Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos

Когато светлината си отиде 🇧🇬

Гледам слънцето как бавно се спуска и сякаш издишва последния пъстър дъх на лятото. Заедно с лъчите му птиците поемат на юг, а аз отново оставам сама. Някак винаги се случва така — всичко намира посоката си точно когато аз изгубвам своята.
Денят потъва все по-дълбоко, а нощта се промъква след него, ...

anasokovsky

Prosa » Relatos

8

16+ Храмът на Великата майка- част 7 🇧🇬

Надзорникът, личност колкото и популярна, толкова и мистериозна, се съгласи на разговор с много уговорки. И за да си придаде важност пред Мокапорис, не го покани веднага, а го принуди да чака. Най-напред приключи разговора с двама работници, които спореха за броя на чувалите край западната стена. По ...

Marialla

Prosa » Relatos

23 1

Човекът с мачетето 🇧🇬

Бях виждал този мъж редовно да минава по същата тази улица.
Но този път беше различно: крачеше стремително, с гневно издигнато мачете в ръка, скърцаше със зъби, а очите му искряха с безумен блясък. И въпреки че не поглеждаше минувачите, те побягваха в паника от пътя му или се притискаха до стените. ...

Димитър_Малчев

Prosa » Relatos

58 5

Сол. Чай – малка книга 🇧🇬

малка книга за четене бавно
СОЛ • ЧАЙ
Две подправки. Два разказа от Иван Хаджидимитров
Книгата е за чай от тишина. Събира се само в октомври, само по върхари, и само когато не ти трябва.
Съдържание ...

ivliter

Prosa » Relatos

55 1 2

Миш маш 37 Възходът на Колективната Глупост 🇧🇬

Тук са посочени няколко статии и клипчета на темата за Възходът на Колективната Глупост. Към всяко едно от тях в края е поставен линк към пълния текст
Представете си, че се събуждате един ден и осъзнавате, че повечето хора около вас вече не поставят нищо под въпрос. Те скролват, реагират, повтарят ч ...

JonnR

Prosa » Reseñas, análisis, artículos de crítica

73 2

Под кожата на съня 🇧🇬

Едва дишах. Въздухът не достигаше до дробовете ми, а всяко следващо вдишване беше по-плитко от предишното. Гърлото ми беше сухо, тялото ми трепереше, а сънят носеше онази горчива жлъч, която остава по езика дори след събуждането. Да го обичам винаги е било война — студена, безмилостна и дълга. Война ...

anasokovsky

Prosa » Relatos

35

Мария Клейманс - българка в Белгия 🇧🇬

Всеки, който е познавал оперната певица Мария Христова си спомня нейната аристократична осанка, сърдечност и отзивчивост. Много музиканти и творци са се срещали с пловдивчанката в Белгия, където години наред тя е популяризирала българския дух и култура. Нейната успешна музикална кариера започва в Гр ...

bulgarianarchve

Prosa » Bosquejos literarios

40

Спирка 🇧🇬

Стоя на спирката. Вися е по-точно, но не знам дали е литературно.
Вися на спирката нелитературно и очаквам автобуса.
И очаквам не е точната дума. Чакам го. Очакваш някого, с когото имаш среща в някакъв час. Автобусът има разписание, което рядко кореспондира с очакванията.
Автобусът е като живота. Ак ...

exuded

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

101 3 9

Нещо ново се задава 8 🇧🇬

„Как се пасе крава. Практическо ръководство“.
Автор: Жоро Раков.
Първо извеждате кравата от кошарата, като я държите за късия синджир, закрепен на кожения оглавник, който пък е здраво затегнат около главата ѝ, почти като на конете в каубойските филми. Хаха.
След това закачате по-дълъг синджир на къс ...

khanas

Prosa » De humor

82 5

Оттам и оттук 6 🇧🇬

''
*Животът преди 30-те... нищо не разбирам, но поне е интерсно
Животът след 40-те - нищо интересно, но за това пък всичко ми е много познато...
**
-Какво стоиш пред отворен прозорец бе, студено е - разгневено попитала съпругата ...

PetarStoyanov

Prosa » De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

71 3

18+ Завой 🇧🇬

Част 1
Ирландия
Докато караше новия си, възможно най-евтин и лишен от всякакви екстри автомобил, в главата на Юджийн се рееха мисли за предстоящата му почивка. Чакаше я с нетърпение. За четиринадесета година щяха да ходят на тази поляна и да се взират в безкрайното зелено и да вдишват с пълни гърди ...

