Валери_Станков
1 589 результатов
ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...
  173 
ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
… не знам дали реалният живот на вас не ви се чини ненормален? –
но аз се питам – пълен идиот! – защо не станах някога хамалин,
чувалите да мъкна във зори – на корабите да ги тръшкам в трюма,
и цял ден да броя торби с пари, богат като Кортес пред Монтесума, ...
  178 
РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...
  212 
ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме – ...
  270 
МОЕТО СКРИШНО ЧОВЕЧЕ
... навярно аз не съм се състоял, и някой друг живял е вместо мене –
измазвал си е къщички от кал, летял е през бездънните Вселени,
жени е любил – и какви Жени! – с приятелите пийвал си е бира,
и птиците към топлите страни провождал е – щом лятото умира, ...
  166 
КОРЕН В НЕБЕТО
... щом червеят започне да гризе,
дървото е обречено да падне,
и ще се срути в твоите нозе
във някое немилостиво пладне, ...
  181 
ДЕВОЙКАТА ОТ СЕДМАТА МИ ПЕЙКА
Една девойка днеска ме хареса, поседна в миг на пейката до мен,
поиска телефона ми, адреса – и каза: – Ще ти дойда някой ден! –
и аз погладих голото си теме, прекръстих се и рекох си "Амин!",
тя отърча – три бири да ми вземе! – от стария квартален магазин, ...
  183 
БЯЛА РИЗА С ЧЕРНО ПЕТЪНЦЕ
... бяла риза с черно петънце
моята съседка подари ми,
давам ти я – вика, – от сърце,
да ти топли в идещите зими, ...
  207 
НЕБЕСЕН ДОМ
... все вярвам – в по-добрите небеса, където някой ден ще си отида,
ще ми се случват само чудеса – ще вдигна дом от ключ до керемида,
ще порастя сюрийка-две деца, ще любя най-прекрасните женици! –
и всеки ден под щедрите слънца ще пея песни с пролетните птици, ...
  189 
ПЪТУВАЩИЯТ БУКИНИСТ
Понеже четох Джойс, Камю и Кафка,
и грохнах – Конник без глава във степ,
три бири пих на гаровата лавка
и хванах влака – бързия! – към теб. ...
  167 
КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН
... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж
гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,
и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,
с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт, ...
  257 
СЪСЕДКАТА ОТ ТРЕТИЯ ЕТАЖ
Дали защото нямаше деца,
или мъжът ѝ нейде бе избягал,
понякога ми пържеше яйца
и винце ми наливаше – малага. ...
  410 
СПОМЕН ЗА ДЯДО СТАНКО
... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи, ...
  170 
МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...
  182 
ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...
  157 
ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...
  237 
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...
  260 
ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...
  185 
АВТОПОРТРЕТ С ОГЛЕДАЛО
Нали съм надарен с прекрасно тяло,
макар че във главата съм фенер,
най-сетне се видях във огледало! –
по моите пропорции и размер. ...
  206 
ЖЕНАТА, КОЯТО ЦЕЛУНАХ ПО ЗАЛЕЗ
Бог ме създаде луд на ишлеме –
мечта за психиатрите в Карвуна.
И с теб, като останах насаме,
те милнах и несръчно те целунах. ...
  408 
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
Учителю! – в хитоните на Бога,
дай, Боже, да си жив и след стоте! –
да бъде ден, във който пак ще мога
пред школските врата да съм дете. ...
  234 
УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? – ...
  216 
СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
„И аз съм сам стопанинът на къщата...”
Атанас Далчев
... вратите са заключени отдавна,
навярно още в миналия век – ...
  278 
БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Седма пейка. Есен. Дама.
Вятър в нейните коси.
Покрай нея мъж за двама.
А край тях – moi aussi. ...
  209 
ЕДНО „MARLBORO“ В ДЪЖДА
... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,
ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,
нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,
и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим, ...
  211 
ЩЕ СА КРАСИВИ ЗИМНИТЕ МИ ДНИ
... какво от теб ще взема, мое лято, когато си затръгваш мълчешком,
от грубата постеля, на която преспах във твоя лек тръстиков дом? –
парче мелтем – дванайсет метра вятър, сетре да си ушия – и костюм,
перо от гларус, срязал необята, със братята си развъртял джурум, ...
  167 
АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви! ...
  196 
КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...
  169 
ЗА ВСЯКА БОЛКА БОГ ЩЕ ТИ ПЛАТИ
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...
  332 
ДОВИЖДАНЕ, ДО СЛЕДВАЩИЯ ОГЪН!
До следващия звън на телефона,
до следващия нощен есемес,
до следващия влак от триста тона,
зачеркнал невъзможното ни днес, ...
  163 
МОМЧЕШКА ПЕСНИЧКА
Светлите момчешки дни къде са?
Кой ли ми ги крадна – мълчешком?
Пуши ми се! – малка "Стюардеса",
"Слънце", "Ропотамо" – или "Ком"! ...
  262 
МЪЖ В ДЪЖДА
Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири. ...
  146 
ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници, ...
  259 
ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...
  161 
БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...
  313 
КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...
  299 
ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...
  180 
СИНИТЕ ОЧИ НА МОЯ БОГ
... в молитвените шепоти на храма в зори запалих късата си свещ,
и попът – вече светнал 300 грама, тропарите начена с глас горещ,
не знам до милостивия ми Господ дали достигна и гласецът мой? –
за живите поисках нещо просто – да дишат, а за мъртвите – покой, ...
  180 
ЛУДО ПИСМО ОТ ВАРНА
… а лятото обра си всички круши
и кротичко зад хълма се смали,
вълните чорлят бесни ардауши –
връхлитат върху черните скали. ...
  269 
БАВНА СЕПТЕМВРИЙСКА ВЕЧЕР
Бавна септемврийска вечер. Нека да си помълчим.
Нейде в залива – далечен, корабът надипля дим.
Мъкне облакът чембери върху щърбата Луна.
Къкри, ври и се чумери! – всяка следваща вълна̀. ...
  185 
Предложения
: ??:??