Леко отнесен, дори замечтан,
Минаваш отново през този мегдан.
Къде ли отиваш, така развълнуван,
Да търсиш копнеж, скрит, несънуван?
Да срещнеш едно непознато момиче,
Което отдавно те чака-
То знае как се обича
И ще те води във мрака.
Нима не разбираш, младостта ни е дар,
Но с времето тя си отива
Дори да я сложим на пиедестал
Да я рисуваме от статива!
Животът си има начало и край,
А между тях е Вселена
Моля те, своята обич ми дай!
С нея да съм озарена!
© Bo Boteva Все права защищены