DeyanKozhuharov

Prosa » Relatos, De humor

85 2

Ани и нейните мъже 5 🇧🇬

След раздялата със Смилен - гениалният създател на виртуални светове, който прекарваше повече време в дигиталните вселени, отколкото в реалността - Ани остана сама за дълго време. Самотата й не беше тежка, понеже я споделяше с една купчина книги и домашния си любимец, персийски бял котарак. Тя имаше ...

honesty

Prosa » Novelas y novelas cortas

95 4

Сняг през лятото 🇧🇬

Има съвпадения, които времето превръща в спомени, а сърцето отказва да приеме за случайност. Като снега през лятото. Или като онези глухарчета, които започват да се появяват навсякъде, без да знаеш защо.
Не беше нещо, което търсех. Просто започнах да ги забелязвам. По чашите от вендинг машините за к ...

desitata

Prosa » Relatos, Otros

57

Шумът в главата ми 🇧🇬

Демони ме раздират отвътре,
кацнали върху крехките ми рамене,
навеждат към ухото ми
и тихо, почти ласкаво, прошепват:
„Излез. Съгреши.“ ...

anasokovsky

Prosa » Relatos

55

12+ Душа на Воин - книга трета - глава 59 - “Какво е да си божество?”-финал на трилогията 🇧🇬

Грен мигом мина през портала, който го отведе вън от илюзията на Хилсейнт и обрано в ръцете на кентавъра-Рагиел. Избраният воин попаднал отново в могъщото си тяла на полубог, хвана грамадните ръце, държащи го за главата и опита да ги извие, за да се освободи. Пазителят обаче притежаваше дори по-голя ...

wellbeing7

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

85 5

14+ Тук съм 🇧🇬

Нещо, което до ден днешен не разбирам, е как едно седемгодишно дете е искало да се самоубие и въобще как е осъзнавало какво е това.
Дали е знаело какво е да искаш да умреш? Ако е знаело, защо го е искало?
Защо животът позволява на едно дете да изпита тази емоция и да има тази мисъл?
Защо това дете б ...

АлС

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

54

Чрез 🇧🇬

Добротата няма смисъл.
Това не я прави безсмислена.
И красотата няма смисъл.
А всъщност смисълът се крие в тях.
Или отвъд. ...

exuded

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

75 1 3

Нищо лично 🇧🇬

НИЩО ЛИЧНО
Всяка сутрин кацаше на прозореца ми. Беше едно, такова беличко, нежно, получаваше си коричката хляб направо от ръката ми, а след това дълго благодарствено ми махаше с крилца от небето. Понякога ми оставяше на перваза „цветни визитки”, но аз не му се сърдех. Пилешка му работа –това има, то ...

ВаняИ

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

88 5

Хумористични миниатюри 🇧🇬

От пролет, та до пролет втора
държи го пролетна умора.
* * *
Надпис в театрално фоайе:
„Закъснелите посетители ...

Димитър_Малчев

Prosa » De humor

53

МутроПатополитика 🇧🇬

Тръмп пак заплашва: Адът ще се стовари върху вас!
В политиката обаче често има разлика между „инструменталната ярост“и реалните действия. Неговата стратегия винаги е била да започне с максимална агресия, за да принуди отсрещната страна да отстъпи още преди преговорите да са започнали. Той вярва, че ...

Коруба

Prosa » Reseñas, análisis, artículos de crítica

74 2 2

12+ Душа на Воин - книга трета (Глава Петдесет и Осем) 58 - “Път обратно” 🇧🇬

Грен вървеше, колкото бързо му позволяваше тежката рана в корема, към своите покои в манастира Хилсейнт. Съобщението от Лиза, че тя и Гравин ще го навестят и ще му помогнат бе повдигнало много духа на воина. “Играй ролята, Грен! Довечера ще дойдем с Гравин!” Той трябваше да дава покорен и неподозира ...

wellbeing7

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

63

Решението на проблема 🇧🇬

Пратих на ИИ една своя логическа задача.
"Проблемите се решават.
Проблемът е че никога няма едно решение, решаващо всички проблеми.
Значи имаме проблем за решаване.
На теб оставям да го решиш." ...

mislitel

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

85 7

Помарка 🇷🇺

Ирина Сергеевна заметила ошибку потому, что буква стояла криво.
Не неправильно — именно криво.
За два месяца работы с пострадавшим фондом она привыкла к чужим почеркам настолько, что иногда узнавала писаря раньше фамилии. Один нажимал на перо в начале слова, другой отпускал к концу, третий неизменно ...

