Лучшее, что было опубликовано в этот день на протяжении всех лет
810 результатов

5.0 / 20

Рейтинг: 0.934

Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,
поискали да заживеят в дом скициран от мечти. Изцяло нов.
Сега ме прегърни с прегръдката на изгрева, която обеща ...
  456  21  13 

5.0 / 20

Рейтинг: 0.911

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...
  431  10  17 

5.0 / 25

Рейтинг: 0.889

Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се напиеше, казваше на баба, че някоя сутрин ще го намери обесен на асмата в двора. Всяка вечер, той напиваше болката си с Мавруд, приготвен от лозето на двора. Спомням си, че през студентските години бях ...
  454  13  33 
  924 

5.0 / 35

Рейтинг: 0.883

Циганка
Първото нещо, което отвлече,
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко. ...
  2052  39 

5.0 / 15

Рейтинг: 0.882

Ех, какво форсиране му падна
пред онзи дразнещ пътен светофар!
И юрна се събраната там банда
без зрънце мисъл и без капка срам
да гони Его, хвръкнало нагоре, ...
  249  12 

5.0 / 24

Рейтинг: 0.868

По тази улица навярно си вървял
и совата навярно е една и съща...
Познах те – призракът ти бял
във петък вечер все се връща!
Все още ли жадуваш за смеха ми? ...
  654  27 

4.9 / 19

Рейтинг: 0.848

Голготата бе равна.
Като длан.
И камъните ѝ блестят.
Виновно гладки.
Сълзите на тълпата не горчат, ...
  696  21 

5.0 / 16

Рейтинг: 0.844

Казват, че за да не си живял напразно
трябвало да посадиш поне едно дърво,
дом да изградиш и с мисли разни -
да напишеш книга. И... дете - поне едно!
Аз едно дете отгледах, двама внука, ...
  237  17 

4.7 / 12

Рейтинг: 0.841

За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ...
  167  10  10 

4.6 / 17

Рейтинг: 0.840

По пътя изгубена,
ранена от вятъра,
едва проходила -
да, за тебе мечтая!
​​​​​Ето те - ето ме! ...
  545  11 

5.0 / 27

Рейтинг: 0.813

Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще надигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия,
а баща ù изглежда е Господ.
Стъпва бавно. Забързва дихания. ...
  2116  38 

4.9 / 17

Рейтинг: 0.811

Тази ужасна любов
Тази ужасна любов
е като малко момиче -
вирнала чипия нос,
само на пакости тича! ...
  388  17 

5.0 / 12

Рейтинг: 0.809

Разлистена любов
по „Разлиствай тихо” на written – springs (Adelinda Doycheva)
А страниците кой ще прочете?
Не е въпросът само да разлистиш,
а погледът да види редовете. ...
  284  14 

5.0 / 15

Рейтинг: 0.808

  635  10 
  476 

5.0 / 6

Рейтинг: 0.804

„…моето цвете е там някъде..."
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Малкият принц
Посветено на един от моите учители
Струва си да се живее! ...
  150 

5.0 / 11

Рейтинг: 0.802

Чуваше се моторът на готовата за потегляне кола. Валеше ситно, на дребни капки.
– Къде си понесъл тази чаша с вода, татко? Навън е мокро, след дъжд.
– Небето плачи дъще, като душата ми! А водата в чашата е за вас, да е на хаирлия, за където тръгвате, да са ви отворени вратите- възрастния мъж ливна с ...
  347  20 

4.8 / 11

Рейтинг: 0.800

Доче, гълъбче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата ...
  1171 

5.0 / 7

Рейтинг: 0.796

През целия път на това опознаване се питах възможно ли е да има такъв силен човек...
Или по-скоро... толкова тъжен, същевременно перфектно заблуждаващ близките си...
***
Смущение. Обърканост. Озадаченост. Неяснота. Лека паника. Като притъпен нюанс на чувствата. Там... някъде далеч в съзнанието. Ярос ...
  198 

5.0 / 11

Рейтинг: 0.793

Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...
  204  12 

5.0 / 19

Рейтинг: 0.793

Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...
  531  20 

5.0 / 14

Рейтинг: 0.788

Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната ...
  426  17 

5.0 / 9

Рейтинг: 0.785

Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...
  224  10 

5.0 / 9

Рейтинг: 0.772

Някъде далече, далече от тук
живял някога тъжен великан.
Бил различен. За другите луд.
Самотник добър и неразбран.
Наричали го глупак и смешник. ...
  126 
  676  10 

5.0 / 7

Рейтинг: 0.768

Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...
  140 

5.0 / 15

Рейтинг: 0.768

Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път ...
  701  19 

5.0 / 17

Рейтинг: 0.763

Не плачете за мен – моят път си е мой и сред тръните,
не окайвайте спомен, оживял и изречен на глас.
Аз все още вървя, ден след ден уморено препъвам се
през завои и камъни остри, към сетния час.
Не ронете сълзи, няма нужда за мене да жалите. ...
  496  20 

5.0 / 21

Рейтинг: 0.762

Ехото на чувствата отеква
в празното пространство на душата.
Мислите са облачета леки,
пръснати от шепнещия вятър...
Питам се в просъница: коя съм? ...
  741  29 

5.0 / 17

Рейтинг: 0.757

От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника, ...
  476  19 

5.0 / 8

Рейтинг: 0.754

... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...
  226 

5.0 / 11

Рейтинг: 0.750

Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ...
  277  23 

5.0 / 19

Рейтинг: 0.749

На поетесите от „Откровения“
Честит празник!
Поздрав с една приятелска закачка.
С обич и уважение!
В душите - страст и погреби* вградени, ...
  1175  23 

5.0 / 12

Рейтинг: 0.748

  996 

4.6 / 11

Рейтинг: 0.747

280,00 BGN
  389 
  653 

5.0 / 10

Рейтинг: 0.742

Най-обичния свят ми подари –
какво ли друго влюбен да очаква!
Потъвам тихо в твоите очи
и виждам как от щастие проплакват!
Разцъфваш в миг с усмивка на жена, ...
  280  11 

5.0 / 11

Рейтинг: 0.741

И ето, примирих се, както виждаш.
Във своя ъгъл тихичко скърбя.
Но ще ти кажа (без да се обиждаш),
че твоето не бе любов, а бе война.
Ти знаеш, че все още те обичам. ...
  553  10 

5.0 / 7

Рейтинг: 0.741

Точно едно вдишване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо дишане падна. ...
  323 
Предложения
: ??:??