Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
937 результатов
След осмия си вой, те измълчах.
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...
941
22
17
2046
13
15
В такова време да живееш не е лесно,
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...
602
14
16
2891
6
14
Душата ми… душа на пеперуда е –
до болка уязвима в крехкостта.
И страда. Изтерзана до полуда е,
когато я докосне пошлостта.
А срещне ли простащината – хорската, ...
до болка уязвима в крехкостта.
И страда. Изтерзана до полуда е,
когато я докосне пошлостта.
А срещне ли простащината – хорската, ...
759
10
17
По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...
808
10
15
И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...
2265
11
5
Ех, на пролет замириса!...
Скачат дяволчета в мен.
„Да живееш има смисъл!”
Туй си казвам всеки ден.
Фен съм, няма да го крия, ...
Скачат дяволчета в мен.
„Да живееш има смисъл!”
Туй си казвам всеки ден.
Фен съм, няма да го крия, ...
1901
9
14
Достигнал портите на Рая,
жадувам само за едно -
безмълвна ти склони глава
на рамото ми земно и печално,
накарай ме да тръгна пак обратно ...
жадувам само за едно -
безмълвна ти склони глава
на рамото ми земно и печално,
накарай ме да тръгна пак обратно ...
638
10
11
Защото съм от дъжд... А дъждовете
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...
3202
16
41
Животът ни е просто семе
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи ...
и после – два на два и кал,
каквото трябва, ще си вземе
природата, без капка жал.
Остават спомените бледи ...
597
13
22
Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче за кокал. Дойде ли подскачаш доволно, въртиш опашка и си казваш „знаех си, че ще се случи“. И едно приятно задоволство те изпълва, сякаш си ударил петдесет градусова, тройно препечена ракия, която за ...
2455
11
38
5546
3
11
Пролетното цъфтене го натъжи, защото знаеше, че тази красота е мимолетна и следователно обречена. Отдавна беше свикнал с констатацията, че от срещата с красивото остава чувството за смърт. Остава като ударите на камбана в безкрайна и здрачена степ...и тези черни ивици в стените, крадящи погледа като ...
1622
9
8
Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
1830
11
18
Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...
748
15
18
Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...
895
6
7
Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
978
5
10
833
6
3
620
6
4
На корабното гробище
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват ...
е тишина...
На вахта
вече не дежури никой,
ръждясват ...
671
5
12
462
4
12
Слънчев лъч отрази се в очите на дръзки ята
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...
и огря незапомнен от никого свят на усмивки.
Полуделите облаци с вятър раздуха платна
и покриха суровия хребет с ефирна завивка.
Всеки клон разцъфтя, всеки цвят светла песен запя ...
807
6
7
3013
6
3
Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!
Наля очите ми с олово, ...
441
10
18
1722
3
7
Видях...
във полето
кончета млади
да тичат...
и все от тогава ...
във полето
кончета млади
да тичат...
и все от тогава ...
1163
61
574
7
24
1677
2
7
На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
1443
4
8
Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...
306
4
7
Постоянно съм временно някъде,
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.
Постоянно съм някъде временно, ...
все на две-три събрала багажа...
Котва пускам – повдига ме вятърът,
ключ купувам – с билет се оказвам.
Постоянно съм някъде временно, ...
1220
6
2
Една пролет ме е налегнала... остава само китката да си бодна! Пее ми се, а то e да ревеш и да не спираш. Чула съм, че било нормално като почнат да ти се местят хормоните. Голямо местене и преместване пада...! Лошо ми е, стяга ме отвътре, тресе ме отвънка, натиска ме отгоре... докторът все се майтап ...
720
7
16
877
3
7
2220
1
9
Извъртя се първата година от смъртта на Атанас.
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...
Христо позаякна,източи се,но Райна не го остави,в двора имаше още работа за мъжки рамене.Той ореше и лозето, докато наесен след беритбата на гроздето им взеха в новия кооператив и този последен парцел на полето.
Ицата имаше възможност да избира:или да ...
1374
5
19
Вървя по някакви чукари,
съвсем вглъбена, никому ненужна.
А планината тихо се разтваря
и пуска ме във дебрите си чудни.
На склон, в пукнатина красиво цвете ...
съвсем вглъбена, никому ненужна.
А планината тихо се разтваря
и пуска ме във дебрите си чудни.
На склон, в пукнатина красиво цвете ...
2169
5
4
"Авидя" на санскрит означава Невежество. Невежество в духовен план. Притежателят на Авидя е изложен на големи опасности. Бих казал дори, че тези опасности са неосуетими. Великият Галилео Галилей е казал, че:
няма по-голяма ненавист на този свят от ненавистта, която изпитват обладателите на Авидя към ...
няма по-голяма ненавист на този свят от ненавистта, която изпитват обладателите на Авидя към ...
765
5
5
В петте минути вечност на Екзюпери
така и не можах да поседя с приятел,
и толкова мъгли не споделих......
Дъгите ли? Та те са за предатели!!
Те - Бурите, със грозното им сиво - ...
така и не можах да поседя с приятел,
и толкова мъгли не споделих......
Дъгите ли? Та те са за предатели!!
Те - Бурите, със грозното им сиво - ...
1408
3
7
Снегът танцуваше като рояк пеперуди . Вятърът го завърташе и посипваше с него сухите клони, а те се превиваха под тежестта му. Преспите блестяха като стъкло под светлината на деня. В това бяло царство само черни дънери стърчаха, като изгубени тъмни петна на белия фон. Горското поточе на места изскач ...
505
9
32
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