Александър.Василев

Prosa » Relatos

70

Ани и нейните мъже 4 🇧🇬

След като Кристиян — нейният мъж Зима — си тръгна и отнесе със себе си леденото спокойствие, в живота на Ани настъпи дълго, сиво безвремие. Той беше студен, пресметлив и я държеше в постоянна емоционална замръзналост. Раздялата я остави празна, но и жадна за топлина. Тогава, в един дъждовен вторник, ...

honesty

Prosa » Novelas y novelas cortas

71 4

Апокрифни мисли 🇧🇬

Ако не искаш да бъдеш роб на свободата си, бъди свободен в робството си.
Животът е толкова кратък, че е даден на човека за велики неща.
Съдбата е като красива жена - тя е твоя само когато си в състояние да я пресъздаваш в моментите, в които ти позира.
Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът ...

vega666

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

124 11 9

Мъжът от полунощ 🇧🇬

1900 година.
Млечното сияние на луната бе спуснало одеждите си над потъналия в сънища град. Стоях до прозореца и таях дъх в очакване да зърна лицето, което никога досега не бях виждала.
Гарата пустееше в полунощ. Само уличните песове нарушаваха тишината, а някъде встрани една самотна лампа премигваш ...

anasokovsky

Prosa » Relatos

53

Язовир Ивайловград - гордост на Източните Родопи 🇧🇬

Отдавна не можем да си представим Източните Родопи без язовир „Ивайловград“. Той е изграден сред широколистни гори и е последния, трети хидровъзел от хидроенергийната каскада „Арда“ – след ВЕЦ „Кърджали“ и ВЕЦ „Студен кладевец“. Изграждането на ВЕЦ "Ивайловград" през социализма е свързано с изселван ...

bulgarianarchve

Prosa » Bosquejos literarios

72 1 2

Сълза в окото на Гергьовден 🇧🇬

Нощта срещу празника още не си беше отишла, а махалата вече шепнеше. Въздухът беше хладен, ухаещ на влажна пръст и млада коприва. Баро крачеше с боси крака по росната трева, която галеше костите му като студена коприна. Около него девойките, облечени в най-пищните си, шарени фусти, беряха върбови кл ...

VladimirRuykov

Prosa » Relatos

79 4 8

12+ Душа на Воин - книга трета (Глава Петдесет и Седем) 57 - “Илюзия или не...” 🇧🇬

-- Мамооо! Татко е буден! Ела, бързо! Моля те! -- извика пак радостно невръстният Торин - синът на Грен. Войнът го загледа невярващ. Момчето носеше къса, кестенява коса, досущ като на своя баща, ала големите си, красиви, зелени очи бе взел от своята майка. Малкият се спусна напред с отворени широко ...

wellbeing7

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

58

12+ Ани и нейните мъже 3 🇧🇬

Първите няколко месеца с Кристиян бяха точно такива, какъвто беше и самият той - тихи, уютни и омагьосващи като току-що паднал сняг. Ани, която винаги бе свикнала с бурни емоции и мъже, които изпепеляваха или напускаха като летни бури, най-накрая намери пристан.
Връзката им се развиваше с бавното, н ...

honesty

Prosa » Novelas y novelas cortas

128 2

Докато ме държиш 🇧🇬

Не помня името си. Не помня откъде съм. Само едно знам със сигурност — тук съм, за да я намеря.
Под босите ми стъпала пясъкът е студен. В отпечатъка от петата ми полека се събира вода. Изкачвам се до ивицата суха тръстика и виждам как от брега се отдалечава лодка. Лодкарят натиска веслото с цялата с ...

Александър.Василев

Prosa » Relatos

58 2

Сокола 🇧🇬

Соколът се рееше бавно над града. Оттам, където беше, градът изглеждаше малък и незначителен, като играчка. Соколът усещаше промените на вятъра, все едно виждаше теченията на въздуха. Студените, водещи надолу, бяха сини, а топлите, вдигащи го нагоре — червени. Летеше от половин час, въртеше се в кръ ...

robertratman

Prosa » Relatos

85

12+ Подарък за Коледа 🇧🇬

Вече го няма. Щеше да се казва Христо, защото щеше да дойде с името си. Сега тази пластмасова елха с досадните лампички в дъното на болничната стая не означава само кич, а и ми напомня за тази болка – не е болката от раждането, а тази в душата. Там, сред полумрака до елхата, виждам сянката му. Не ис ...

