Últimos comentarios
  • Възхитително!
  • Добро утро, Дани и Кате.☀️
    Дани, благодаря ти за прекрасния коментар, искрено се радвам, че ти е харесал разказа. Кал има достатъчно порции, някои цял живот ги дояждаме, но какво да се прави, разнообразно хранене. Финалът го оставих за въображението на читателите, не исках да отнемам това удоволствие. Предполагам, че и двамата нямаше да могат да шофират и цяла нощ щяха да се изпращат. Първо единия щеше да изпрати другия, после обратно. Като на шахматна дъска. И така 🙂.
    Благодаря ти още веднъж, очакваме още хубава музика!
    Кате, благодаря ти, наистина романтика и чудо, едва го събрах в разказ. Беше голямо удоволствие. Радвам се, че ти е харесал.
    Слънчев ден, приятели! Благодарности!
  • Чудесно! И съвсем в духа на руските майстори - поети.
  • И смешно, и не толкова... Коварството съществува навсякъде. Поздрави!
  • Той просто съществува. Другото е въпрос на възприятие
  • Всичко е опит Браво!
  • Nun kommt der Abend, da zeigt der Mond sich,
    am Himmel flackern zahllos die Sterne.
    Der Rausch im Walde, das Wehen vom Winde,
    der Balkan singet ein Freiheitsliede.
  • Търсиш поредно Разсмя ме
  • Благодаря ти, Щураче! Cherchez la femme e цяла една поредица и това стихотворение е едно от нея. ()
  • Не ти ли се е случвало, когато си близо до определен тип жена да почувстваш онова желание, което не е подходящо да описвам точно тук. А заставаш до друга и... нищо. Така е, защото се получава взаимодействие между, твоята страст (енергетика) и нейната.
  • Благодаря Ви!
  • Привлече ме заглавието и кацнах да видя как някой друг се е гмурнал в Cherchez la femme, тъй като скоро и аз плувах в тези води Интересна трактовка
  • Ив... и аз не зная, как мирише похотта - миризми, най различни. Обаче около всеки човек има едно енергетично поле (аура), което съответства на неговата душевност. И привлича себеподобните. Част от това поле (на похотливеца) остава и там, където се е въргалял в леглото. В манастирските чаршафи е минимално, за разлика от хотелите. Препаратите могат да изперат мръсотията, но не и енергетиката - тя е от друго естество. Това исках да кажа.
  • Поздрави Дея, Ради!
  • Хубаво е
  • Я уже сделала схему, чтобы все было, как в оригинале. Есть у тебя и несколько внутренних рифм, как например - "агатовых лучей заката", "опально пал пред небесами", но это скорее из-за богатства ассонансов. Вообще, мне кажется, у тебя есть потенциал написать стихотворение, состоящееся из сплошных рифм, что-то вроде "опально пал на пальцы пальм" 😁. Шучу! Стихотворение очень трудное для перевода, как я уже сказала. Мне пришлось сделать строк длиннее, чтобы передать смысл точно, но это привело на других местах к введению слов, которых в оригинале нет. Мне придется еще поработать!
  • Колко красиво! Поздравления!
  • Браво!
  • Тъжно
  • Тъжно е...
  • Точно така! 😆
  • Поздравления за поемата, Сенилга!
    Поздрави за превода, Маестро!
    Прегледах този превод от преди четири години:оценката ми е същата.
  • Похитителите на изчезналия живот!
    Чувството за съпричастност почти винаги е само мъчителен спомен.
    Остава едно място-рана в душата за която няма балсам.
    Поздравления за написаното от теб, Ирен!
  • Една молекула нежност, която търси пътеката на любовта!
    Птицата на надеждата пърха в поантата,дано кацне в душата ти...
    Поздравления за лиричното отклонение, Василка!
  • Ще трябва да я изпушат до края,иначе племето ще ги изпуши!
    Светлина, в тунела има!
    Благодаря за коментара, Светла!😀
  • Безупречен превод.
  • Благодаря, Доче
  • Благодаря, Мария, за подкрепата
  • Интересен замисъл има разказът. Хареса ми. Свободата ни липсва на всички. Мислим си, че сме свободни, но всъщност не знаем колко илюзорна е тази свобода и колко зависими сме от модерният свят.
  • Ани, Сенилга, благодаря ви!❤
  • Пак заповядай! Ние, различните, трябва да си удряме по едно рамо! 😁
  • Благодаря и за двете. 🙂
  • Благодаря, че наминахте, прочетохте и коментирайте.
  • Гледам, че са минали 22 дни, откакто съм го писал това. “Колко бързо времето минава!...” - би възкликнал някой. Всъщност, времето не минава, ние се променяме, и светът около нас. Ако нищо и никой не се променяха, ние, хората нямаше да имаме усещане за времето. Тъй че, няма страшно: смъртта не ще подмине никой от нас - тези, които в момента четем и пишем. Когато - тогава. Сега обаче е време за живот. Както пише в Книгата на мъдреца, Еклесиаст, цар Соломон, или който и да е: “има време за всичко под слънцето..” и така нататък. 😔
  • Много красив музикален образец. Поздравления!!!
  • Човек, който пише така, не може да е безцветен и празен!🥰
  • На мен ще липсваш! Впечатляващо е Вале!
  • АП!
  • Благодаря Ти, Кико! ❤️ От все ❤️
  • То Морето отдавна е, Черно
    и гневи се... кой ли го чува!
    Идат избори...
    Те всички в други води плуват...
    Ала участа им един ден
    по-черна и от катран ще бъде!
    Видьов ден!
  • Хм, вярно е това за хотелите и мотелите. Дори в чаршафите там витае развратът. Сега като се замисля, ми се струва, че е по-скоро рядкост, някой да отиде просто да преспи в хотел, само защото нощта го е застигнала и трябва да пренощува някъде. Но за жалост аз не съм преспивал в манастир. Оставал съм в черква почти цяла нощ, но не съм заспивал в света обител. А за похотливите тела и аз като Ирина, не знам как точно миришат и по какво се различава миризмата им от тази на непохотливите. Обаче съм чел в разни стихове, че похотливите имат аромат на жасмин или на протекла презряла праскова. Други ги описват с вкус и мирис на червено вино. Веднъж съм срещал дори с аромат на магнолия. Кой знае, но все пак може би не е много добра идея да изследваме това, като подушваме колегите си и събратя по перо, когато са обладани от похот, за да не паднем в изкушение.
  • https://otkrovenia.com/bg/fotografia/mosht-2

