Летят във светло лято, размахали крила,
подобно птиче ято, поело над света,
мечти безсрамно млади, понесени в нощта,
лелеяни от лани в туптежа на кръвта.
Разкъсали окови, отхвърлили срама, ...

Една вещица проклета, майката-земя намрази,
затова че докато носи на света изобилие,
успява непокътната красотата си да пази
и реши да я погуби, като употреби насилие.
За да ѝ отнеме това право живот да дава, ...

По стих на Лангстън Хюс: „Сам, като вятър, прошумял над прерията. Сам като чаша ром, забравена на масата.“
В кръчмата нямаше много хора. Вече рядко се намираха такива малки квартални кръчми. Свечеряваше се, а осветлението още не беше пуснато и сенките изтляваха по пода. Беше необичайно тихо, като че ...

В света, където всичко се мени,
а времето рисува нови дни,
не търси път единствен във тълпата
той често започва от душата.
Не всеки връх е мерен с височина, ...

Не пиша нищо ново тези дни.
Над музата ми спусна се секира!
Един робот изцяло ме плени:
По цял ден с него песни композирам.
Със SUNO си играя всеки ден. ...

Лятото целуна нежно твоите устни.
Тихомълком смокинята натежа.
Влюбеният август на плажа поседна
и с морето пенливо заигра на брега.
В тази идилия срещнахме поглед ...

Страхът запали глупавата си цигара и с мисли мътни взе да ме къди.
​„Защо комшийката я няма и кой във мрака се таи?“
​„Ще може ли да пренощувам във празен дом с едно сърце, което нявга е копняло, да бъде стоплено с ръце?“
​И кой почуква по тавана – бездомен плъх ли е в нощта, или пък може би е споме ...

И се занизаха дни и нощи, които неусетно година след година поведоха Дончо към нови върхове на славата. А тя - славата, е като птиците,за славата няма граници;и е в непрекъснат стремеж да се покаже,защото нали, тя е опиат който ласкае своите избраници!
Дойде време да се добие образование,но Дончо,въ ...

Как записва моменти уникални,
съзнанието, несъзнателно -
навсякъде - с емоции всякакви,
калейдоскоп на живота, сякаш...
Вкъщи, на работа, може би в парка, ...

Хладилникът се разтопи.
Казанчето в тоалетната прокапа.
Плачеха и всичките чешми,
дори сълза веднъж отрони мракът...
Дори и той не издържа ...

Не алафранга
е „Бангаранга“.
Нейна майка
е Джамайка.
Дребна сентенция - ...

Тероризъм. Коза Ностра.
''Чикаго-банки''. Ку-клукс-клан.
''Кадилаци''. ''Понтиаци.''
Престрелки страшни тук и там.
Порно-бизнес. Проститутки. ...

Thoughts have form.
Words have form.
Deeds have form.
Angels have form.
Demons have form. ...

Мислите имат форма.
Думите имат форма.
Делата имат форма.
Ангелите имат форма.
Демоните имат форма. ...

Когато внезапно житейските хребети
превърнат се в черни понори,
от всичко ти писне (дори и от себе си)
оставяш стихът да говори.
Забравяш закони и норми, и статуси, ...

В тишината на стаята
влиза, и е сама.
Аз не зная коя е
тази странна жена.
Тя не знае, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава шеста
Тревожно завръщане
Сими Калузо завърши картографирането на ригера на шестдесет и третия ден от престоя им в него с Джила Пампила.
- Ох, приключихме ли с безкрайното търчане из търбуха на това необятно нещо, сладкишчето ми?! - р ...

Лятото тая година не приличаше на тези от предните години. Жарки, душни и сухи. С рекордни температури. С безмилостно слънце и тежък задух. И миризма на прах.
А това лято...май си беше нормално. Нещо, което хората бяха започнали вече да забравят. Имаше топли дни, имаше и много слънце. Но температури ...

Тази нощ е само за обичане
Аз ли бях онзи мъж, който нито веднъж
не погледна към слънцето с радост.
И ето сега, тук в нощта,
далеч от моята младост, ...

Пулсът на утрото
Със слънцето бавно градът се събужда,
сънливите улици утрото гали.
Синигери търсят храната си нужна,
а моят живот от любов се запали. ...

Във вълча глутница е трудно...
Агънце да оживее!?
И от неговото блеене
Стадото да оцелее.
Някои вярват в приказки красиви... ...

Светът вижда възрастния човек.
Вижда човек с отговорности, със работа, със семейство, с грижи, които носят тежестта на годините. Вероятно и аз изглеждам така в очите на другите.
Само аз знам, че това не е цялата истина.
Защото когато остана сам със себе си, когато денят притихне и мислите започнат д ...

Да започна. Добре.
Беше десети януари. Годината не си я спомням.
Валеше.
Нямахме пари. Обичахме се. Януари заваля във февруари.
Внучката беше прекрасна. ...

УСМИРИТЕЛНА РИЗА ЗА ДУШАТА
Обърках пътя – случва се това,
когато недоспал си и отчаян.
След нощ, в която не склоних глава –
потъвах из зеленото в безкрая. ...

В миналото посветих ти строфа:
“Раната си, вярвай, ще износиш,
някой ден отново ще обичаш.
Някой ден за някой ще е просто
всичко вътре в моята различност.” ...

Вечно зелената гора,
с розови цветя,
шепти със вятъра тъй тиха песен,
дъхът ѝ носи вечността.
Сред сенки нежни и светулки, ...

В ония, отдавна отминали детски години, се влюбих.
Не, не си мислете веднага за момичето от съседния чин. Трепета на първата любов.
Влюбих се в Историята!
Да, в онзи досаден за много някогашни, сегашни и бъдещи ученици, учебен предмет. Пълен с дати, факти, битки, събития, които трябва да наизустиш. ...

С малката си пръчица вълшебна
махнах и какво да видя аз -
започна антилопата да дебне
лъвовете, скрити в някой храст.
Рибени ята над мен прелитат, ...

Ако господин не е един,
може би не лош е господин.

Беше късна нощ и градът Рант-тар бе потънал в мрак. В черното небе грееха ясно трите бледо сини луни, както и безброй ярки звезди. Избраният войн-Бийхан беше приклекнал в готовност на един покрив, на висока къща, направен от старо, зеленясало дърво и наблюдаваше сградата на лечебния център в непосре ...

Продавач, що връща точно ресто до цент,
получава звание научно доцент.
Брависимо, какъв пъдар,
в небрано лозе хвана цар.