Ти ще вървиш напред,
а миналото ще те дърпа -
какво е бъдещето аз не знам.
Ти ще вървиш,
а аз до онзи знак -
опърпан,
ще поседя:
докато всичките се извървят;
докато изпреварят времето;
докато се преборят;
докато разберат кой прав е
и кой - крив;
докато...и не знам какво съм.
Те знаят.
Аз до този знак,
който дори не е и “Стоп” застинал съм,
и никак не е чудно,
че те ме подминават тичешком.
До знака, който може би е знаме,
ала на знаменосец не приличам - никак,
там, в равното -
където две тополи
говорят ми на пухкавия си език,
там съм роден,
и ще остана -
навярно винаги.
А те ще тичат - в плен.
© Петър Димитров Все права защищены