Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
392.2K resultados
Раздялата като път
🇧🇬
Разделяме се с някои хора не от разстояние, а от миговете на пропуснато споделяне.
Хората искат да знаят повече за другите, вместо да се вглеждат и опознават себе си.
Знаем, че идва ден, в който се опитваме да намерим онова свое Аз някъде там на онзи светофар, в ъгъла на улицата, в ден, в който леко ...
Веднъж ехидно ме запита мой приятел:
„Какво ли, всъщност, можеш ти?!”
„Да мисля, да обичам и да чакам…”
отвърнах му, а той се засрами.
Запомнил съм го този странен ден, ...
Не търси във мен закономерност, не съм уравнение със точен край. Във всяка моя тиха неизреченост живее цял един несвършващ рай.
Изчисли ли колко струва обичта, претегли ли болката във грамове? И кой алгоритъм ще разбере нощта, в която сам се губиш сред измами?
Светът чертае пътища по схема, подрежда ...
За сетен път… оранжевият крал
каза хоп и много ниско скочи;
Война в Иран и пак голям провал
с безумни недомислени бълвочи.
След Мексико, Гренландия и Газа, ...
Отдавна те нося - мечта до поискване,
от някого чакана - за много неискана.
И моя, и чужда си - уморих се от скитане.
Кой ли днеска ще търси - мечти до поискване?
На някого беше - и в мене остана отдавна, ...
Има друга любов, без която не мога,
тя не плаче със мен и нежно не гали.
Тя е силата в мен, и кураж, и опора,
тя със мен не гори, а изгася пожарите.
Тя е просто прегръдка, по-силна от прошка, ...
В прегръдките на нощта душата проговаря,
а мисълта като поток през тишината се разлива.
Изплуват истини, които денят прикрива,
и всяка скрита болка своя глас намира.
Зад маските, усмивките, зад делничния шум ...
Разказ номер 7 от поредицата "Код: 333"
МАЛКА КОТЕШКА РАПСОДИЯ
Коремът много наедря. Не, не моят. Знам какво е. Но беше отдавна. Говоря за нея. Нашата мама котка. Оранжева като тигър. С проницателни очи. С пораснал син. Любимец номер едно. Безименният наш Котарачко. Вече се питате. Кога наедрява кор ...
Пияна съм от толкова любов,
от толкова природа съм пияна.
Над мен небето ръси благослов
и есенни са горските поляни.
Във рижо светят всичките листа, ...
Загубена съм. Загубена съм. Загубена съм.
В живота, в света, в ума ми, в сърцето ми...
Какво трябва да правя с пътя си?
Какво да уча? Къде да отида? Какво да правя?
Но освен това ме боли и от любовта. ...
Трябва да се живее…и не просто така...
Разкрива ни времето хоризонт с много нива.
Мълчат историците озадачени в своята наука.
Ще дочакат ли утро, всичко да тръгне наслука.
Или да допуснем, че все нявга ще се пробудим ...
.................Ами то винаги така става, когато си внимателен към събеседниците си, слушаш историите им, които не са нови , а се случват с всички, само че повечето махнем с ръка, промълвим нещо по адрес на ''мамата'' и забравяме.
А бат' Митьо намери в мен добрият слушател и изля болката си до моме ...
..................Сърбам кафе под асмалъка, безгрижно оглеждам двора. Уж не съм много религиозен, пък от къде се щура в главата ми това '' Единадесетата божа заповед гласи - "Не се вживявай толкова'', но аз не я спазих...
Поех си по-дългоко въздух, а сега де. Защо под асмалъка пия кафе. Ами то под а ...
Когато нощем градовете заспят,
а вятърът забрави своето име,
една сребриста врата се отваря
далеч отвъд човешките очи.
Там Луната не е само светлина ...