GGoranov

Prosa » Relatos

85 1

Усмихнати Относителности 🇧🇬

Усмихнати относителности
(мини разказче по картинка с лично оформени перефрази на някои от най-крилатите мисли и фрази на двамата велики – Алберт Айнщайн и Чарли Чаплин)
- Алби, я си кажи! Ти всъщност случайно ли попадна тук в моето татус-ателие, или дойде с някаква конкретна умисъл?
- Съвсем умишле ...

rygit

Prosa » Relatos, De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

80

Правилният въпрос 🇧🇬

Неделя. Десет часа преди обед европейско време. Архангелова задушница. Ден преди това купих житото за гроба на сина ми.
На гроба няма да отида.
Първо спържих картофките, после - кюфтетата. Това обичаше. Беше му приятно да пием и по чаша червено вино. На тридесет години беше. Направих трапеза. Постоя ...

exuded

Prosa » Cartas

110 5

12+ Оттам и оттук 5 🇧🇬

''
* За зимата не си купувайте кожени ръкавици. Вземете си вълнени.
Те ще ви топлят, и с тях по-добре ще си изтривате сополите...
**
Прибирам се в 6 часа сутринта. ...

PetarStoyanov

Prosa » De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

91 5

Живот и пулс 🇧🇬

Евгения бавно се изкачваше по стъпалата към петия етаж, като на всяка междуетажна площадка спираше за почивка. Не беше изморена, просто трябваше да подреди мислите си. В главата ѝ непрекъснато връхлитаха различни картини – на размазания автомобил след катастрофата, от първата ѝ случайна среща с Дими ...

Flavia_Fiore

Prosa » Relatos

158 1

Корубица 🇧🇬

Знаете Йотова многократно заяви, че няма да допусне Кирилицата да бъде атакувана. Ако се чудите кой е този, който се бори с Кирилицата, знайте че съм аз. Кирилицата е адаптирана гръцка азбука. Пост азбука подобно на скандинавските или тюркските руни. Това което сте чели за резки и черти се отнася до ...

Коруба

Prosa » Reseñas, análisis, artículos de crítica

167 2 28

Старите писма 🇧🇬

Не знам защо реших да ги прочета отново. Стояха прибрани от години - пожълтели по краищата, прегънати по местата, на които някога съм ги отваряла стотици пъти. Познавах почерка ти още преди да разгъна първия лист. Странно е колко неща забравя човек и колко малко му трябва, за да си ги спомни.
Започн ...

anasokovsky

Prosa » Relatos

61

МЕЖДУ КРОТЪК БРИЗ И ДИВА ТИШИНА 🇧🇬

Като писмо в бутилка ти хвърли своите думи в морето, защото знаеше, че се страхувам от водата – дълбоката, неукротима стихия. Потопиш ли се нея, оставаш без глас, но със сетна надежда тя да ти позволи да използваш нейния.
Сега твоите думи плаваха по повърхността ѝ, но когато видяха, че не обгрижвам ...

MariaDrandarova

Prosa » Relatos, Cartas

108

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Когато светлината си отиде 🇧🇬

16+ Храмът на Великата майка- част 7 🇧🇬

Човекът с мачетето 🇧🇬

Сол. Чай – малка книга 🇧🇬

Миш маш 37 Възходът на Колективната Глупост 🇧🇬

Под кожата на съня 🇧🇬

Мария Клейманс - българка в Белгия 🇧🇬

Спирка 🇧🇬

Нещо ново се задава 8 🇧🇬

Оттам и оттук 6 🇧🇬

18+ Завой 🇧🇬

Ани и нейните мъже 5 🇧🇬

Сняг през лятото 🇧🇬

Шумът в главата ми 🇧🇬

12+ Душа на Воин - книга трета - глава 59 - “Какво е да си божество?”-финал на трилогията 🇧🇬

14+ Тук съм 🇧🇬

Чрез 🇧🇬

Нищо лично 🇧🇬

Хумористични миниатюри 🇧🇬

МутроПатополитика 🇧🇬

12+ Душа на Воин - книга трета (Глава Петдесет и Осем) 58 - “Път обратно” 🇧🇬

Решението на проблема 🇧🇬

Помарка 🇷🇺

Ани и нейните мъже 4 🇧🇬

Апокрифни мисли 🇧🇬

Мъжът от полунощ 🇧🇬

Язовир Ивайловград - гордост на Източните Родопи 🇧🇬

Сълза в окото на Гергьовден 🇧🇬

12+ Душа на Воин - книга трета (Глава Петдесет и Седем) 57 - “Илюзия или не...” 🇧🇬

12+ Ани и нейните мъже 3 🇧🇬

Докато ме държиш 🇧🇬

Сокола 🇧🇬

12+ Подарък за Коледа 🇧🇬

Усмихнати Относителности 🇧🇬

Правилният въпрос 🇧🇬

12+ Оттам и оттук 5 🇧🇬

Живот и пулс 🇧🇬

Корубица 🇧🇬

Старите писма 🇧🇬

МЕЖДУ КРОТЪК БРИЗ И ДИВА ТИШИНА 🇧🇬

Cola