valqka
515 результатов
Скрежи във мен
безмерна самота
в този ден студен
без капка топлина.
Няма вече огън, ...
  369 
Претичват бързо дните
като в безкраен маратон,
още дишаш ли не питат
с тоз сърдечен полутон ...
Циклично и нощите прелитат, ...
  510 
И си мисля, и пресмятам
колко студени дни остават,
и се загръщам и замятам
шала срещу злия вятър.
А е още есен, иде зима, ...
  524 
Бледосивата луна - на небето,
спуснало клепачи.
Бледосивата луна - и сенките
във здрача.
Сенките, бродещи в мен, ...
  243 
Здравей! Не се познаваме,
но пречи ли това
да ти дам усмивка бяла
и да ти благодаря,
че си до мен, четящ ...
  349 
Едно небе, една земя,
това е всичко що го имам,
скътано ми в душа
от всеки ден отминал.
Всичко друго ...
  321 
Животът ромоли край мен,
аз унесено го слушам.
Денят отново сменя ден,
а в душата ми е душно.
Утрините вече си броя, ...
  353 
Насън ли, наяве ли живях
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...
Имам си сега две усмивки ...
  323 
В моя храм ела,
свещ вземи си лунна,
прикрий я със ръка
от дъха ми да не лумне ...
Помоли се ведно с мен ...
  276 
Там, в безкрайността,
където ми чезнат очите,
искам с мен да пренеса
частица свят колоритен.
Ще взема зелена тревичка, ...
  361 
Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...
Моят свят е тъй различен ...
  280 
Набъбнало от вода небе.
Отново сърдито ще вали.
Подгизна душата в мен
от нескончаеми тъжни дни.
Тъгата по удавеното лято ...
  456 
След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина ...
  310 
На островче самотно
сред тъмнозвезден океан,
ний сме впримчени в Живота
с верижното си ДНК-а ...
и се мислим за велики ...
  359 
/посветено/
Нещо дали има,
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие, ...
  381 
Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...
Но на всичко рано или късно ...
  320 
Ах, тази тъга
скрита в мрака,
като змийче изпълзи
и те клъцне в душата,
и ти онемяваш ...
  405 
Аз непременно ще те срещна
и прегърна, за да ти е уютно,
ако не на улицата тази вечер,
то насън, някъде преди утрото ...
  296 
Върти ни времето, влече ни,
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ... ...
  375 
През иглени уши преминах,
за да зашия този мой живот,
с парчета кърпех де що имах,
но ето, окъся конеца ... Стоп!
Преди да го срежа ...
  290 
Как да те обичам, зимо,
зла, по-студена от жена,
забравила и моето име
и угасила ми жарта ...?
Как да ти се радвам, ...
  340 
Слушам вятъра студен,
а песента му ледноструйна
вълкът събужда в мен
в тази сива нощ безлунна.
Своя вой не чувам, ...
  352 
Циклон след циклон -
зацикли времето болно
и от душата някак съдбовно
навън напира глух стон.
Няма завет, няма покой, ...
  317 
Два облака се сляха,
небето сбърчи вежди,
птичките замряха,
гръм далечен
в мъглата се процежда... ...
  309 
Някога мечта ми бе
живота да подредя така,
че всеки божи ден
да е лъжичка от алпака,
догоре пълна с мед. ...
  253 
Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...
Няма как, ще го изкачвам, ...
  341 
Толкова зими, есени, лета
тъй си останаха зад мене
и спазъм от една мечта -
пролет дъхът ми пак да вземе...
Да шушнат листата пак, ...
  309 
Чувам далечния зов на фанфарите
в идния взрѝвен ден,
с тропота глух на изтерзаните,
на народа унизен,
повдигнал на дедите знамето, ...
  235 
Пияни олюлявам
двете ноти в душата,
някога припявах
ги слято,
сега разделени ...
  346 
Здравей! Позна ли ме?
Бяхме някога приятели,
а днес се разминаваме
като върло непознати...
Да бе, той, Животът – ...
  394 
Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.
Приютила някакви надежди ...
  261 
Как съм аз живял -
какво съм взел,
какво съм дал,
Животът ще отсъди.
Кое е в повече, не знам. ...
  313 
  294 
За теб съм вързан
като кораб на кей,
мой свят забързан,
вълни ме люлеят,
мачти ми скърцат, ...
  312 
Светофарът в мен
комай е повреден -
свети само на зелено.
Вярно, път е всеки ден,
отдавна съм поел по него, ...
  351 
Как отминаха толкова години -
като прозорци на експресен влак?!
Аз през теб или ти през мен премина
тъй незримо, свят несвят?
Дали някакво значение има? ...
  514 
Не питам друг има ли до теб.
Това дори не ме интересува.
Нека има. Така е редно –
сама не бива да кукуваш...
Стига ми, че съществуваш, ...
  342 
И тази нощ няма да съм сам.
Ще имам гост, но кой – не знам:
може да е някой стар приятел,
който с мене нещо е препатил
или позабравена вече дама, ...
  404 
Есен е. Напира тъжен здрач,
като в миражна жарка вечер,
с котешки молещ плач
и едно лице в моите шепи...
Него ли целувах или сумрака? ...
  327 
Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл, ...
  386 
Предложения
: ??:??