Замлъкна, мислех, моята китара
и щях да я захвърля в някой дол,
но ти изгря - звезда сияйна с вяра,
за нов живот ме пали рок- ен- рол.
Покривай струните ми с ярък пламък - ...

Това се случи във времето, когато този стил вече бе навлязъл в живописта.
__________________________
На жената на художника N ѝ бяха писнали ежеседмичните сбирки в дома им, на които неговите колеги домъкваха странните си картини и се надпреварваха с все по-шантави идеи.
Какво ли нямаше по техните пл ...

Не ми изпращай,сине,пари-
аз съм свикнала с малко да карам.
Не ме унижавай!-много боли,
от това по-тежко ми става.
Тук на село си имам градинка- ...

Не идвай на сватбата ми, татко,
далеко е от теб града.
Не съм момчето твое, малко, сладко -
аз бизнесмен съм и авторитет градя.
Ще бъдат там облечени в костюми, ...

Днес един човек попита:
-Може ли до вас да седна?
Няма нищо да ви сторя-
търся с някой да говоря.
Имам къщи...три,но празни, ...

Как завиждам на влюбените хора...
Да се знае – благородно. Иска ми се и аз!!!
Но, Бога ми, трудно. Свят... мъки?
Надеждата ми е да не я виждам
само аз, за „Мъките“ говоря, не за тях, ...

Тестето карти е пред двама,
дими угарка в пепелника.
Игра-съдба. Залог и драма.
Изтегли черна дама пика…

Кой кого сънува, дяволе нещастен?
Падащата вечер тъне в полумрак.
Смятай, че раздават щастие негласно,
щастие, което носи своя знак.
Много ти се щеше аз да съм оная, ...

Помниш ли, веднъж отидохме на театър?
Постановката беше интересна,
ала по-интересен ти беше нанадписът: Не трябва!"
Даже го снима!
Помня този спектакъл, ...

Дали бих бил нарекъл някого " Комик " ,
ако човекът имитира Чарли Чаплин ?!?
Едва ли бих посмял дори за миг
пред някого да бъда толкоз нагъл -
върху му да излея " етикети " , ...

....---....Едно време са се запознавали на селските чешми или кладенци, сега из автобусите или супермаретите. Така се запознах с няколко жени работещи по къщите в квартала като домашни помощнички, с почивен ден неделя.
Как звучи само, домашни помощнички,... а иначе си чисто слугиня, с тази разлика, ...

Последни августовски нощи…
Под нощното мастилено небе
се сипе ситен летен дъжд -
на нежни пръски
обсипва неприкритото лице. ...

Когато предсмъртният час ни застигне
и в тихия залез дъгата изтлее,
дали ще успеем глава да повдигнем,
дали светлина в очите ще грее?
Тогава защо ни е земното злато ...

(сонет от лед)
Отменихме есента –
клисава била, дъждовна.
Зимата била и тя
хладна, снежна и тъжовна. ...

И стиска в шепата монети,
четиридесет сребърни
с клеймо на Юда.
Продаде любовта си
на безценица, ...

Вдъхновение е да рисуваш с
думи величествен пейзаж – твоето лице:
невинността на дъждовната вода
и гордостта на нощното небе.
Вдъхновение е да се изгубя ...

Въжделения и надежди
Надявам се, скъпи приятели,
че с общи, задружни усилия
ще превземем барикадираните врати,
ще отпушим заглъхналите телефони ...

Мама — думичка голяма,
като обич, като песен,
тя е слънце във душата,
тя е пристан тих,
в който винаги се приютявам. ...

Сядам рядко след заплата
със колежки на по бира.
Вечно тичам - при жената,
у дома да се прибирам!
Но веднъж това се случи - ...

Понякога съм есенна река,
водите си оскъдни тихо влача.
Аз мога да обичам и така,
да бъда само сенчицата в здрача,
зад теб вървяща няколко разкрача, ...

