„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава двадесета
Чудовищният катаклизъм
След погрома над остров Гюнемер - да припомним - през последния ден на четвъртия туртюп от лятото малкият транспортен ригер продължи пътя си към северния континент, край чиито югоизточни брегове ...

Времето не пита кой си бил преди,
нито колко пъти падал си и ставал.
То измерва те по твоите следи
и какво оставил си след теб направено.
Когато силата и волята в едно се слеят ...

От бяла му брада се първи сняг отрони* –
потънал е светът в мъгла от млечнота,
оголени скърбят люлеещи се клони,
пълзи дъхът на скреж по утринни стъкла.
Мъждука в мрака свещ и хвърля синкав пламък ...

Дрънчат като вериги капки страх,
под кожата тъгата ми се стича.
Дали защото неразумна бях,
избързах да призная, че обичам,
че в моето сърце гори пожар. ...

Влакът прониза вечерния сумрак, а гарата изглеждаше точно така, както я помнеше — пуста, забравена от времето и потънала в прах. Стефан слезе на перона, намести яката на палтото си и вдиша дълбоко. Въздухът миришеше на пръст, на есен и на спомени.
Той тръгна по черния път, който водеше към стария му ...

ЕСЕН В ГРАДА
Научила е кратката си роля
и роклица от листопад е шила.
Тя идва – без дори да ѝ се моля! –
в небрежни щрихи, драснати с мастило – ...

Кажат ли ми „дерзай“, дръзвам да не го правя.
В днешно време е модерно да се казва „в днешно време“.
Не ми липсват първите седем. Първите четири не помня, а останалите три не ми липсват.
Работим, за да може животът да ни се струва по-дълъг.
Егоистично е да мислим, че сме сами във Вселената, затова с ...

Не са ли най-големият измерител на доверието моменти, в които си на ръба на силите си и имаш нужда само от едно „тук съм“ – не гръмки обещания, не излишни думи. Просто усещането, че не си сам, че има някъде там някой, който ще те чака, за да тръгнете заедно, дори и в различни посоки. Какъв е баромет ...

На всички мои изгубени любови
По-кратка и от зимен ден
бе твоята любов към мен
и днес живея в свят студен,
изпълнен с болка и тъга! ...

Есен се понесе,
без да ми тежи,
с лятото се смеси
вътре и лежи,
пясъкът е пресен, ...

Кораби край нас потъват
из крайбрежните води.
С дронове ни атакуват -
премиерът ни мълчи.
Всички знаем кой взривява ...

Намиращ се на запад от Средната земя, отвъд Великото море — Белегаер, вълшебното задморско владение на Валарите. Във Валинор расли две дървета — Бялото дърво - Телперион и Златното дърво — Лаурелин. Валинор наричан още Неумиращите земи, Валинор е убежище на Елдарите, поканени от самите Валари да жив ...

You walk ahead, I cannot catch you,
Behind your steps lie ashes and the haze.
I freeze in silence, words cannot rescue,
My trapped heart beats, a wingless bird at bay.
Tu sei la luna, fredda e distante, ...

[Мъжки вокал]
За тебе изворите питам жадно,
в горите искам аз да те намеря.
И в пещерите търся непрестанно,
по планините стръмни се катеря. ...

Кораби край нас потъват
из крайбрежните води.
С дронове ни атакуват -
премиерът ни мълчи.
Всички знаем кой взривява ...

Мечтая да си купя мощен дрон:
с възможно най-големия двигател!
Да вдига като нищо близо тон,
и да лети… високо над земята!
Под перките ще му завържа два ...

любов размечтай
се и нека се сбъдне
светът да е рай

Викахме Ура за Демокрацията.
Ура, Ура и за Глобализацията.
Ура, Ура, Ура за Евроинтеграцията.
Със викове Ура посрещнахме и Девалвацията (на морала).
Със викове Ура започна Имиграцията. ...

