327 результатов
превод: Красимир Тенев
Аз живея, да срещам деня –
невъзможно красив всеки път е,
в твоя взор всеки лъч да следя
как любимата дума е скътал. ...
  81 
Превод: Красимир Тенев
Не гневя ориста, ще премина,
без да вдигам очи от пръстта.
В тънка нишка живота си впридам
и не знам ще се скъса ли тя. ...
  226  22 
Кръжат листата в прощален летеж.
Вятър се втурва в градината.
Оглежда се слънцето с тъжен копнеж
в локва. Това е картината.
Сбогуват се птиците с тъжен вик. ...
  55 
Догарят сетни слънчеви лъчи.
Нощ майска и люлякът цъфти.
Изпълнен с ухание богато,
замая ми главата аромата.
Прозорецът отворен – там звезди, ...
  43 
Сьогодні в роздумах...
Чи маю я від завтра знов кохати,
Твої слова образливі прощати,
І вкотре відмомовлятися від себе?
А чи покинутою стати від розмови, ...
  105 
В деня рожден на любовта
От мъгла долети, погледни – подреден
и изчистен домът е, от теб изоставен.
Трапеза подреждам за рождения ден
на наш’та Любов. Да не бъде забравен. ...
  112 
Да се срещна с морето
"С предчувствие за зима..."
/Яков Баст/
Свивам се с предчувствие за зима,
като съцветие в последни листи. ...
  341  40 
1942 година се оказва двойно трагична за Ленинград. Освен глада, който убивал стотици хора всеки ден, имало и нашествие на плъхове. Очевидци припомнят, че гризачите се движели из града на огромни колони. Когато пресичали пътя, дори трамваите трябвало да спрат.
Преживялата блокадата Кира Логинова при ...
  71 
Случва се така, че детските приказки да са изпълнени с много повече смисъл, отколкото изглежда
- Аз задължително, чуваш ли ме? Аз задължително - каза Мечо. Ежко кимна - Задължително ще дойда при теб, каквото и да се случи. Винаги ще бъда близо до теб.
Ежко погледна Мечо с тихи очи и замълча.
- Е, ка ...
  106 
...
Всё давно написано,
Чёрный, белый стих,
Все слова со смыслами,
Кто-то спел и стих. ...
  295  51 
Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание, ...
  131 
Сегодня болею я мрачно и грустно,
Облако тает в чашке чая,
Мутную мокрую окружность
День начертил в лужах палкой.
Так незаметно мир сдвигается ...
  170  11 
Когато губи равновесие
в умората си твоето съзнание,
когато стълбата
със всяко следващо стъпало
се плъзга под краката ти, ...
  563  24 
Това се случило преди повече от петдесет години. Журналист, пълен със сили и енергия, главният редактор на „Съботен преглед“ Норман Казинс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила и се появили болки по цялото тяло.
Здравето му се влошило бързо и в рамките на седмица му станало ...
  167 
Давно заброшена церквушка,
Разросся плющ, как сам того желал,
Украден колокол, как просто меди чушка,
Торчит виновно крюк – не удержал
Крест солнцем исцелованный отлитый ...
  326 
  142 
Мисъл, от която Толстой би се преобърнал в гроба
Продължение следва
Оригинален текст
Глава 1
Мысль, от которой Толстой ...
  136 
Всичко на този свят има две страни. Две полярни страни. А между тях има сто междинни. Ако имаше само две от тях, това значително би опростило живота ни, но би го направило черно -бяло. Целта на всеки от нас е да намери своето мнение в този сегмент, внасяйки максимално количество радост в живота ни. ...
  149 
I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова. ...
  320  30 
Просто дай мне частицу твердыни корений твоих
Достающих до дна, до боли, до смерти, до камня...
Стать подсолнухом.
Смотрит с улыбкою Бог с высоты.
Сил нет, Родина! Помнить такой тебя мне.. ...
  206 
Знаешь ли, как раскрываются души,
Соприкасаясь, сливаются светом,
Как две реки, чтобы дальше их русло
Стало единым в движении в вечность.
Слышал ли ты, как тревожное сердце ...
  183 
Глава третья
Змеи поют по ночам
Этнолог редко остается нейтральным по отношению к собственной группе.
Клод Леви-Стросс, исследователь
Ровно сутки назад мы — старик, двое мужчин и два мальчика, — лежа в темноте под навесами из пальмовых листьев в верховьях речушки Уируяку, слушали, как серебряным кол ...
