избухва! ...
както казват: втасаха нещата!
Има-няма време
за проблема в клетка спяща.
Уж затихне, а избухва! ...
275
5
6
Хлебарят на селото умря.
Камбанен стон отронва църквата
с тъжен помен от погача дъхава.
Хлебарят на селото умря...
Сега кой ще ни нахрани ...
Камбанен стон отронва църквата
с тъжен помен от погача дъхава.
Хлебарят на селото умря...
Сега кой ще ни нахрани ...
303
2
8
Доброто помня.
Злините забравям.
Старата стомна
помни отдавна.
Пръстта ѝ червена – ...
Злините забравям.
Старата стомна
помни отдавна.
Пръстта ѝ червена – ...
354
11
22
Като деца, залутани в градина
от мечти, ще събираме плодовете...
Така живота ни в търсене ще мине!
Но в душите ни ще зреят букети.
Букети-рацъфтели в топли сезони. ...
от мечти, ще събираме плодовете...
Така живота ни в търсене ще мине!
Но в душите ни ще зреят букети.
Букети-рацъфтели в топли сезони. ...
336
3
9
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
381
5
11
на ловците на Духове
Капаните са много.
Капаните са не един.
Природата гледа строго
с взор тих и неотразим. ...
Капаните са много.
Капаните са не един.
Природата гледа строго
с взор тих и неотразим. ...
1033
8
15
Нещо ми каза: почакай.
Нещо ми шепне,недей!
Ако повярвам на мрака,
къде ли ще ме отведе?
Нали от слънцето родени ...
Нещо ми шепне,недей!
Ако повярвам на мрака,
къде ли ще ме отведе?
Нали от слънцето родени ...
1107
10
24
Отначало радост, възторзи
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла, ...
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла, ...
329
9
16
на Силвия Илиева
Ограбена и безприютна
нощта търси своята луна:
с мисъл за любов и утро,
със зов зове за светлина. ...
Ограбена и безприютна
нощта търси своята луна:
с мисъл за любов и утро,
със зов зове за светлина. ...
1065
7
18
Ти помниш ли онези грозни патета
в реката на детството след летен дъжд?
И как срещнахме в очите си небесата;
и как политахме един към друг неведнъж!
Но пътища различни младостта зовяха... ...
в реката на детството след летен дъжд?
И как срещнахме в очите си небесата;
и как политахме един към друг неведнъж!
Но пътища различни младостта зовяха... ...
370
6
15
Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...
994
7
16
При трима човека се ходи при крайна нужда...
При свещеник,за опело.
При доктор, при запек.
При адвокат, за да защити хонорара си.
Останалите решения са с летален изход.
При свещеник,за опело.
При доктор, при запек.
При адвокат, за да защити хонорара си.
Останалите решения са с летален изход.
452
2
13
И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...
386
4
13
Туй е наше общо дело:
"който не мълчи – умира!"
Всите сме от наше село.
Четата, начело с бригадира.
Ако има нещо, дайте! ...
"който не мълчи – умира!"
Всите сме от наше село.
Четата, начело с бригадира.
Ако има нещо, дайте! ...
1222
7
18
Под теб минава миналото: триумфи бляскави,
величави паради на суетата, победи опиянени
от могъщество, преди богатствата им да фалират.
Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?
Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота, ...
величави паради на суетата, победи опиянени
от могъщество, преди богатствата им да фалират.
Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?
Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота, ...
377
6
15
По жадните пътеки неведоми,
след отдавна търсена среща...
Ти разби на светулки сърцето ми!
И сега събирам в душата горяща
спомени сиротни-ехо от болка. ...
след отдавна търсена среща...
Ти разби на светулки сърцето ми!
И сега събирам в душата горяща
спомени сиротни-ехо от болка. ...
722
9
19
Не е трудно човек да прочете китайската конституция.
В нея лесно стигнах до извода, че: който убива преднамерено, изнасилва,краде,поддава се на корупция и я практикува, независимо какъв пост в държавата заема:подлежи на съд!
И така, след като прочетох анализа на Министерството на вътрешните работи, ...
В нея лесно стигнах до извода, че: който убива преднамерено, изнасилва,краде,поддава се на корупция и я практикува, независимо какъв пост в държавата заема:подлежи на съд!
И така, след като прочетох анализа на Министерството на вътрешните работи, ...
1238
6
15
Ти ли ме погледна носталгично?
Или е синдром на любовта?
Две очи, които мигом заобичах!
Две души слети във една.
