Орлин Дочев - "Просто Приятели" (официално видео)

С едри капки по тъжен прозорец
се събужда разплакан денят.
И потичат отдолу нагоре
всички мисли, макар че тежат.
В пожълтяващи клюмнали клони ...

Току-що слязла от компа. Фолклорна традиционална песен, която има безброй варианти, който се интересува в интернет ги има. Ние с Борис Жеков решихме да я направим в електронен вариант, да има по-съвременно звучене.
Текст: Народен
Изпълнява: Борис Жеков
Аранжимент: Б. Иванов
И на цигулката маестро Кр ...

Страхувам се от тази тишина,
на твоя стол поискала да седне.
Защото знам, че точица една
си обещахме с тебе до последно.
Когато я усетих, мина ток ...

Една звезда разпръсна млечен прах
и август разпиля мечти в небето.
От този Персеиден дъжд в сърцето
усетих мощен полет – със замах.
Щурци запяха песен там, където, ...

Минават най-различни хора по площада
и сенките им чудновато се пресичат
с фасадите на поолющените сгради
и като криви фигури по тях се стичат.
По плочите чернеят, извървени боси, ...

Не ме мисли за толкова свенлива,
от думите ти нещо трепва в мен.
Душата ми, макар и мълчалива,
върви към теб и утрешния ден.
Отключи в мене морската стихия, ...

Земята се приближава с безумна скорост, въздухът свисти под крилете ми, а пред мен се изпречва силуетът. Още една секунда, още един милиметър... рязък завой нагоре, рязък удар на вятъра. Аз не просто летя — аз разсичам пространството. Това е моят свят, в който границите на въздуха и земята се сливат.

Тази нощ съзерцавам морето за сбогом:
как изплува луната – същински пожар;
сетне плавно раздипля постелка от огън,
а по нея трепти силует на лодкар.
Тишина. Слушам само морето как диша – ...

Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...

Когато си отида от света,
човешката ми земна, празна слава
изчезва бързо, както песента.
Не искам тука памет да остава.
Пред мене светъл път се появява. ...

​Като пита мед в небето черно,
дискът лунен кротко се разстла.
А в локала тих сред дим лежерен,
лепне пак житейската мъгла.
​Стон цигулков плаче там и моли, ...

Нощният вятър над Соренто ухаеше на узрели лимони, солена морска пяна и наближаваща есен. Беше август 1986 година. Седях пред старото махагоново пиано в най-известния апартамент на хотел „Екселсиор Витория“. Моторната ми лодка се беше повредила в Неаполитанския залив по-рано същия следобед, принужда ...

До мене сушата седи присвита
и с поглед на изпосник-мъченик.
А суховеят сякаш кон с копита,
тревите гази – огнен и безлик.
Изгуби се дъждът нанейде в миг, ...

От първия ни допир пламна страст
и трепна в мен забравена вселена.
Светът се сви до точка озарена,
а устните ти ме покриха с власт.
При втория ни допир лумна сласт, ...

НЕБЕСЕН ПОКРИВ
Из града – пропит с мастило, мракът жертвите си дебне,
над локали суетата трескаво дере парцали.
Аз, дъха си притаила – и дано е за последно! –
диря изход за нататък – ще намеря ли – едва ли! ...

Сонет за пролетния вятър
От мъглата Южнякът в сандали обут
ми подсвирна фриволно, задуха игриво.
В миг забравих за зимния утринен студ,
пролетта ме докосна и тъй ми отива! ...

Текст: Яна Котева
Музика: Кристияно Малджонио
Изпълнява: Павел Красимиров
Изображенията в you tube са генерирани от изкуствен интелект.

Тази песен е с дълга история. Иван Неделчев ( Herz07 ) https://otkrovenia.com/bg/profile/herz07 , публикува една идея за песен с предложение, който с каквото може да се включи в създаването ѝ. След това се роди вариант със симфонична оркестрация на Димитър Косев https://otkrovenia.com/bg/muzika/shan ...

Тъгата на годините презрява,
и ашладисаната радост – също.
Това, което бе комфорт и слава,
в една забрава дълга се превръща.
В два века крадох круши и любови ...

ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ БЕЗ ДАТА
Септемврийският дъх на реката
се промъква с особена тръпка.
Аз държа упорито в ръката
невалиден талон за отстъпка. ...

Ти беше като нас – съвсем обикновен.
С немалко слабости, неразличим от всички…
Страхлив и експлозивен – също като мен.
Но повече от всеки друг, Христос обичащ!
А любовта покрѝва много грехове. ...

Нещо сурово, грубо и студено от мен...
Куплет 1:
Гола без романтика
остана май тъгата.
Старостта безпомощно ...

Аз не съм това, което съм.
Вегетирам в смътно измерение.
Важността ми? Поза е, чалъм
за едното снежно оперение.
Млада бях, но вече попрезрях, ...

Път към Бог. Тук тревите свистят,
потен вятърът тънко свирука.
Път за слепи и жадни, чер път,
който тръгва и връща се тука.
Този път ми е писан — да мина ...

На Иван Ненков
Препъват ме морета, планини и хора,
шагреновата кожа на паважа – също.
Но аз, обърнал гръб на вечната умора,
несгодите си още с две ръце прегръщам. ...

​Някой ден, о, някой ден,
медовина и елей
с теб ще пием и помазани
в тъмен плен, най-сладък плен,
животворът ще да вей ...

Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това, че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия , и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг странната, ...

Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...