  172 
Константин Щемелинин
Как да станем
щастливи
(книга за всички хора от 14 до 45 години и нагоре)
Симферопол, 2011 ...
  129 
Острый укус! чувственно, больно - воспоминание...
О, как знакомо всё - белая мидия, зАмки песчаные
лета волшебного...
Из босоногого детства змеи воздушные мчат за ветрами... ... ...
Как же всё просто! Город под смогом где-то вдали, не с нами. ...
  188 
У меня нет ходуль, и я шлёпаюсь в грязь, как утка,
Так земля замутилась от слёз многочисленных наших:
Соглашения, споры, позиции - лишь предрассудки,
Лишь забытой где-то старой мотыги ржавость.
Уже тысячи вышли томов, повествуя об этом, ...
  188 
Продължават да идват тревожни съобщения за страничните ефекти на ваксинирането. Този път бедата дойде при четиридесет годишна жена, лекарка, при която след ваксинирането й, мъжът й, също лекар, отишъл при двадесет и пет годишна не ваксинирана медицинска сестра. Научавайки това, сантехник Михалич, се ...
  270  18 
Андрей Шляхтинский
Амазонка: призраци на зеления ад
Глава втора
Цветя, крадящи разума
Уанду-то, както и айяхуаската, се пие преди всичко от лечители и магьосници (магове), когато имат за цел да излекуват някоя болест, а също така когато искат да упражнят магическо въздействие на свои врагове. ...
  240 
Две горсточки света
мне утро подносит
сквозь пальцы, расставленные на окне,
Две ноты из песни трамвайных вагонов,
шелковицы тайны и шепот любовный ...
  214 
Лолита, ты же не уснула?
Ведь так…
Ночь роли снова обманула и все события вернула во мрак,
теряя в каждом смысл и суггестивность
потеря эта - переход на личность ...
  252  12 
Стоя и гледам от балкона,
вилнее вятърът навън,
щурее и огъва клони
и хлопва рамките със звън.
Вълма от пушеци и локви ...
  231  12 
Студ лют и слънце – ден чудесен!
Ти спиш ли, ангел мой небесен?
Кое е време? Отвори
от нега натежали взори
и срещу пищната Аврора ...
  867  81 
Смъртта на ратника
глава от "Последната жертва на епохата" П.Ж.Е.
Ратибор не спеше вече. Седеше с гръб, опрян на един бор. Като видя, че съм се събудил каза:
- Да тръгваме! Днес ни предстои повече ходене.
- Как? Няма ли да се връщаме вече? - с нескрито опасение попитах аз. ...
  220 
/Посвещавам този превод на паметта на баща ми Илия/
На ъгъла, под шатрата на разцъфналата липа, ме лъхна буйно благоухание. Мъгливи грамади се издигаха в нощното небе, и когато беше погълнат и последният светъл процеп, слепият вятър, закрил лицето си с ръкави, се плъзна ниско надолу по опустялата ул ...
  238 
  277 
Памяти Сергея Курехина
Много красива, тънка, но "комплицирана", отдавна самотна градска жена в своя изискано-прост, полутъмен апартамент лежи по гръб, някакси медицински-сковано на разтуреното легло, и вкарва в своето "болно" - както тя смята - лоно нежно-твърда, белоснежно-алена, млада, поразително ...
  314 
Когда я любуюсь вечерним закатом,
Когда над Балканами небо синеет,
Когда обагрённый зарева златом
Дунай очищает от горечи сердце,
Когда черноморскою тёплой волной ...
  615  12 
Писать книгу,
Целовать женщину,
Дарить любовь,
Возвращаться домой ,
Быть истинным, ...
  202 
Он отошел тихо, из-под капюшона в холод,
Вечерние тени размыли его образ…
Сколько мир безвозвратно у меня Отнял!
Дайте хотя бы две три строкИ, две - три ноты…
Этот город, как глухонемой, ...
  217 
В этом доме так много дверей,
Зачем было окна все закрывать?
Как белка по кругу вращается день,
И, как верный пёс, ложится здесь спать.
Тяжёлые занавеси в пыли, ...
  242 
Пусть этот дождь сойдёт,
Смоет все грешные следы,
В канавах оставит худшие дни
В мнимых надеждах гнить.
Старый романтик закат ...
  288 
Предложения
: ??:??