Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн

Миш маш 35 Питане ... Много вожд, малко индианец 🇧🇬

Президентски Избори 2026:
Предизборна анкета на Евроком 24.09.2026
Разглеждам анкетата на Евроком на ... за съжаление анкетата преди малко приключи и на основния линк не се показва разпределението на гласовете ... но ... имам го запазен като файл
Това, което се набива на очи е, че от споменатите 27 ...

jonnnn

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

12

Пясъчният компас 🇧🇬

Саид знаеше, че пустинята Руб ал-Хали не прощава на живите, но въпреки това я прекосяваше сам. Той не търсеше злато, а легенда. Като археолог, обсебен от изгубените цивилизации, той бе прекарал години в превод на древни суфистки текстове. Всички те говореха за едно и също: в сърцето на най-сухата зе ...

VladimirRuykov

Проза » Рассказы

36 2 2

12+ С правилна ориентация 🇧🇬

Иванчо току-що навършил пълнолетие и баща му го попитал:
Иванчо, за кого ще гласуваш на предстоящите президентски избори?
Иванчо: За Илияна Йотова, тате!
Бащата: Комунист ли си решил да ставаш, сине?
Иванчо: Не, тате, реших да стана наркотрафикант!

vega666

Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

46 4 3

14+ След 10 години 🇧🇬

БЕЛЕЖКА КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Настоящият текст е художествена измислица. Всяка прилика с реални лица, събития или организации е случайна и непреднамерена. Всички имена, персонажи, организации, операции, институции и обстоятелствата около тях са измислени за целите на произведението.
ВНИМАНИЕ: Текстът не е по ...

radew

Проза » Рассказы, Повести и романы

35

Есен 🇧🇬

„Всяко зло е за добро“ — така казваха старите хора. А именно в техните думи ние, младите, трябваше да разчитаме уроците, които времето ни оставя.
Липсва ми. Липсва ми онова далечно близко минало. Връщам се назад и отново си спомням светлите и мрачните моменти. И пак бяхме щастливи, и пак бяхме унили ...

И.Малчева

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

39 2

Миниатюри - 5 🇧🇬

Правиха му сечено и му се изходиха на метено. А той им го върна тъпкано.
Все му правеха напук и им беше спукана работата - той не само че не пукна, ами и хич не му пукаше.
Твърдо ми намекнаха да си омекотя твърдението.
За да не ги вземат за дупе и гащи, Киркор и Гарабед си избрали различни професии. ...

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

29

„Кълновете“ на огъня - 4 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Любов, недоверие, пресметливост и страст
Танто нагази в дълбокия сняг в утринта на последния ден от четвъртия туртюп на пролетта. Бе тихо и снегът се сипеше ситно и гъсто. „Коловозите“ към главния път едва личаха и скоро ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

36

Специалната 🇧🇬

Главният лакей свали благоговейно перуката от главата на седящия на леглото Луи XV и внимателно я положи върху поставката ѝ. Кралят, вече по нощница, се намести в средата и се облегна на голямата възглавница, без да сваля поглед от изправената пред леглото красавица. Малкото неугасени свещници я пра ...

Димитър_Малчев

Проза » Рассказы

34

14+ Заветът на Краля (Край на Част I) - Глава 7: Пазителят на короната 🇧🇬

Орсен Анторн затаи дъх, когато погледна нагоре към трона. Председателят на Събранието тъкмо се беше събудил и го чакаше в основата на трибуната. Наложи се внукът му да го подкрепя, за да се задържи на крака.
– Нека пръв да ви поздравя – каза старият граф Кент и немощно здрависа ръката му. – Аз и бла ...

Korchan

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

38

16+ Горчивият корен на любовта 🇧🇬

Нощта над стария квартал Калса в Палермо беше притихнала, затисната от тежка средиземноморска мараня. Въздухът, лепкав и гъст като зрял смокинов сок, ухаеше на солено море, на прах и на разцъфнал жасмин. Природата наоколо бе синеока и красива, но безмилостна – същата като човешката съдба в тези вълч ...

VladimirRuykov

Проза » Рассказы

87 3 8

Може и да се поразкрасим, докато готвим... 🇧🇬

Знаех още от малка, а вероятно и много от вас знаят, че вкъщи може и да се поразкрасим, докато готвим... Често виждах как прави това - милата ми майка... Светла й памет! Тя беше по природа хубава и аз й се възхищавах, като не разбирах защо - когато белеше, например, краставица или режеше домат, лепв ...

dorageorg

Проза » Другие

66 1 6

Големият есенен вятър Книга първа 🇧🇬

Първа глава
ХРАЛУПАТА СЕ ПОДГОТВЯ
Последните лъчи на топлото есенно слънце леко докосваха върховете на старите дъбове. Цветните листа по тях блестяха и се полюшваха, а шумоленето им приспиваше и без това сънливата гора.
Този следобед многобройните й обитатели се бяха прибрали, защото слухът, че Голе ...