    Ето го и моя поглед
  • Познавам това усещане, когато застанеш отдолу, има нещо магично
  • Юри, браво! Пълно безхаберие наистина!
  • Имах чувството, че гледам романтичен филм. От тези които винаги са с щастлив край и те карат да се усмихнеш на финала. Мисля, че това важи и за героите ти.🤗
  • Младен, сърдечно ти благодаря, за безкрайно красивия коментар, който ми сгря душата, постави стихчето в любими, което допълнително ме зарадва.Пожелавам ти лека вечер!
  • Обяснявам, в сивото и задъхано ежедневие, в забързаният свят, забравяме и пропускаме много неща. Хубавото е, че общият праг ни обгръща с уют и любов...
    Благодаря, че се поспря!
  • Да, там три вида рифмовки - смежная,кольцевая и перекрёстная,
    но я не очень это замечаю))). Спасибо, дорогая Мария!
  • Какая дискотека - с 80-х или с 90-х? Может кости группу На На поднимим из под историческую пыл?
  • Я о том, что уровень есть,.требуется соответствие в наполнении .
    Мне очень понравилась композиция, но местами она проваливается до средне-дискотечного уровня,что . очень чувствительно, когда не ждёшь "бумцык-цыка" потому что его уже не должно быть.Вокал это и правильное дыхание, чтоб не попадало в звук лишнее.более относящееся к народному пению.
  • Благодаря за коментарите, макар и 15 години по-късно... Бях малко зает.
  • ИнаКалина, щом съм подобрил настроението ти и моето се подобри! ()
  • Ко? Ко каза? Ко?
  • "вървях като замаяна.." 🤣😄
    Важното е, че след срещата жената е замаяна. Другото са подробности. 🙂
  • Благодаря ви, Роси, Довереница, Руми и Румяна, за качествените коментари. Трогнат съм! Благодаря също и за поставянето в Любими на стиха ми! Тук искам да добавя имената на Иван Митов, на Aladin, а също и на Йоана и Асенчо Грудев. Пожелавам ви здраве и много вдъхновение!
  • за чест..хмм, днес се пада за салфетки благодаря за настроението!
  • а, пораснала..
  • "Забравяме любовта в душите ни", но "любов в сърцата ни има" къде е любовта се питам
  • без едно може, но с едно не може
  • И Корана и Талмуда (Тора и Тосефта) и Ведите и т.н. Дори Винету - всичките 4-ри тома
  • Нищо общо с комунизма, освен това, че на тази дата братята романещи, взеха, че свалиха Чаушеску и в карая на краищата го гръмнаха, макар, че не беше толкова виновен... Ама пък нейсе - сегашните управници на Румъния се съобразяват, че този народ е прост и гърми като го ядосат (за разлика от нас) и затова сега ние изостанахме от тях в сегашното ни настояще.
  • Много мъка и автентичност има в стиха ти, Миночка.
    И впечатляваща образност, достигаща кулминация на финала:

