Валери_Станков
1 577 результатов
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...
  66 
АВТОПОРТРЕТ ЗА ИЗГАРЯНЕ
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва. ...
  76 
ПОМНЕТЕ ОТ МЕНЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...
  117 
МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...
  101 
ЧАКАЛНЯТА НА ЖП-ГАРА СОФИЯ
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...
  95 
БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...
  147 
ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
  105 
ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
... в увисналото ми небе бездомен облак парцалее,
дим от опушено кюмбе ми стелна вятър ненадеен,
уж, беше тъй голям светът, а го обходих само с мисъл,
и днес – загърбил своя път, на къщичка ми замириса – ...
  65 
"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...
  121 
ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...
  86 
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...
  114 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
От други свят ли, Боже, съм дошъл, че ти брутално свлече ме на този? –
захвърли пред нозете ми чакъл! – не стелна моя друм с цветя и рози,
наместо в бяла къщичка от кал да си нареждам цял ден светли думи,
натири ме в Сахари от печал! – да се извъртам в гибли, в зли самуми, ...
  115 
ФАБРИКА ЗА СВЕТЛИНА
... аз имам фабрика за светлина – дори и слънцето да не изгрее,
щом изпроводя тъжната Луна, и ще ви плисна шепичка от нея,
и цветето ще вейне венчелист, и мравката ще тръгне да щипука,
светът ще се събуди тих и чист, и нека цял ден бъде му наслука, ...
  112 
НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
… било ли е? – или не е било? – дори не се и питам априори –
започнах да забравям всяко зло, което нявга някой ми е сторил,
горчилките до дъно си ги пих и болка – ни една! – не ме изгърби,
опазих чиста мисълта си в стих, далеч от безприютните си скърби, ...
  127 
ЕГАТИ КРАТКИЯ ЖИВОТ!
… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,
дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,
дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,
наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе? ...
  136 
ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...
  148 
В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...
  117 
ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...
  148 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...
  101 
12 ГРАМА ЗЛАТО
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...
  153 
МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...
  162 
КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, не ...
  110 
ЗА ТЕБ, ДЕТЕ, ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ
… понеже съм си луд за три села ведно със прилежащите околии,
ако решиш, добре си ми дошла! – за теб, дете, душата ми се моли,
колибка ще ти спретна на брега на завет край притихналите дюни,
дано и Господ Бог реши кога ще ме прегърнеш и ще ме целунеш? ...
  135 
КЪСНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Аз съм твоето циганско лято.
Ти си вятърче в пролетна степ.
Някой ден ще си пукна, когато
Господ Бог ме отнеме от теб. ...
  171 
ДЕВОЙКА В ГОРАТА
Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,
и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!
Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,
беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей. ...
  114 
СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи. ...
  127 
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
… не се и питам аз ли съм, не съм ли – дали ме има в лудналия свят,
и си мечтая в нощи таласъмни отново да съм силен, див и млад,
девойките на Варна да са мои – по цял ден стих след стих да им чета,
да хълтам с двеста в острите завои по грапавия път към старостта, ...
  134 
КЪЩИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИ
… мечтая си за други времена, преди – и аз да си изчезна в мрака –
да имам малка къщичка – с Жена! – която всяка вечер да ме чака,
на прага кротко с нея да седим, доде Луната грейва върху хълма,
да стелвам от луличката си дим, гръдта ми блага Обич да изпълва, ...
  125 
ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,
в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,
гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,
без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да, ...
  140 
КЛОШАРСКА РАПСОДИЯ
… един клошар на спирката поиска да му оставя смачкания фас,
и два-три кинта за патронче „Плиска“ – да си го делнем двама – той и аз,
във старата квартална закусвалня му взех паница бобец със кюфте,
а след това – във тихата си спалня, постлах му – да поспи като дете. ...
  127 
МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...
  139 
СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...
  146 
ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...
  148 
МОНОЛОГЪТ НА БОГА
Тъй както си седях, и Бог ми рече,
и слушах го със зяпнали уста:
– Валерий, ти си го́ла во́да вече!
От тебе няма нужда на света. ...
  132 
МЪЛНИЕНОСНИЯТ МЪЖ
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали, ...
  157 
ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
  175 
ПОЕТЪТ НА ВАРНА
Какъв живот! Отидоха си всички.
Останах пак във залива самин.
На юг потеглят прелетните птички –
към Либия, Мароко и Бенин. ...
  160 
МЪЖКА СЪЛЗА
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега. ...
  153 
ИЗПЯТА МИ Е ПЕСНИЧКАТА ВЕЧЕ
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти. ...
  159 
АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ
Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам. ...
  184 
Предложения
: ??:??