Няма час, откакто излезе
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина ...

Народ, от който нищо не зависи.
Нещастно-равни, примирени хо́ра.
Оставили на друг за тях да мисли,
да ги дои и стриже във обора.
Тук стадният инстинкт е нещо лично. ...

Пътешествие до Орион
музика и текст - Павел Серафимов
Подготвяме кораб за дълъг път извън
простора небесен на майката Земя
Дълги години това било е сън, ...

Ти си тръгна. И няма въпроси.
Нито смисъл за нещо да питам.
Падат мъртви звезди на откоси
и объркват сърдечния ритъм.
Като дъх съм те вкусвал наяве, ...

Нека друг греховете ми земни пресмята –
още мълнии моите думи засяват.
Свободата не впримчих във пръстен от злато
нито кръст на врата си провесих лукаво.
Неприел на заблудите хорски парада, ...

Една стара песен, която отдавна бях публикувала в много аматьорски запис. Аранжиментът и изпълнението са генерирани с ИИ приложение, музиката и текстът са мои.

Зарадва се, че вече може
да влезе в лъскав магазин.
Но в шепата си разтревожен
той стисна лева си – един!
Монетата от джоба свъсен ...

Загърбих суетата си до стон,
душата ми в камбана се обърна
и зазвъня в рождественски амвон -
дано от там лицето Ти да зърна.
И хиляди свещици ще горят ...

Музики и изпълнение ИИ
текст Юри Йовев

Над софийските кубета
пеят медени звънчета –
дядо Коледа пристига
да зарадва дечурлига.
Той познава ги по име – ...

Защо за тебе, майко, нямам нито ред… не зная…
Прости! А колко много още имам да ти кажа.
Вглъбен, поливам спомена, витаещ в празна стая,
преди в незнаен час и той да я напусне, даже…
Камбанен звън отмерва дългия, последен полет. ...

Музика и изпълнение ИИ
текст Юри Йовев

Музика и изпълнение ИИ
текст Юри Йовев

Аз приех на тъгата столика безкрая
и прокудих Морфей от безлунните нощи,
че са стръмни пътеките кози към рая,
дето мамят безкрили наивници още.
Всичко земно така ми отива и мога, ...

ПЛАЧ
> … и няма никой да разказва
>
> за простата човешка драма.
> ...

Мъгливо е. Дъхти на есен и е влажно.
По чергата разбридана от жълта шума,
прикрила ръбовете остри на паважа,
вървя към свойто минало, събрано в думи.
Не бях съгласен с младостта на мойто лято ...

… Синя безбрежност,
пясъчни замъци,
капчици нежност,
залези в пламъци.
…Гъста дъбрава, ...

Текстът е мой, а песента е създадена от ИИ. Обичам готик- метъл балади, с женски вокал и може би за това, много ми допадна.
Ще дойда с бурята
Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна, ...

На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите и, вторачени и двете, ...

Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...

Provided to YouTube by DistroKid
ВЕЧЕ ЗНАМ ЧЕ ИМА БОГ · Kiril Palazov
ВЕЧЕ ЗНАМ ЧЕ ИМА БОГ
℗ Asta Music BG
Released on: 2025-11-28 ...

Поезията на символистите е като обособен свят в света на лирическото слово – свят със свои характеристики, знаци, „съответствия“. Свят, в който звуци, съзвучия, думи, изрази, стихове… хармонично се повтарят и това повтаряне е естетически значимо, носи красота. То е като безкраен празник“ на словото, ...

Макар така несъвършен,
светът не спира да се движи
и бели, черни, руси, рижи
мълвят въпроса съкровен.
И моят стих, с любов стъкмен, ...

Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка, ...

Разбра, че идва краят неизбежен,
когато разораха с плуг ливадите.
По-малко мляко почна да прецежда
и кучето му взе от бяс да страда.
Децата му заминаха в чужбина, ...

Да се видим отново ли? Искаш очите ми
да се впиват до болка, да горят, да мълчат.
И без теб отминават забързани дните ми,
а годините вече все по-силно личат.
Да се видим по тъмно ли? Искаш ръцете ми ...

Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...

Момичето с онази рокля
на клош и точици червени,
върви по улиците мокри
на спомените скрити в мене.
Пътеката една и съща: ...

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...