    "Ще останем в окото на зимата,
    две въздишки с разбити сърца,
    ще ни върне вятърът огнивото,
    за да се търсим във вечността!"

    Имам усещането, че този куплет е твоята своеобразна поетична визитна картичка! Поздравление за разтърсващото стихотворение!
  • Казах го образно. Например, ако отседнеш в хотел или мотел, сещаш се че в леглото на което лягаш е доста вероятно да са се разигравали ''любовни сюжети''. Дори в същите чаршафи - нищо, че са прани. В манастира, първо обикновено отсядат хора с друго разположение на духа, и второ е недопустимо да спят двойки в една и съща стая. Мъжете на една страна, жените на друга. Ако речеш, че това не е така, значи не си уцелила истински манастир. Ако не знаеш, как мирише похотливото тяло, ела да ме подушиш. Но не разчитай на нещо повече.
  • Ненавиждам заповедната форма на употребяване на думата "трябва". Ограничава в рамка, така, както килията затворника!
  • Благодаря, Доче
  • Благодаря за коментара.
    Ще се вслушам в съвета ти.
  • "Аз съм смелият звезден бегач."!
  • Благодаря, Миночка, за милите думи и подкрепата
  • Амиии... това бяха хай-ху "исенции" обединени от "идна" обща опаковка, преди да съм чувал за некви хайкута
  • Хубав ти е разказът, Жабок. Само краят и началото малко куцат. Един съвет, ако позволиш, и не си цупльо като много други: влизай направо с историята, зарежи описанията колко била хубава и тайнствена нощта. Това са клишета. Краят пък има три излишни изречения и две излишни многоточия. Много излишни многоточия! Последно: влизай с ряз в историята и бъди категоричен, когато историята го иска, и нежен, когато трябва. 👍
  • Супер!
  • То, цялото не е добре... Но пък преди 33 години на 17-ет толкова си и можех.
  • Хорошо! Страстно!
  • "Живота е война"... Война на чувствата с реалността!
  • Брей, още един хеви-метъл тук! Кво правите бе, хора - много ви се е насъбрало май? 😆

    Приветствам те с добре дошъл, млади авторе! От свое име само те приветствам, и ти стискам крепко, но за кратко ръката, че знае ли се - с този потенциал и мене може да ме метнеш. 😉