Julie777

Проза » Повести и романы

49

Пътешественик във времето- Да те блъсне влак 🇧🇬

Един път помня се позвъни, началникът на караула се дигна мързеливо и сънен отвори. Сигурно си мислеше че от гаража искат я цигари, я нещо друго. Като видя насреща си началник ареста П. Пл. Янков, застана мирно. Не успя да докладва. Пепелянката го изблъска и се втурна на плаца. Чу се как часовия обя ...

Коруба

Проза

66 1 2

(Не)зависимост 🇧🇬

22 септември
Ден, в който честваме (Не)зависимостта...
В най-зависимите времена...
С най-много зависими хора...
С най-разнородни зависимости... ...

Simonstotel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

70 5

Под самара 🇧🇬

На Филип II Македонски се приписват думите, че „магаре, натоварено със злато, може да превземе всяка крепост“. Днес доусъвършенстваха тази идея, като направиха всички ни на магарета.

ПетърБезсънов

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

70 1

Repetitive Cycle 🇬🇧

- "We are going our separate ways," she said over the phone.
Obviously annoyed , because she didn't hear what she wanted to hear or the calculations on the back of her mind didn't add up.
When confronted about the totality of this statement, the response was casual. Shortly thereafter followed a pur ...

NikoletaPetkova

Проза » Рассказы, Письма, Другие

38

Пътеката 🇧🇬

Такъв си беше. Гората, скалите, доловете и пълзящите сенки на облаците по тях дълбоко го вълнуваха. Умееше да се впусне след погледа си по тези ненагледни красоти, по надиплените хълмове, потънали в свежестта на синкавия въздух, сякаш беше птица.
Не са това красоти, които, като извършат веднъж своет ...

ivliter

Проза » Рассказы

39

Между две прегръдки 🇧🇬

Бяха изминали пет години от последната ми среща с мама.
В мен чувствата се преливаха като цветове върху палитрата на художник: от гняв към умиление, от обида към онази тиха болка, която не признаваш дори пред себе си.
На летището тя ме подмина като досаден непознат, за да прегърне единствено внучето ...

СилвияРанкова

Проза » Рассказы, Литературные очерки

53 1

12+ „Кълновете“ на огъня - 3 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Част 1
„Погълнатият“ периметър
„Виждали ли сте дълга десетки хатуми върволица от отчаяни до дъно люде? Знаят, че избавлението е не просто илюзорно, а - на практика - напълно невъзможно и въпреки това продължават да вървят - все едно ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

43

Какво би казал Ботев за Независимостта днес 🇧🇬

До днешните българи
Братя,
Отново е дошъл 22 септември. Пак ще развеете знамената, пак ще издигнете чашите и ще кажете, че България е независима. А после? После ще се приберете по домовете си, ще се наведете над телефоните, ще прочетете две-три възмутени новини и ще чакате някой друг да оправи държа ...

redfoxy23

Проза » Другие

190 1 2

Наградата 🇧🇬

Живееше някога човек, когото наричаха Скромния – и ненапразно. Макар и да не беше беден, той във всичко се задоволяваше с малко. Беше осигурил на двете си деца къщи, а живееше в една стаичка. Обзавел бе жилищата им изцяло, а имаше само най-необходимата покъщнина. Кола не си купи – нали имаше автобус ...

Димитър_Малчев

Проза » Рассказы

49 2

Радост 🇧🇬

Само недоволният от себе си може да съди обществото. И само обществото може да осъжда недоволните от себе си.
Прав си само тогава, когато правотата го признава.
Добродетелта е смирение пред злото.
Радост е да посрещаш утрото. Да празнуваш залеза е друга дума на радостта.
Никоя религия не е спряла во ...

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

77 1 2

В тишината на Антарес: Сенки и Невинност 🇧🇬

Пристанът на забравените сенки
Приливът стенеше под тежестта на нощта. Черното море не просто се плискаше в острите скали, то хриптеше – сух, гърлен звук на затварящ се ковчег. Вълните бяха прозрачни и сиви като очи на удавник. Те миеха основите на древната, полуразрушена кула, чиито зъбери раздирах ...

