В първия си работен ден реших да отворя портал на няколко пресечки от районното. Щеше да е леко тъпо да цъфна насред двора, а от друга страна не ми се пътуваше в градски транспорт изтипосана като пингвин. Живея на другия край на Москва и пътуването би било доста дълго. Затова реших просто да мина метър. Обаче се оказа, че съм си направила криво сметката.

Странно нещо е това, униформата. Без нея си анонимен, а с нея – ставаш проводник на властта, или на някаква по-висша сила. Забелязах го, докато вървях по улиците. Хем бях с палто (сутрин си е хладничко, а аз мразя да ми е студено), но явно униформения панталон си личеше, защото хората се зазяпваха. Ирина Сергеевна ми беше пратила и пола, но преди да се ориентирам в обстановката, категорично отказвах да облека нещо толкова ограничаващо. Хубаво е да си жествена, но не се знаеше какво мога да очаквам от новия си колега-човек. Личеше си, че не ме харесва особено.

Още записи (малко по-напред с историята) има ето тук:

https://anchor.fm/bistra-stoimenova