    Шегувам се, разбира се. Мисля, че в този сайт можеш да намериш доста сносна поезия и проза, това вече го казвам сериозно. 👍
  • “Зараждащият се” инфаркт, не “зародяващият”. Иначе е хеви метъл - ти направо го/я уби! 😉
  • Радвам се,Тони!
  • Благодаря, хареса ми!
  • Аз съм съгласен с всичко, което Дени каза. Една поезия, ако не те разтърси - не я бива. Пък кой какво казал - грешки сме, хора правим. Това, последното ми го каза бай Цецо, с който заедно поставяхме изолации на една 40 метрова цистерна. И това съм бил! Но това е друга история, и по-добре да млъкна, че те моите истории край нямат... 😊👍
  • Благодаря,Петя🙂
  • Дай Боже на талантливите, поне толкова да могат! (завист - ко' да прайш... Човештинка!)
  • Изключително силна и въздействаща песен, цялата настръхнах докато я слушах, а очите ми се напълниха със сълзи...Нежна, мелодична, просто влезе във вените ми, докосна ме. Текста е смислен и истински! С душата си пееш, Надя! Благодаря за споделената емоция чрез тази красива балада!
  • Продължава да ми звучи, като самохвалство.
  • Аз отдавна съм написала какво мисля за този стих и много го харесвам. Забелязах преди време склонността на Ив да критикува само там, където има много коментари и харесали. Затова се усъмних в неговата искреност (лично мнение ми е) и прецених, че това държание е начин да си говори с някого, да поспори, да изпъкне. И не смятам, че е лошо да се критикува и да се казва истината в очите. Просто се съмнявам в искреността му.
    Моето мнение е, че Ани е написала чудесен стих и мен ме разчувства.
    На мен ми допадна най-много тази част:

    И в нашия объркан свят
    не търси повод да живее.
    Плете, разплита необят,
    но всъщност тлее, тлее, тлее.
  • Хей и на два ви. Млад автор съм, ако мога да се нарека така, разбира се
    Пиша от няколко месеца само и ми харесва да “играя” с думите. Израснала на село от малка и доста често чувала “пущи го това тука”.
    И доста звучи като захвърляне, да, но и е гняв.
    Преди да започна да пиша си бръквам в “чекмеджето” да си търся емоцията, а напоследък е все в такава тематика, макар да няма причина за съответната емоция. Обичам да работя с думите (чувства) на вътрешната война в ума - на психоза, на любов, на страст, на гняв, на желанията..
    Това води и подтиква някого към нещо и това опитвам да изразя с редовете.
    Дълго обяснение, но пък се зарадвах на коментарите - благодаря!
  • Коментара на monyoo не ме изненадва. Вероятно е между 15 и 30 годишен т.е. с достатъчно промит мозък от новите простотии излъчвани от "зомбивизорите" и "стадиостанциите"... Щом не се рецитира с монотонна мелодийка за надрусване и разкъсани, надупени "сливи", значи не струва!
  • Искам да знам какъв е ароматът на похотливото тяло и, ако то спи в манастир, това ли е което го превръща в непохотливо. Или просто на лирическия не е похотливо и той, където и да спи, е чист, бял и споходен от скромни сънища. Това не ми хареса тук. Иначе стихото наистина носи хубава енергия.

    Пп: и аз съм спала в манастир, два пъти. За добро или зло не помня какво сънувах.
  • Супер е. Браво на теб, Иво!
  • Сенигла, по моему посмотрела, послушала, но не то услышала... Категории не те - в смысле... Несравнимые! Флойд есть Флойд но margen - он сам по себе. Хорошо что с Дидюля все таки не поставила за одно! Хотя, он тоже очень хорош, но не настолько, сколько наш Мартин! Все! Чужим не отдадим!
  • Благодаря radiola (Рада Димова)!
  • Много е вълнуващо! Хареса ми!
  • Силвия, бях тук.Прочетох. И не крия, че много ми харесва! Понякога на човек не му е нужен ангел и спасение, а още кал. Още кални, черни хора наоколо му, още кални мисли, още черни думи, още низки пориви и мераци. Трябва му точно тази кал, за да завърши сам себе си. Любовта е постоянно състояние на екстаз и агония, път без изход... и един саксофон Ти си го показала прекрасно и много ми се искаше тази история да продължи. И не само от любопитство. Благодаря за удоволствието!
  • Ирен
  • Хубаво е!
  • Добре, ама как се оказах ''по-добрият'', когато ти още не си писал на такава тематика?! А то и на мен ми е първото. Ив... такива стихове не мога да ''изкарвам на конвейер''. Не е изключено някога пак да се пробвам. Благодаря за отзива. А и много от другите ми творби косвено пак са свързани с вярата. Ада, Страшният Съд, Антихриста... все е същото. Просто са с доста по-мрачен оттенък.
  • Харесах твоя ноември и се сетих за моя.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/noemvri-30
  • Благодаря ви
  • Ноември никак не е сив и лош -
    ноември, бих казал, ми е приятел. 😉
Propuestas
: ??:??