Vanica-Konstantineti

Проза » Рассказы

55 1

В тишината на английската провинция 🇧🇬

В тишината на английската провинция написах книга.
Не знаех, че ще напиша книга. Не я бях планирала и със сигурност не знаех, че някъде в главата ми вече живеят пет малки същества, които само чакат да остана достатъчно дълго сама, за да ги чуя.
Първи се появи един таралеж. Казваше се Барнаби и обича ...

Julie777

Проза » Литературные очерки

121

14+ Заветът на Краля - Глава 6: Избраният 🇧🇬

Когато му причерня пред очите, разбра, че малко остава до края на мъките. Ръцете му висяха немощно и едвам се държеше на краката си. Вече не усещаше нищо освен въжето, впиваше се още и още… Изведнъж нещо тежко се блъсна в едната му страна и накара тялото му да се свие от болка. Миг след това дойде в ...

Korchan

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

55

Вдъхновението 🇧🇬

В самотата на английската провинция написах книга.
Не знаех, че ще напиша книга. Не я бях планирала и със сигурност не знаех, че някъде в главата ми вече живеят пет малки същества, които само чакат да остана достатъчно дълго сама, за да ги чуя.
Първи се появи един таралеж. Казваше се Барнаби и обича ...

YulkaStoyanova

Проза » Сказки и произведения для детей

53 1

Парадоксът на кухата фраза 🇧🇬

- Обичай се -
- Бъди себе си -
- Всеки човек е уникален -
___
Колко сладко звучи фразата Обичай се, и в същото време, колко е вредна и неправилна, имате ли си представа? ...

mislitel

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

109 8

„Кълновете“ на огъня - 2 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
На копнеещите по безметежността на някакво - без значение какво - идилично битие: - „Безликите“ миражи не са по-„безболезнени“ от зашеметяващото многоцветие на света..., нали?...
Зиметария
„Светът е сцена, но постановката е твърде сл ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

57

Великденски вълнения 🇧🇬

Нещо ставаше с това дете, но какво – все още не можеше да се разбере. И майката, и бащата, и бабата виждаха промените, но ги приписваха на „съвременното детство“. Третокласникът все повече стоеше пред компютъра си или непрекъснато чоплеше телефона си. Все правеше нещо в стаята си и отключваше само к ...

Димитър_Малчев

Проза » Рассказы, Юмористическая

77 1 6

Преди да кажеш сбогом 🇧🇬

Нощната буря над Малмьо блъскаше прозорците и се опитваше да нахлуе вътре, сякаш искаше да изтръгне и малкото останала топлина от къщата. Беше три часът след полунощ. Хладният есенен вятър виеше в комините, а дъждът шибаше стъклата с яростта на стотици малки камъни. Долу, в задимения хол, Петер седе ...

VladimirRuykov

Проза » Рассказы

100 2 4

Човекът, който се превърна в дом 🇧🇬

Не усетих нищо особено, когато го срещнах. Нямаше никакъв знак, нито гръм от небето, който да ме накара да спра и да си кажа: „Ето го. Това е мъжът за мен!“. Той просто беше там. Стоеше до прозореца с чаша кафе в ръка и гледаше навън, докато останалите говореха шумно около него. Понякога се усмихваш ...

Franc3sca

Проза » Рассказы

185 5 8

Живот за нищо (Разсъжденията на нищо-то) 🇧🇬

Разсъжденията на нищо-то или как да свържа 2 и 2
Преди десетина години, а може и повече, разсъждавах върху въпроса: защо хората имат едни проблеми или казуси в битието си, които ги вълнуват много, а човеците - освен злободневните, си имат и други свои казуси за решаване. Моят казус е още малко по-ко ...

KatyaAlexandrova

Проза » Другие

54

Из записките на последния колобър (пътища) 🇧🇬

Казват, че има път, който трябва да извървиш сам. Без семейство, без приятели, без роднини. Сам. За да повярваш в себе си. За да разбереш, че винаги си вярвал в себе си. За да кажеш, това съм аз, обичам се и вярвам в себе си. За да повярват в теб и тези, които никога не са вярвали в теб. Има път, ко ...

Kors

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

90 3 6

Пътят 🇧🇬

Пътят беше стар. Толкова стар, че не помнеше рождения си ден (ако пътищата изобщо имат такива). Всъщност в началото той беше само една малка пътечка. Но тогава времената бяха съвсем други. Около него всичко беше гора – много по-древна от самия път и пълна с живот. Повечето животни отиваха на водопой ...

