Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...

Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...

Руско-турската война бе свършила. По пътищата се връщаха войници, а между тях крачеше и Петко. Беше остарял, прегърбен от времето и от тежкия живот, но в сърцето му още живееше надежда. Мислеше си за дома, за дъщеря си Кристина и за деня, в който отново ще седне до огнището като баща, намерил пътя к ...

Сляп ли съм, ако слепец не чува
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...

Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...

Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...

Сълзите парят
Дъхът пресеква
Няма те
Камбанен звън
Отеква ...

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да бъдат изразени с една дума: борба! Борбата за Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най- общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална експлоатация. Това е време, в което личната съдба е само едната ...

По изгрев стресна се поетът,
придворен егоист един,
че секнал му се в миг сонетът,
за небосвода пишел син
и още за поля - цъфтежът ...

Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...

С горчива нежност в делничната утрин
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...

След БАБаХ изведнъж се появи и Баба Али. БАБаХ беше навряна от новите управляващи в миши гъз, което още веднъж показва отношението на новата власт "Прогресивна България" към обикновените, простосмъртни граждани и селяни. Последните според тях нямат нужда от контрол на качеството на храните, затова у ...

Поспри, пътнико, при мен — почини си.
Стовари багажа си в моите нозе.
По клоните изсъхващи ме милвай —
аз съм с душа на страдащо дете.
Видял съм много хора, бури, урагани, ...

О, как обичам дъждовното време,
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...

В ЦЪРКВАТА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Неохотно приближи и прага премина.
С прекършената осанка – неудобно му беше.
Дали той е вярващ?! Мисля, че е неверник! ...

ГРЕШНО ВРЕМЕ ЗА БУНТ
На дъното на празната ми чаша
утайка няма – как да разгадая
тънее ли пътеката ми прашна
из подстъпите синкави към Рая? ...

ПРИКАЗКА ЗА АРАРАТСКАТА ДОЛИНА
Глава втора
Слънцето печеше безмилостно. Земята се беше напукала и умираше от жажда. От три месеца не беше валяло. Без капка дъжд, без чаша вода, хората умираха като мухи. Камбаната на старата дървена църква не преставаше да бие ден и нощ. Ако тази суша продължеше, ско ...

Точно днес, в деня ти специален, рожден,
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...

Отправям поглед в нощта към луната
да ме погали с бледата си светлина.
Звездите като светещ прах разпилени
комета преминава и оставя следа.
В тази нощ искрено мечтая ...

"Дете, обуй си чорапите топли,
Че утре ще дойде настинката!".
Натежава спомен над вопъла,
Щом ти видя лицето на снимката.
"Слънчице, искаш ли нещо?", ...

(хайку)
Автор – Величка Николова – Литатру
западен вятър
пече на бавен огън
зелена жаба ...

Буря завее,
небето потъмнее,
облак довее.

Той биеше църковната камбана.
Според него така обаждал на свети Петър, че му е пратил гостенин.
Никога не използваше глаголите; родил се или умрял.. казваше например, тоя дойде или пък си отиде
Земята за него беше временна спирка, където хората идваха и после си отиваха. Всеки по своята си работа и ...

Детето в теб не давай да загива
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...

Върхът целува облаци от мъка,
че истината още е във мрак.
Войводата остана сам-самичък,
убит от свои под позорен знак.
Парите за оръжие потънаха ...

Съветите, които ще ви дам по-долу, плод на дългогодишния ми опит в системата Хатха йога, са свързани и с двете фундаментални йога-ръководства на знаменития учител Айенгар:
Книга №1: Светлина върху йога,
която може да разгледате тук:
https://www.scribd.com/document/659022652/%D0%90%D0%B9%D0%B5%D0%BD% ...

Върхът целува облаци от мъка,
че истината още е във мрак.
Войводата остана сам-самичък,
убит от свои под позорен знак.
Парите за оръжие потънаха ...

Кръгът от съветници бавно се запълваше отново в своята цялост след зрелищния дуел между Грен и Раман. Много от присъстващите още носеха шокирани изрази на лицата си заради случилото се. Физическата сила и уменията с меча на избрания воин, както и магиите на Лиза бяха оставили всички в потрес с изклю ...

Той рови в кофите нещастен, беден,
просията е малкия му шанс.
До него кучето – приятел верен
го охранява смело като страж.
Немощен, слаб, затънал в немотия, ...

Светът отвън е мрачен, глух и сив,
от стъклописи, ронещи тъга.
Но те ме гледат — и под клепача жив
светът изгрява цял. И със дъга.
Те срутват всеки каменен затвор, ...

Изгарящите слънчеви лъчи
догарят в юлското горещо лято
и парят огнено, денят мълчи,
нощта се бори с слънцето недозалязло.
А Феникс пърха със криле, ...

Светът ме иска подредена, ясна.
В чекмеджето, с етикет и номер.
Но аз съм хаос – грешен и прекрасен,
извън оковите на всеки спомен.
Аз съм воалът, който се прелива, ...

Не съм едно лице, една история,
не съм затворен в име или знак.
В мен шепнат сенки, търсят траектория,
а светлината ги пречупва пак.
Понякога съм утро — тихо, бледо, ...

Тревогите на моя ден,
звънтят със бляскави окови,
ще влязат с взлом,
душата в плен,
ще хванат и ще я затворят... ...