Lo mejor publicado en este día a lo largo de los años
Плач 🇧🇬
> … и няма никой да разказва
>
> за простата човешка драма.
> ...
Утре е свят ден за България 🇧🇬
Рисувани камъчета с акрил
Преливане на бащиния гроб 🇧🇬
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
ххх 🇧🇬
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.
Пак отнася насън ...
Врабчета - където днес все още ги има ...
Посредникът 🇧🇬
Стъклена материя 🇧🇬
пространството на всичко преживяно.
Във нечии тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.
Един наивен вятър се оплита ...
42 🇧🇬
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...
Сетната дума 🇧🇬
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
Жената, която целуваше котките 🇧🇬
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...
Когато ме обичаш...
Сезонът на въздишките е клада 🇧🇬
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...
Писмо до моето минало 🇧🇬
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина ...
Ръчно бродирано клъч-портмоне с българска шевица.