valqka
515 результатов
Усещал ли си, как нощта бленува
за тишина и две сплетени ръце
на пресечката на две пътеки лунни,
слети в млечнозвездното небе?
Усещал ли си, как вятърът притихва упоен ...
за тишина и две сплетени ръце
на пресечката на две пътеки лунни,
слети в млечнозвездното небе?
Усещал ли си, как вятърът притихва упоен ...
279
1
Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах – ...
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах – ...
260
337
1
Пролетни струни потрепват
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.
Отвътре ме топли усмивка, ...
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.
Отвътре ме топли усмивка, ...
426
1
1
200
1
Моят твой живот,
незапята песен
в река без брод.
Тя арфата отнесе ...
Твоят мой живот, ...
незапята песен
в река без брод.
Тя арфата отнесе ...
Твоят мой живот, ...
346
Не ме оставяй сам на пътя,
този път, трънлив и стръмен,
обеща ми заедно да изпъплим,
самичък съм тъй безпътен...
Ето виж, пак ще съмне, ...
този път, трънлив и стръмен,
обеща ми заедно да изпъплим,
самичък съм тъй безпътен...
Ето виж, пак ще съмне, ...
282
2
Колко светът е разнолик
досега Живот ми ти показваш,
но ти самият защо си миг
някога дали ще ми разкажеш?
Защо светът бил е и преди, ...
досега Живот ми ти показваш,
но ти самият защо си миг
някога дали ще ми разкажеш?
Защо светът бил е и преди, ...
267
1
3
В парка срещнах пролетта –
бяла, боса в росната трева.
По момичешки играеше на дама –
раз-два, раз-два...,
докато хлъзна плочката ...
бяла, боса в росната трева.
По момичешки играеше на дама –
раз-два, раз-два...,
докато хлъзна плочката ...
287
1
Шегува ли се вятърът немирен,
че в мислите ти понякога ме има
и в самотата си за мен се взираш,
но, уви, в нея е така незримо...
Ах, този вятър шеговит ...
че в мислите ти понякога ме има
и в самотата си за мен се взираш,
но, уви, в нея е така незримо...
Ах, този вятър шеговит ...
291
Като метро прелитат пред мен...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел... ...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел... ...
232
1
От прозореца отсреща –
музика гореща,
млади на кълбо...
празнуват явно нещо,
може би, ...
музика гореща,
млади на кълбо...
празнуват явно нещо,
може би, ...
275
1
Вечерта над бетонния перваз
замрежва моя прозорец.
В стъклото гледам себе си аз
с притихваща в душата умора.
Що за вечер е таз дрезгавина? ...
замрежва моя прозорец.
В стъклото гледам себе си аз
с притихваща в душата умора.
Що за вечер е таз дрезгавина? ...
312
Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя... ...
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя... ...
265
1
Ято птици сребристи
се рее високо в небето,
като наниз сиви мъниста
чезнат нейде далеко ...
С полъх на вятър немирен ...
се рее високо в небето,
като наниз сиви мъниста
чезнат нейде далеко ...
С полъх на вятър немирен ...
294
7
Слънцето разтваря над мен
янтарно-златистия си ден,
в снега сребрист отразен
като октава от зимен рефрен.
Мигът се е спрял вцепенен, ...
янтарно-златистия си ден,
в снега сребрист отразен
като октава от зимен рефрен.
Мигът се е спрял вцепенен, ...
463
1
Ден и нощ. Нощ и ден.
Съмва се. Мръква се.
Кръговрат със и в мен,
нишката все навърта се...
Минавам през този свят ...
Съмва се. Мръква се.
Кръговрат със и в мен,
нишката все навърта се...
Минавам през този свят ...
283
3
Очи отварям и го виждам,...
денят ми - като бял жребец,
нетърпеливо чатка със копита,
иска полет, не цвърчене на щурец ...
Добре, добре, мой ден крилати, ...
денят ми - като бял жребец,
нетърпеливо чатка със копита,
иска полет, не цвърчене на щурец ...
Добре, добре, мой ден крилати, ...
395
1
Иглички бяла светлина...
от които ми очите ослепяват.
И ветрец като милувка от жена,
задъхано издишана в отмала.
Какъв е този странен миг, ...
от които ми очите ослепяват.
И ветрец като милувка от жена,
задъхано издишана в отмала.
Какъв е този странен миг, ...
360
1
5
Поне за малко искам...
днес да остана сам,
за утре да не мисля,
вчерашното го знам...
Вън още полумрак е. ...
днес да остана сам,
за утре да не мисля,
вчерашното го знам...
Вън още полумрак е. ...
338
Прекрачвам пак годишен праг
и си тихо подсвирвам,
мъглив навън се мръщи денят,
но мен това ме не спира ...
даже да газя във кално, ...
и си тихо подсвирвам,
мъглив навън се мръщи денят,
но мен това ме не спира ...
