Violet_86
224 результатов
Бѐла мома сълзи ронеше.
Брат ѝ станал е еничар.
А в градини с него копаше.
Думаше ѝ той, че я обича.
Сега от свойта кръв пролива. ...
  635 
Боли ме от празни въздишки.
От хитри, лукави очи.
От лъвове, дето са мишки,
дълбаещи в чисти души.
Боли ме от хорските думи - ...
  317  11 
Очите ми са слепи...
Виждат само силует.
Но душата ми е зряща.
Тя прониква право в теб...
Не можеш ме излъга... ...
  346  10 
Днес видях една особа.
Важно мина през града.
Водеха я тумба хора.
Вееха ѝ със листа.
Зачудих се какво да сторя. ...
  747  16 
Нещо много го закъсах.
И в нищо не върви.
Червеният конец се скъса.
Хванала съм зли очи.
Но ми казаха в квартала ...
  632  18 
Ще почна май да тегля майни.
Вече страшно полудях.
На всяка крачка някой дебне.
Иска ти пари за хляб.
Дай на мен - аз взех че казах. ...
  379  15 
Куче, дръж! Не ми харесва този.
Диша тежко. Дразни ме. Да спре.
Куче, дръж! Не ми харесва онзи.
Знам ли... Крив е. Има и шкембе.
Куче, дръж! Мирише ми на рози. ...
  374  16 
Ти, мъко моя... Стига, не плачи.
Ела, поне постой да те прегърна.
Студена си... Измръзнала почти.
Къде била си? Кой, кажи, те върна?
Свърши вече млякото със нес. ...
  279 
Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка.
Боите ли... Не зная... Например акварел...?
Ще се отмия. Да, това ще бъде края.
Но някъде във пора на платно, ...
  307 
Вдъхновено от Таня Чобанова с благодарност
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай. ...
  330  12 
Българийо, за тебе само ми е драго.
Не жаля хич за никой друг.
Сърцето ти целувам, нежно, младо.
Обичам те... завинаги и тук.
И някой ден в недрата щом ме вземеш. ...
  259 
Когато нещичко не можеш,
възхищавай се на друг.
Защо ти е да се тревожиш.
Помогни му, нека да е пръв.
Не завиждай, не отричай. ...
  353  16 
Нищо лично - той ми каза -
Просто нямаш си крила.
И гледам как на чавки разни
дава китки и цветя.
Направи всички свои жрици, ...
  663  16 
Готова за разстрел - получих рози.
А чакайки венец - един куршум.
В мен е вече час, боли на дози.
Под небцето.. смуча го... като локум.
Той навярно някога ще ме отрови. ...
  317 
Тъжен - весел разсмива.
Беден - богат издържа.
Красив - грозен хвали.
Лош - добър напътства.
Мръсен - чист гони. ...
  327  13 
Така е тихо, че боли.
Къде са шумните площади?
Осветени от зари...
От усмивките на хора млади.
А само черен дъжд вали. ...
  525 
Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа?
Все го гоня и не стигам.
Що така не се побирам?!
Май ми пречи потеклото. ...
  320 
Много важно, че ти си кокиче.
А пък аз съм изгнил минзухар.
Много важно, че тя е момиче.
И че друг е така остарял.
Много важно... Светът е за всички. ...
  287  12 
Не искам да гледам,
а искам да видя
зад думите твои,
какво ли стои?
И в шеметен танц ...
  277  10 
Откъс от сценарий.
Борис крачеше триумфално към офиса си. Все едно току-що беше станал световен шампион след дълъг боксов мач в тежка категория и още чуваше виковете на агитката в главата си. А всъщност всички гласове бяха все негови. Толкова беше горд след поредното си спечелено дело, което му отне ...
  546 
Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш? ...
  583 
Мила моя мамо,
хич не ми се спи.
Какво ли става горе...
там, сред всичките звезди?
Хайде с теб и татко ...
  608  14 
Ела,
когато съм сама
и никой вече не очаквам.
Ще бъда малко по-добра,
но много повече ще те отгатвам. ...
  490  16 
1. Таз година, драги мой, там, след първия завой, нещо хубаво те чака. Трябва само да последваш знака.
2. Стъпките й проследи. Тя те чака от зори. Не знаеш, колко е красива. Макар, че мъничко е дива - Любов.
3. Господ здраве ще ти дава. С него даже ще получиш слава.
4. Куфарите приготви. Ще ти трябв ...
  422  15 
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта"
Дръж се, Земьо, потърпи... Още мъничко почакай. Ти чу ли... Мале - от зори, идат... чети, а оръжието, майчице, байряк е.
Виж ме, Боже, що пред сега стоя. Ти позна ли... аз съм... твоята Румяна? Забий камбините да закънтят. До горе, нека чуят се оттатък Рая.
А т ...
  361 
Прости ми, Моцарт! Аз те убих.
Антонио Салиери
Защо тъй, Боже, ме наказваш?
На него даде ти това,
за което толкоз молех. ...
  575 
По разказа "Шибил" на Йордан Йовков
Кърсердарина Мурад бей:
- Това е лудост, Радо. Опомни се! Шибила да залюбиш - най-страшния хайдутин. За баща си помисли. Цяло село вече ви одумва. А хубава мома си. Всеки ще те иска, всеки ще те вземе.
Рада:
- Точно там е работата, бей Ефендим, аз не искам всеки. ...
  670 
Целувката... Когато си излязъл на този свят...
Със плач... И с бузки мокри.
Недялко Йорданов
Целувката като жена красива.
Тя носи в себе си цветя. ...
  289  10 
Детето в мен се удивлява
на малки дребнички неща.
И всички вещи разпродава
за бонбонки, за листа.
С него често дълго спорим. ...
  235  12 
Не си отивай. Ще вали.
Чадъра вятър го отнесе.
Там, сред всичките тъги,
търкаля се по късна есен.
Листата - огън ги гори, ...
  691  12 
Не! Не съм от тия -
Барбито на Кен.
Болките си като всеки крия.
Те са си за мен.
И не! Не съм от тия - ...
  523 
Дали ще ми простят цветята,
колко пъти не видях
как цъфнали са във полята
замислена от грижи пак?
Дали ще ми прости небето? ...
  541  15 
Една душа в нощта заплака.
Полята сухи напои.
А птичка малка
си направи стряха,
от тоя дъжд да се спаси. ...
  252  11 
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта".
Посветено на героите на България.
Скъпи ми, Димитре...
Ти обич моя, моя скръб.
Откак те няма - ...
  742 
Съмненията бавно ме раздират.
И все си казвам - пак сгреши.
Тъй както птиците умират,
умират в мене хиляди мечти.
За утрото лазурно чисто. ...
  699  10 
Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...? ...
  263 
В този град е кучи студ.
А даже и прозорци няма.
Всички дружно симулират труд.
От сутрин рано са на смяна.
Тук няма църква нито храм. ...
  201 
Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...
  222 
Какво като
навън е светло...
щом в сърцата ни
нахлул е мрак.
И всичко свежда се ...
  339  12 
Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, ...
  337 
Предложения
: ??:??