[Мъжки вокал]
За тебе изворите питам жадно,
в горите искам аз да те намеря.
И в пещерите търся непрестанно,
по планините стръмни се катеря. ...

Понякога ми липсваш повече.
Свикнала съм да не си до мене, да не си те спомням даже.
Но понякога ми липсваш малко повече.
Щом стигна до морето, и ме гъделичкат песъчники по нозете.
Щом пия си кафето, и се сетя ,сетя се за тебе, без знак, ти идваш пак при мене. ...

Мили Боже,тая моя съдба
никой не може я разбра.
Мама някога ми викаше:
„Дъще,вземи си момък от селата,
благословена да ти е софрата. ...

Приятели имах... и то много!?
Със тях споделях любови и чувства.
Бяха моменти, щастливи, но уви.
Някак си всичко в миг се стопи!?
Тъжно е...не искам ,похвали... ...

Дали са ме обичали от нулата?
Разбира се – когато съм се раждала,
когато съм поела глътка въздух
и първи път съм се разплакала.
Тогава две очи със мен са плакали ...

ПЛОВДИВ
Луната блести, докато седя си в самолета.
Седя и мисля за Пловдив, седемте тепета!
От скука ли и аз не знам, поисках нещо да ви дам.
И ето... ...

Живял някога в гората могъщ вълшебник. Но толкова надълбоко, че рядко виждал хора. А и не ги обичал – търсели го за глупости и все с някакви неразумни желания. Имали късмет, че той бил добър магьосник и макар че го ядосвали, не му и хрумвало да ги превръща в жаби и гущери. Не че с животните, чиито е ...

Във мрака Бог си спомня светлина,
а вечността забравено начало.
Душата търси своята вина
във всичко, дето някога е знаела.
Светът е миг между две тишини, ...

Нощта е спряла дъха си над морето.
Единствено вълните не мълчат.
Те идват отдалеч
от място без начало,
и се разбиват в мен ...

Сред свят от пиксели, екрани и мълчание, където всеки миг е вече отпечатан, човекът търси своето призвание да бъде жив, а не просто разпознат.
Светът ни свети ала кой ни вижда? Хиляди очи ни гледат през стъкло. Душата ни към другите се приближава, но сякаш между нас расте стена от зло.
Сърцата ни въ ...

Упражнения правим
по спортен екип.
Двама се палим
като кибрит.
Така се разтягаш... ...

Ковидемията секна, защото антиваксърите популитици си сложиха и раздвуличният им език ухапа смъртоносно нещастния вирус.

Октомврийското слънце е просто късмет
скрито зад плътни, дъждовни завеси.
Уединена в своя мисловен сюжет,
шаря по друм с предизвестени адреси.
Под нозете ми в кехлибарен килим ...

На следващата сутрин главоболието започна зад лявото ми око. Отначало беше тъпо, почти незабележимо напрежение, което се опитах да прогоня с кафе и работа. До обяд се беше превърнало в пулсираща болка, разливаща се към слепоочията и тила, към шията, ухото и челюстите ми. Светлината, влизаща през про ...

Тя не цепеше никому басма, но когато още на втория ден се цепна басмяната й рокля, ревна с глас.
Тъкмо се занимаваше с изнудване по телефона, когато полицията позвъни на вратата му. Каквото повикало, такова се обадило.
В понеделник открадна книгата "Хан Крум и неговите закони", а във вторник си счуп ...

Черна кухина замести сърцето ми
От твоята липса адски ме боли
Бяхме веднъж като едно
Остави ми сърцето
На хиляда парченца от стъкло ...

От спуканите вени на нощта
изливат свойта карма дъждовете.
И светят в мрака хиляди неща -
свещички и душици, и комети.
Летят във зрака няколко пера - ...

И грешница бях. И светица. И рана.
Животът ме учеше с огън и лед.
А ти ме погледна така – без измама,
с копнеж във душата - развилняла се буря.
Не ме докосваше само с ръцете си – ...