Довереница

Това, което пиша, е душата ми, а тя е като вашите – различна. Вълнува ли се - се разплаква, когато е щастлива – не заспива. Това, което пиша е Надеждата, че някъде доброто тържествува, разпръсквано от милата вълшебница, която да измисля си е струвало...

Избрани произведения

  • В главата ми жужат пчели

    Поезия » Философска   810  35  31  Узряха тишините ми. Презряха.
    Изсъхнаха стеблата им до корен,
    че все във грешния сезон цъфтяха
    и затова останаха безплодни.
    Подреждах ги. Наричах ги по име. ...
  • Без капка неудобство

    Поезия » Любовна   637  28  33  Дъждовна съм. Недей ме доближава.
    Не нося нито полза, ни вреда.
    Водата ми свободно преминава
    през ситото на твоята вина.
    Достига дъно. Не открива нищо. ...
  • Сънят ми пак докосна онзи праг

    Поезия » Философска   541  27  21  Сънят ми пак докосна онзи праг,
    зад който само сенки се разхождат.
    Чертата между светлина и мрак
    потръпна с неочаквана тревожност.
    В часовника от пясък не тиктакат ...
  • Ъгълът, от който почва всичко

    Поезия » Философска   863  20  24  Не съм на бурята в окото. В центъра.
    А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
    където ехото завихря съжаление
    преди да го превърне в капки мъдрост.
    Във центъра присвяткват остриета, ...
  • Не се продава!

    Поезия » Философска   232  20  28  "Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
    Крещят табелите пред сгърчените къщи.
    Нахалните лозници на забравата
    дори гнездото щърково обгръщат.
    Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...

Още произведения  »

© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.