В отделението беше тихо. Бях сам. Само трима пациенти имахме и дори не ми дадоха санитар – не, че и имах, все пак пациентите бяха лесни и сам се оправях без проблеми.
Преди година си смених отделението от интензивно неврологично в рехабилитационно отделение, та малко да си почина, че от стреса малко ...

Море,
прекрасно,
привлекателно!
Море,
всевластно, ...

Среща на любовта
Очаквана среща между мъж и жена,
в бара се срещнаха те както някога.
Нежна прегръдка и целувка една,
допир на тела, усет на нежността! ...

Кожата ти копнее
за ръцете ми смели
да се плъзгат по нея,
за усните зажаднели,
които със тях ...

Анонимността в социалните мрежи е рядко явление, представляващо своеобразна форма на „екстремизъм“, която конфронтира съвременното „модерно“ мислене. Да си в крак с модата означава всяка твоя стъпка или част от ежедневието ти да бъде документирана и изложена в публичното пространство, без значение д ...

Защо...
Tежат ни годините, улягаме,
а по-млада - прекомерна май бях...
Но от мен тoва, твърде желаното,
вече - омръзнало ми е, сякаш... ...

Историята помни времена велики
в борба със кръв пропит ни е света
а има и борци такива, тихи
герои не пред буря, а след смъртта
Без речи сладкодумни ...

Замръзвам сякаш. Вятърът студен
прегръща тялото ми в зимна нощ
и недалеч съзирам аз пред мен
портал привличащ със сияйна мощ.
Прекрачвам го с усилие и с риск. ...

Ето го. Лунен поток за звезди ли?
Хиляди кървави ризи... изпра ги.
Виж го сърцето ми... дом са си свили,
в него врабците – немили-недраги .
Болка? Урок е. Добър и полезен, ...

Текстът е мой, музика и изпълнение на ИИ. Зададох да е в стил викингски фолк, е не е точно такъв, но ми хареса това, което се получи.
Пред Портата на сенките
Знам, че не трябва да спирам
но все се препъвам,
живота е труден, как да избирам ...

Времето в мен непривично е спряло
на спирка “обич” и спирка “мечти”.
Загърбило горест, събрало се цяло
нов път в живота ми да възвести.
Душата – пречистена и преродена, ...

Градът под тях сякаш кървеше. И кръвта му бе разноцветна светлина, струяща от всичките му магистрални съдове– силови възли, енергийни реактори, техноагрегати.
Покривът на транзитния хъб беше скосен, с почти отвесен наклон и бе страшно хлъзгав от дъжда, който не беше валял от небето, а се бе формирал ...

Сядат на масата с мен и добре им е
А зад гърба ми навред, все поверия
Пустата завист без лек до безвремие
Болест, но не на едно поколение.
Хляба си делих, а днес ми броят хапките, ...

Жената е страстна,
Жената е и опасна!
Жената е мекошава,
Жената е дребнава!
Жената днес обича, ...

Аз съм тази вълчица без глутница, дето
и не вие. Мълчи, до разсъмване чак.
В тъмнината сама си погребва детето
и разменя сърцето си нежно... за сняг.
Аз съм сянката сива в съня ви която, ...

Аз приех на тъгата столика безкрая
и прокудих Морфей от безлунните нощи,
че са стръмни пътеките кози към рая,
дето мамят безкрили наивници още.
Всичко земно така ми отива и мога, ...

Да започнем приказката – как?
Може би с: Живял в далечно време
храбър и решителен юнак,
змейова глава готов да вземе.
(Иска ми се да повярваш ти, ...

Тръгваш на някъде,
а за къде, не знаеш.
Без път, без посока,
срещу бурята,
срещу вятъра, ...

По време на репортажите за протестите против властта, бюджета, еврото и съответно евроинтеграцията, се
натъкнах на една сюрреалистична картина. Изглеждаше толкова нереално, неправдоподобно и абсурдно, изродено и екзистенциално, отвъд жълтите канапета с прасета на тях! Митинг- протест в Хасково, тъма ...

Живея в сянката
на изгубено дете.
На морския бряг,
с лопатка в ръка,
греба от дните ...

Бойко с бойните си рефлекси
на бивш пожарникар
и в политиката действува,
както при пожар.

Едно от най-чуждите качества за човека е предаността. Не защото той не я познава, а защото рядко я избира. Тя не е инстинкт за оцеляване, не е стратегия за успех, не е нещо, което носи аплодисменти. Предаността изисква да останеш, когато можеш да си тръгнеш, и да бъдеш верен, когато е по-изгодно да ...

Утрото се усмихна с детски устни. Гергана отвори очи и се протегна като котка. От кухнята се чуваше глухо „танцуване“ по клавиатурата на компютъра. Бебето спеше до нея, примлясквайки доволно. „Алекс е ставал през нощта да го храни“ - помисли си тя. Време бе да приготви закуска, но сънят, който я спо ...

Глава дванадесета
„Измамникът измамен се оказва,
слепецът дивни прелести показва,
а някой - на илюзиите в плен -
от козните им бил е улеснен!“ ...

Непреживените животи,
несбъднатия грях.
Ненаписаните ноти,
и спомена за тях.
Непрошепнато ,, Обичам "! ...

Моньо Синилков караше нервно колата. Прибираше се в къщи. Беше имал изморителен ден. Данъчните проверяваха строителната му фирма, жената мрънкаше за луксозно палто от мола, а капризната му дъщеря искаше нов Мерцедес.
- Ех жени...Лошо с тях, а без тях още по-лошо. - изпъшка ядосан Моньо и стисна тънк ...

О, ангел мой, тъгуваш сам
в космически пустеещ храм!
Тук спомени лежат в покой,
а бе епоха - рой след рой
събратя в полет бяха плам. ...

Аз цял живот жених съм на надежди
изневерили ми от обич към безкрая.
В далечно минало внезапно се оглеждам
с предчувствие за близостта на края.
Сънувам те, сънувам те потайно, ...

ГРЕШЕН ФОРМУЛЯР
А зная ли какво е свобода?
И колко чини глътчицата въздух,
изгубя ли се в мрака из града
и трафикът нозете ми е вързал? ...

" Зло, Добро, Добро и Зло
все с едно са потекло... "
Из " Макбет" У. Шекспир
Някъде в Безкрая...
АРИМАН: ( в окови) ...