Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
1,1 результатов
Ех...
🇧🇬
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
Повиках те от тъмната си бездна,
в която бях затворник на смъртта.
Яви се ти и с любовта превзе ме -
едно дете с неземна чистота.
Възкръснах от косите ти вълшебни. ...
Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори, ...
За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.
И още, искам ледени звънчета ...
Завързах тишината, да мълчи –
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...
Тези стаи са празни с години.
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси ...
А сега накъде? Пита моята глутница луди.
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
...Има нещо във душата ми -
единствено във моята душа.
Но логиката мъртва е насреща ми
и аз на пътя като другите стоя...
... Без вятър преминаващ вън, ...
Историята стара, от Верона,
не вярвам да е тя правдоподобна,
Ромео се катери по балкона,
Жулиета пък, се чувства неудобно.
Враждуват Капулети и Монтеки, ...
С теб сме на различни брегове -
реката на живота ни дели.
Моста го отвяха ветрове...
Треперейки от студ, сме пак сами.
Странно - ти си там, а аз съм тук, ...
Морето самотата е признало,
а кроткият му шепот не престава.
Прелива и се връща отначало,
дълбоката си скръб да обитава.
Солта кипи и дращи на очите ...
Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...
Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...
Пак ми липсваш и пак те жадувам,
мое силно, горещо момче,
вместо с тебе с тъгата флиртувам
и изгубвам се в нея... дете.
И пътувам през твоите мисли, ...
Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...
Нощта огъва сребърни вихрушки
пОнесени на ангелски криле,
и зВън камбанен, в снежния си плен,
оттАтък на стъклото е зашушнал.
Гори огнище, топлото наужким ...
Един от фундаменталните спасителни механизми в на вид безнадеждни шахматни позиции е т.нар. "вечен шах". Той възниква, когато царят на една от враждуващите страни не може да намери укритие от преследващия го с непресекващи шахове неприятел. Особено свиреп преследвач е дамата. Но примерът от следната ...
Черупките са малки. Твърде тесни.
Едва-едва побират същността ми.
Дори не се затварят. Ще изчезне
и малкото, което днес ме храни.
Почти не се замислях, че до тука ...
Навремето ни задължаваха да изучаваме Комунистическия манифест. Един мой съученик - Красимир Кунчев, виден хипар, дори си изпати. Разгневеният от дезинтерисираността му завуч, който беше и учител по история, го накара да препише 150 пъти манифеста. Момчето го стори, но се оказа, че въпреки това не б ...
Когато във душата ми е пусто
и цялата съм мрак, и тишина,
когато ме скове самотно чувство,
и в погледа прелива празнота,
когато съм изгубена, не вярвам, ...