Есента край нас тихо ни променя. ...
Или е синдром на любовта?
Две очи, които мигом заобичах!
Две души слети във една.
Есента край нас тихо ни променя. ...
906
9
16
Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...
1126
4
16
Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...
710
6
15
Есента ни разпиля,
почти картинно –
по била и по поля...
Ей така, невинно.
Есента ни разпиля ...
почти картинно –
по била и по поля...
Ей така, невинно.
Есента ни разпиля ...
568
5
10
Възпявам електрическото тяло...
Уолт Уитман
Нещо ме запали днес да се замисля:защо човечеството използва откритията си толкова ирационално, за да не кажа разпиляно...
Вече разбрахте, че иде реч за електрическата енергия, която ни дарява сила и мощ, дори да злоупотребяваме с нейните неограничени възм ...
Уолт Уитман
Нещо ме запали днес да се замисля:защо човечеството използва откритията си толкова ирационално, за да не кажа разпиляно...
Вече разбрахте, че иде реч за електрическата енергия, която ни дарява сила и мощ, дори да злоупотребяваме с нейните неограничени възм ...
1406
6
13
Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
419
2
12
Небето есенно заплака...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?! ...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?! ...
367
6
15
Дъждът ни посреща
сред зелените жита.
Селото моли горещо
за вестителната вода.
А вестта е хлебородна ...
сред зелените жита.
Селото моли горещо
за вестителната вода.
А вестта е хлебородна ...
547
13
24
Николай Фьодорович Трубецки беше навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че ...
1322
4
23
Една радост, дълго жадувана се надипли в душата на бай Петко Славеев. Най-подир успя да намери расов мъжкар за неговата Лиза!Някакъв пенсиониран възрастен генерал от старото време имаше английски сетер и когато неговата Лиза се разгони той срещу заплащане я събра с Кинг...
Стояха в двора на генерала ...
Стояха в двора на генерала ...
1339
6
29
В онези времена в полуразрушената от войната София беше трудно с квартирите. За радост на семейство Банкови къщата им беше незасегната от англоамериканската авиация;но за съжаление властта беше настанила в нея две семейства от Съветския съюз.Мъжете работеха като съветници към Министерството на вътре ...
638
7
17
Банко Банков беше потомствен финансист,наследник на семейство живяло в страната, но добило знания и преди всичко култура във Франция и Великобритания.
Дядото,банкер, чието име носеше Банко беше изучил баща му във Висше Търговско училище в Париж, за да го наследи,а майката,дъщеря на дипломат от карие ...
Дядото,банкер, чието име носеше Банко беше изучил баща му във Висше Търговско училище в Париж, за да го наследи,а майката,дъщеря на дипломат от карие ...
628
9
21
1.
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен. ...
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен. ...
396
9
12
И срещна Дяволу човека
и му рече:"Ти си мой!"
И тъй полека-лека...
Човек човеку стана свой.
Оттогава има-няма: ...
и му рече:"Ти си мой!"
И тъй полека-лека...
Човек човеку стана свой.
Оттогава има-няма: ...
536
10
29
1.
Жените които обичам
с молитва ме опрощават.
Когато мама е била момиче:
време за любов не е оставало. ...
Жените които обичам
с молитва ме опрощават.
Когато мама е била момиче:
време за любов не е оставало. ...
384
6
16
Какво ли крие пак небето?
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко. ...
Ту слънчевото утро е намусено,
ту залезния ден не ни напуска...
Какво ни казва пак небето?
Сватбите са повече нарядко. ...
1215
8
14
Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...
853
5
22
В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...
1438
8
16
Усещам други смутни времена,
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв ...
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв ...
390
6
15
Понякога формата на съжаление добива странен изблик на съмнения.
Животът е твърде сложен и кратък, за да обхванем измеренията му.
Семейството на Стояновски беше между противоречията на едно време, което ги направи герои в идеала им,но ги лиши от една върховна човешка мечта...
Те излязоха с любимата ...
Животът е твърде сложен и кратък, за да обхванем измеренията му.
Семейството на Стояновски беше между противоречията на едно време, което ги направи герои в идеала им,но ги лиши от една върховна човешка мечта...
Те излязоха с любимата ...
738
2
18
Когато човек прави някакъв категоричен ход в живота си, тогава разбира, че застава на кръстовището на съдбата.И събира сила да избере жребия по интуиция с мисълта, че няма връщане назад; и търси нов хоризонт за избавление от преживяното.
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...
588
6
17
Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмисле ...
1264
5
17
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
