Проза

41 662 результатов

Новата номенклатура 🇧🇬

Нека за миг да допуснем, ча България никога не е била корумпирана. Поне през последните тридесет години.
Приемаме това за вярно и търсим отговори на въпроси.
Защо беше затрито селското стопанство и на негово място не беше създадено ново? Животновъдството?
Защо беше съсипана леката промишленост? Експ ...
32 2 1

Да го съжалиш 🇧🇬

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...
51 1 5

Пунтоации 🇧🇬

Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.
41 1

Живи сенки - трета част 🇧🇬

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...
86 4 10

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 9 🇧🇬

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...
22

Победата на светлината 🇧🇬

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...
46

Сам Лаури - Рицарят на облаците 🇧🇬

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...
96 9 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 8 🇧🇬

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...
55

Вратата на балкона 🇧🇬

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...
84 3

Живи сенки - втора част 🇧🇬

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...
204 4 13

Миниатюри с.2 еп.1 🇧🇬

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...
108 1 3

Не се взирай в мрака 🇧🇬

​I. Ароматът на идилията
​Заслушвам се в тишината, отпивам глътка горчиво кафе. Обичам миговете преди къщата да се изпълни с живот. От перваза на прозореца ме лъхва аромат на петунии, примесен с мокра трева. Все още е прохладно, но денят обещава да бъде зноен, слънцето вече гали лицето ми. Затварям ...
74

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 7 🇧🇬

Разказ №7
Нелепата гибел на един неудачен самоубиец
„Решиш ли да сложиш край, връщане няма. Дори да се откажеш, светът вече го е „уплътнил“ и просто... раздава призове за минали желания.“
Разказвачът
I. ...
64

Живи сенки - първа част 🇧🇬

Нощта покри селцето с черното си покривало, дори звездите не успяваха да надникнат през него. Уличните лампи мъждукаха слабо, сякаш се страхуваха да разчупят тъмнината. Бурята нарастваше все повече. Вятърът се усилваше, играеше си с клоните на стария орех пред къщата. Те се огъваха под силата му, уд ...
248 4 14

Не знаеш 🇧🇬

Не знаеш.
И може би никога няма да разбереш.
А може би така е по— добре.
Ще ме осъдиш.
Едва ли ще ме намразиш, но вече нищо не би било същото. Ние няма да бъдем. ...
75

Тайната в Господните притчи 🇧🇬

Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да ...
111 2 1

Вицове за страст, еротика... и още нещо 🇧🇬

1. Жена прави комплимент на мъжо си.
- Със сигурност твоят е най-гулем у селОто.
На другия ден.
- Забрави, какво ти казах вчера. Събрах допълнителна информация...
2. На една мома изведнъж много и се... ...
89

„Ронливи“ безпокойства - 6 - сборник с разкази 🇧🇬

Разказ №6
Черна дупка
Какво по-красноречиво доказателство, че близки помежду си люде са „черна дупка“, от публичното допускане, че представляват... „бяла лястовица“?“
Разказвачът
Стиховете, части от които съм цитирал по-долу, са самостоятелни мои творби. ...
73

Писмата, градът 🇧🇬

Когато пристигнах отново в този град, разбрах, че ние с него си бяхме омръзнали един на друг, също като стари приятели: толкова стари, че вече няма какво да си кажат, но отсъствието на единия означава някаква непълнота за другия; някаква незавършеност, нарушена хармония. С всяко мое завръщане все по ...
69

За човечността ... 🇧🇬

Прибирам се вчера с две пълни чанти от пазаруване, а изневиделица насреща ме спира момиченце - хубаво, към десетгодишно: “Нека да ви помогна“... “Благодаря, но почти стигнах“, отвръщам аз ... “Моля ви, нека ви помогна“, леко се спуска то към чантите ... “Недей, мога и сама ... Но ми кажи, защо толко ...
158 1 9

Огънят на моите чувства 🇧🇬

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
213 1 7

Парче от апокриф 🇧🇬

Абитуриент Балкан Ганьовски изкапризничи веднъж да се вози както простосмъртните на градски автобус.
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .
106

„Ронливи“ безпокойства - 5 - сборник с разкази 🇧🇬

Разказ №5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...
108

Страна 🇧🇬

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
145 2

За 'малките камъчета' ... 🇧🇬

За 'малките камъчета' ... Умеем ли да се вглеждаме в живота ни в най-дребничкото, почти незабележимото ... Дали сме достатъчно наблюдателни - безкрайно важно е не само според мен, като ми се ще да споделя и някои мои мисли ... ‘Малките камъчета обръщат колата‘, е казал народът ... Често, ние май под ...
222 4 15

Елегично 4 🇧🇬

Тихичко легнахме един до друг, прегърнати и едва ли чакахме някакво чудо да се случи. Само чувствахме някакъв топлообмен в голите си тела. Румяна издърпа завивката върху ни, сложи глава на плещите ми. Галех в захлас гърба й, дупето.
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
192 4

„Ронливи“ безпокойства 4 - сборник с разкази 🇧🇬

Разказ №4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...
96

Миш Маш 25 Непознатият ИИ 🇧🇬

Изкуственият Интелект неумолимо настъпва и бавно се вплита в нашето ежедневие. Спомням си преподавателят ми по психология как доказа, че дяволите имат опашка – елементарно е - никой не ги е виждал и всичко, което кажете за тях ще е вярно. Има вече огромно количество постове, които възторжено обясняв ...
308 11

Пандемията прегаряне или "бърнаут" . 🇧🇬

Живеем в т.нар. епоха на прегаряне, или „бърнаут“.
В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза ...
91

Стокхолм 🇧🇬

Първата грешка, която допуснах беше да запомня фасадата на хотела ни от фотката в интернета с цел разпознаване. Аха, червена сграда, ясно се откроява. Да, ама в Стокхолм половината сгради са от гледжосани тухли, сиреч червени. Та първата разходка беше от не плануваните, затова пък с куфари в ръка.
С ...
162 2

Елегично - 3 🇧🇬

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
165 2

Айде бакалъм! 🇧🇬

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
120

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3 🇧🇬

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...
97

На деветнайсетия ден 🇧🇬

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...
140 2

Черната лилия 🇧🇬

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
153 2

Бастет и бездната 🇧🇬

(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...
85

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 2 🇧🇬

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
128

Изобретението на техника 🇧🇬

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
137

Елегично 2 🇧🇬

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
180 4