Довереница

Това, което пиша, е душата ми, а тя е като вашите – различна. Вълнува ли се - се разплаква, когато е щастлива – не заспива. Това, което пиша е Надеждата, че някъде доброто тържествува, разпръсквано от милата вълшебница, която да измисля си е струвало...

Избрани произведения

  • В главата ми жужат пчели

    Поезия » Философска   739  35  30  Узряха тишините ми. Презряха.
    Изсъхнаха стеблата им до корен,
    че все във грешния сезон цъфтяха
    и затова останаха безплодни.
    Подреждах ги. Наричах ги по име. ...
  • Без капка неудобство

    Поезия » Любовна   567  27  32  Дъждовна съм. Недей ме доближава.
    Не нося нито полза, ни вреда.
    Водата ми свободно преминава
    през ситото на твоята вина.
    Достига дъно. Не открива нищо. ...
  • Сънят ми пак докосна онзи праг

    Поезия » Философска   509  26  21  Сънят ми пак докосна онзи праг,
    зад който само сенки се разхождат.
    Чертата между светлина и мрак
    потръпна с неочаквана тревожност.
    В часовника от пясък не тиктакат ...
  • Ъгълът, от който почва всичко

    Поезия » Философска   802  20  24  Не съм на бурята в окото. В центъра.
    А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
    където ехото завихря съжаление
    преди да го превърне в капки мъдрост.
    Във центъра присвяткват остриета, ...
  • Писмото, дето няма да изпратя...

    Поезия » Философска   2110  12  46  И пак отново на гърба на тази дата
    съм залепена като плик към марка
    в писмото, дето няма да изпратя
    с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
    За мене, ако питаш – съществувам... ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.