даже да газя във кално, ...
310
Бели снежинки
кротко притихват
на моето рамо...
искрящи и живи,
длан с обич простирам, ...
кротко притихват
на моето рамо...
искрящи и живи,
длан с обич простирам, ...
474
3
314
6
С шейната в улея си лудо препускам
по сковалия живота ми лед,
плазовете чак в душата ми хрускат,
извити в летящ пирует...
Хлъзгав е всеки остър завой, ...
по сковалия живота ми лед,
плазовете чак в душата ми хрускат,
извити в летящ пирует...
Хлъзгав е всеки остър завой, ...
361
1
375
1
3
Мрачно, сиво е навън,
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма, ...
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма, ...
584
1
4
Години, години, години,
табун млади диви коне
с вихрени вятърни гриви,
къде отлетяхте, къде...?
Години, мои морни години, ...
табун млади диви коне
с вихрени вятърни гриви,
къде отлетяхте, къде...?
Години, мои морни години, ...
444
1
3
Стенанията слушам на вятъра,
усещам полъх студен –
довел е зима на прага ми
в този ден уморен ...
Протягам ръце към огнището, ...
усещам полъх студен –
довел е зима на прага ми
в този ден уморен ...
Протягам ръце към огнището, ...
273
Не зная кой си поред
в огърлицата на моята шия,
ох, не огърлица - хомот ...
Важно е, че пак си с мен
и те пия като люта ракия - ...
в огърлицата на моята шия,
ох, не огърлица - хомот ...
Важно е, че пак си с мен
и те пия като люта ракия - ...
359
1
Пейте, бурени и тръни,
накрай е ваше време -
вятър бурен да ви брули,
докато душицата ми стене ...
Но тъй безплодни, ...
накрай е ваше време -
вятър бурен да ви брули,
докато душицата ми стене ...
Но тъй безплодни, ...
260
Вятърът навън се развилня.
Затанцува белостволата бреза
с трепета на жълтите листа.
Странна, неспокойна е нощта.
Стъклата прозоречни звънят – ...
Затанцува белостволата бреза
с трепета на жълтите листа.
Странна, неспокойна е нощта.
Стъклата прозоречни звънят – ...
267
Кръжат годините над теб –
птици, неотлитащи на юг
и светът ти става по-студен,
зима на вратата ти почуква.
С мохер от любов и доброта ...
птици, неотлитащи на юг
и светът ти става по-студен,
зима на вратата ти почуква.
С мохер от любов и доброта ...
399
Дематериализирах те
в моето сърце –
на фотони дъх, аромат
и чувства,
магнетизиращи в душата ми ...
в моето сърце –
на фотони дъх, аромат
и чувства,
магнетизиращи в душата ми ...
286
Защо ли тъй е тегаво във мене,
какво ли на душата ми тежи?
Дали отминалото старо време
или туй, в което едва съм жив?
Така ли ще тъжа – до край, до гроб ...
какво ли на душата ми тежи?
Дали отминалото старо време
или туй, в което едва съм жив?
Така ли ще тъжа – до край, до гроб ...
272
1
Сред заревото там, далече,
където хоризонтът целува небето
и денят посреща своята вечер,
аз видях отново момчето,
което очаква винаги нещо... ...
където хоризонтът целува небето
и денят посреща своята вечер,
аз видях отново момчето,
което очаква винаги нещо... ...
411
4
Път е, когато го вървиш,
път е, когато не почиваш
и хоризонта, понякога мъглив,
сам си тръгнал да достигаш.
Път е, когато се изкачваш, ...
път е, когато не почиваш
и хоризонта, понякога мъглив,
сам си тръгнал да достигаш.
Път е, когато се изкачваш, ...
263
1
Есен, нашепваща тъга.
Ех, златолистно ти, момиче!
Небе, облачно с дъга.
Ох, полет невъзможен птичи!
Дъжд плющи и дрънчи в олука – ...
Ех, златолистно ти, момиче!
Небе, облачно с дъга.
Ох, полет невъзможен птичи!
Дъжд плющи и дрънчи в олука – ...
320
2
Не се халосвай, не ме мисли.
Аз съм толкова от теб далече...
Водолей съм и все ми се лети,
въпреки че старея вече...
Като Хамлет, понякога се питам ...
Аз съм толкова от теб далече...
Водолей съм и все ми се лети,
въпреки че старея вече...
Като Хамлет, понякога се питам ...
379
Защо ли горест тиха
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени ...
ми навява есента
и душата ми оплита
в примки
на паяжинно обречени ...
287
Ти ли умираш в мен,
без теб ли сам умирам,
защо тъмнее този ден
и душата ми на топка свива?
Знам, няма нищо вечно, ...
без теб ли сам умирам,
защо тъмнее този ден
и душата ми на топка свива?
Знам, няма нищо вечно, ...
320
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