Дали ме има? Не усещам
след тази буря оживях ли.
Отломки в себе си подреждам.
Ще бъда ли отново цяла...
Навярно липсва ми сърцето. ...

Напред, към края на Земята!
Лети към ширен хоризонт!
Дори в устата на ламята
да паднеш, своя кръгозор
да разшириш ще можеш смело. ...

Колко е тъжно, Боже,
да дърпаш косите на вятъра,
да вървиш срещу него сам
и той да размачква
старите бръчки в лицето ти. ...

Между капките дъжд се ражда песен,
а в нея две сърца вървят едно до друго.
Светът понякога е тих и тесен,
но любовта ни прави пътя кръгъл.
Вървим през времето ръка във ръка, ...

​Като нощ в пустиня самотата
ме обгръща тихо ден след ден.
Гладни вихрогони пред вратата —
дните галопират покрай мен.
​Свири вятър тъжно в сухи струни, ...

Светът забързан спомените мачка.
Ръката слага на горчива самота...
Рови и о... тишината как боли.
Загива добрината... а тя е..., Господи, простѝ.
Живи сме и тънем в свойте изгоди... ...

Дървосекачи.
Бавно процежда се клей.
Плачат листата.

И какво като днес трябваше да стана госпожа Николова — Някоя си или само госпожа Някоя си?!
Три месеца са много време, в което методично успявам да извървя стъпка по стъпка пътя от твоята „аз“ до моята „съм“. Не е лесно, но пък има толкова много, което си взех от теб. Ти успя да ме научиш колко силн ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и трета
Далечно бягство, съборени зидове и карантинен произвол
- Слушам ви, уважаема г-жо Елпара - започна Заралар, щом гостенката му се настани в креслото срещу неговото в кабинета му на сто двадесет и деветото ниво на кула ...

От лявата страна на бара, гледам,
от час ме флиртка някаква мадама.
Не е, май, никаква мадама туй,
а най е някой батко с мека китка.
Какво да правя? Яко съм фиксиран ...

Ако можех отново да се родя бих искал да съм същия. Звучи познато и обикновено, нали?
Хората често търсят необикновеното под лъскава опаковка, в представите им новото е нещо, което ще ги направи по-различни. Но не и по-добри. За добрината рядко се говори и още по-рядко се мисли. Но... да тръгваме ве ...

От лявата страна на бара, гледам,
от час ме флиртка някаква мадама.
Не е, май, никаква мадама туй,
а най е някой батко с мека китка.
Какво да правя? Яко съм фиксиран ...

Макар и в центъра, градската градина беше почти празна. Хората бързаха по своите работи, а бе и обедно време. На пейки по краищата три баби си бъбреха, младеж говореше по телефона, а двама дядовци с бастуни се грееха на кроткото слънце.
На три от пейките, разположени в кръг около централната леха, с ...

Трака-трак. Осем и осемнадесет. Влакът закъсняваше с три минути. Дъждът над Стокхолм не беше просто вода, а сива, течна апатия, която се лепеше по прозорците на вагона и размиваше света навън в безформени петна. Седях на абсолютно същата седалка, на която седях вчера, и на която щях да седна утре. С ...

Спиш ли? Ставай! Вън е лято
слънце ярко, топлина
и политна птиче ято
рано, рано сутринта.
Буден посрещни зората. ...

1.Станислав
Дните му бяха просмукани с вина. Нощите с кошмари.
Тази вечер Станислав сънуваше. Алекс отново беше в съня му – човекът, когото беше убил.
Човекът, чието тяло беше заровил в горичката.
Сънуваше дърветата. Алекс пълзеше към него – висок, с дълги ръце, силен и отблъскващо грозен. В гърлото ...

От рано слънцето изгрява,
показва се на хоризонта чист,
лъчите си разпръсква и пленява
света с портрета си златист.
Тези силни, огнени лъчи ...