ЖивкоДелчев

Проза » Рассказы

123 3 4

Между искам и давам 🇧🇬

Никоя власт не е по-важна от властта над собствените чувства. Способността да им се радваш без задръжки е смисълът на живота, способността да ги контролираш – също.
Гастрономически погледнато, хедонизмът в любовта я изяжда, но пък консумацията е толкова вкусна…
Любовта се случва тук и сега, тя не е ...

ПетърБезсънов

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

71

18+ Сълзите на каучуковата гора 🇧🇬

Жегата в екваториалната джунгла на Конго тежеше като влажна, задушаваща оловна пелена, която притискаше гърдите и лепеше скъсаните памучни парцали по телата. Въздухът беше гъст, лепкав, неподвижен. Миришеше на гниеща растителност, на разядена от влагата пръст, на суров, втечнен каучук и на онзи спец ...

VladimirRuykov

Проза » Рассказы

106 1 9

„Кълновете“ на огъня - 1 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня
Книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Автор: Иван Бозуков
От автора, Историята дотук, Наново актуализиран зиметарски речник, Действащи лица и Съдържание
От автора ...

IvanBozukov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

79

Спомен 🇧🇬

На 72 години Мара Евлампиева беше все още мома. И със сигурност така щеше и да си остане. Но това съвсем не я притесняваше – точно обратното: всеки ден се поздравяваше за правилния избор да бъде сама. Мъжете, които бе познавала, изобщо не бяха привлекли вниманието ѝ, камо ли да предизвикат някакви ч ...

Димитър_Малчев

Проза » Рассказы

114 6

14+ Заветът на Краля - Глава 5: Издигащият крале 🇧🇬

Анторн не бе виждал тронната зала така пълна от… „От сватбата на Фреиза и Бертранд“, напомни си той. Сякаш бе преди цял един живот. Тогава домът му още бе в Астмонд. В столицата бе пристигнал само като гост, а кралят бе негов зет и сюзерен, но не и приятел.
На сватбата, както и днес, се бе сбрало ця ...

Korchan

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

90 2

14+ Нещо ново се задава 5 🇧🇬

Кирил едва изчака да се прибера от ваканцията на село и веднага ме повика да отида у тях. Звучеше много странно по телефона. Заварих го свит в едно кресло да зяпа угасения телевизор с угаснал поглед. Беше тъжен като пребито куче.
- Какво става бе, да не се е разболял баща ти?
- По-лошо. - безутешно ...

khanas

Проза » Повести и романы

93 1

Рассказы и проза современных авторов

Миш маш 35 Питане ... Много вожд, малко индианец 🇧🇬

Пясъчният компас 🇧🇬

12+ С правилна ориентация 🇧🇬

14+ След 10 години 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Миниатюри - 5 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - 4 🇧🇬

Специалната 🇧🇬

14+ Заветът на Краля (Край на Част I) - Глава 7: Пазителят на короната 🇧🇬

16+ Горчивият корен на любовта 🇧🇬

Може и да се поразкрасим, докато готвим... 🇧🇬

Големият есенен вятър Книга първа 🇧🇬

Пътешественик във времето- Да те блъсне влак 🇧🇬

(Не)зависимост 🇧🇬

Под самара 🇧🇬

Repetitive Cycle 🇬🇧

Пътеката 🇧🇬

Между две прегръдки 🇧🇬

12+ „Кълновете“ на огъня - 3 🇧🇬

Какво би казал Ботев за Независимостта днес 🇧🇬

Наградата 🇧🇬

Радост 🇧🇬

В тишината на Антарес: Сенки и Невинност 🇧🇬

В тишината на английската провинция 🇧🇬

14+ Заветът на Краля - Глава 6: Избраният 🇧🇬

Вдъхновението 🇧🇬

Парадоксът на кухата фраза 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - 2 🇧🇬

Великденски вълнения 🇧🇬

Преди да кажеш сбогом 🇧🇬

Човекът, който се превърна в дом 🇧🇬

Живот за нищо (Разсъжденията на нищо-то) 🇧🇬

Из записките на последния колобър (пътища) 🇧🇬

Пътят 🇧🇬

Между искам и давам 🇧🇬

18+ Сълзите на каучуковата гора 🇧🇬

„Кълновете“ на огъня - 1 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

14+ Заветът на Краля - Глава 5: Издигащият крале 🇧🇬

14+ Нещо ново се задава 5 🇧🇬

Очередь