Живяла някога, в тиха махала накрай градчето, една баба. Името ѝ било Кремена. Съседите ѝ казвали на галено Крема, а тайно помежду си – „Баба Хрема“. За това си имало причина: „Кой какво прави – баба Кремена е хремава“. Нали вечно шарела между къщата и двора, хранела кокошките, копаела градинката и ...
Жилетката ми топло ме прегръща
сред жълтите танцуващи листа.
Октомври с тихи стъпки се завръща.
Погалва ме с ръката на баща.
Притискам обло кестенче в дланта си. ...
Признавам си, че гледам от години
прогнозата за времето у нас.
Дали ще падне сняг през тази зима
на Коледа, на плажа край Бургас.
Следя дали над нас магнитни бури ...
„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава седемнадесета
Пред ледения „лик“ на прииждащата зима
Късно след пладне през петия ден на дванадесетия клап от есента Шали Калунга бе приседнал на малко столче пред бившия пулт за управление на бившия си кораб „Пролетен сняг“ и, ...
Светът е днес арена за тълпата,
крещим за хляб, а всеки диша страх.
Сенатът тук търгува със съдбата
и всеки блясък пак е дим и прах.
Свободни роби сме под небесата, ...
Задачата за пиратите и плячката, или как елитът държи властта
🇧🇬
Написах това есе вследствие на впечатленията ми от лекция на един професор, който ми преподава.
***
Преди да преминем към темата за елита, нека започнем с една задача. Дадени са N на брой пирати, подредени йерархично както следва: Пират1, Пират2, Пират3 ... ПиратN. Пиратите трябва да си разделят пля ...
Какво е любов
Не знам дали любовта има точна дефиниция.
Сигурно затова толкова хора я обясняват с песни, стихове, филми и чужди истории.
По-лесно е.
Можеш да кажеш: „Чуй това.“ ...
Не ти е нужна компания, ако искаш да изкараш малко време със себе си.
Правото на избор е само право. Не е избор.
Наричаме съдбовно предопределеното. Понеже не вярвам в това, смятам, че съдбата е човешка функция.
Хитро е да изглеждаш добър. Глупаво е да бъдеш такъв.
Самотата е единственият начин да с ...
Утре времето ще бъде задълбочено.
Носете си чадърите, нищо че няма да ви трябват.
И не си слагайте чехли, ще се намокрят. Най-удобни са летните ботуши.
За майки с деца не препоръчваме нищо астрономическо.
За деца без майки - също. ...
Ние ниkога не знаем gали gageно усилие си струва, gали почерkът, kойmo сме оставили слеg себе си, е значим. Винаги има gвузначност, винаги има различно тълkувание. Но akо има и най-малkо kолебание у нас, това не значи ли, че не сме били готови gа преgприемем нещо, не gостатъчно готови. Хората забрав ...
Добри са хората, много добри!
Ако забележат, че в нещо си пръв,
завист на парчета ще ги разчлени,
като акула, подушила кръв
те атакуват от всички страни. ...
Още Шопенхауер поставя въпроса дали историята е наука или само знание. Неговият отговор е, че тя е второто, тъй като в нея общото (панорамата на отделните исторически периоди) не може да послужи за извличане на единичното (отделните събития). Този възглед формално е верен, но е твърде ограничен. Ист ...
Още те виждам с книжка в ръка,
как чезне образът ти в тревата.
После отпреде с тебешир в ръка,
как нещо пишеш върху дъската.
След това ме погледна свежо, ...
@Има мигове възпяти от елейни слова.Не питам!
Има мигове въздигнати от кръста към звездите.
Има мигове за лаврови венци-заслуги и награди.
Има Орфей.Но и кафезни ищци на древна естрада.
Има много.Има и малко нежидани падения!Оттам ...
Преди светът да потъне в мрак, преди небето да забрави своя цвят, един човек угасва бавно, пак и пак, а после обвинява целия си свят.
Не идва злото винаги със гръм, не носи белези, не тропа на вратата. Понякога започва като тих разлъм, когато в нас умира светлината.
Всяка тъмнина започва от сърцето ...