ТЕОРИЯ НА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ
Хергелета сънувам – със звездни коне –
да препускат из здрача на ранната пролет.
Ала писък ме сепва – сякаш ястреб ранен,
е пропаднал сред бездна в прощалния полет. ...

Студиото приличаше на грамаден хамбар. Пейките бяха подредени стъпаловидно в полукръг. По тях седяха трийсетина дядковци и си говореха. Изглеждаха така, сякаш се познават всичките от 20 години. Сцената отпред с три банки беше като от театър. И прожектори навсякъде. Светло като ден. Разни хора ходеха ...

Паднал на земята, но изправен и сияещ, вечен дори,
Пеещ песни за чумата на Съвремието, същински усмихнат сандък, пълен с ирония, понякога тъжен, понякога бесен,
Желаеш разговори, гарнирани с аромат на леки цигари, силен и нежен парфюм, пръсти без пръстени, липсваща инертност, къдрави коси и стари Фо ...

Под гаснещ огън пепелта тежи,
студена самота ни завладява.
Не искам да ти казвам: „Остани!“ —
забравата след нас ще продължава.
Отива си щастливият ни ден, ...

Времето не е приятел или враг.
Времето в секундата живее.
Една и две, и три - и щрак! -...
Демиург започна да се смее!
Онази женска суета, ...

Очи притворил тъй далечен от света,
прегърнал нежно старата цигулка,
съединен изцяло със движенията на лъка,
той вижда най-красивата рисунка.
И без значение дали ще подминават, ...

Исус идва, като сбъдващото се пророчество за нов цар на Юдея от Давидовото коляно. Той сам казва на жената езичничка, че е дошъл да сложи реда дома си. Когато тя му обяснява, че и кучето така чака нещо да падне от стопаните, той казва: “Велика е вярата ти, жено“, и помага на дъщеря ѝ. Но все пак спо ...

Отива си и днешният ми ден -
мънисто от живота ми навярно.
Какво ли утре ще се случи с мен?
Не знам, но го изпращам с благодарност.
Отнася и усмивки, и тъга, ...

1. Тъпизмът е висша форма на низша мисъл.
2. Кръстиха я Кучка, на деда й, Куньо, и бабата, Мичка.
3. В прегръдките на горещи жени, мнозина мъже са изгоряли.
4. Критерият за мъжка твърдост е този - дори и жена да те ухапе, зъб да й се разклати.
5. Дрехите на жената са като добрата гарнитура - тоест, ...

Да се проектира - това значи да се инвестира. Днес обаче инвестициите са плахи и малочислени, често ненадвишаващи сумата от по някоя и друга хилядарка. Да променим това - поне номинално: ето целта, която си поставям с чудните иновации, чието описание е в звукозаписа.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не искам паметник от студен гранит,
нито страница във земната ви книга.
Духът ми е номад във времето увит,
на който шепа синева му стига.
Не бях програма със срок и със бюджет. ...

Между смисъла и тишината
стои човекът нито цял, нито сам.
В едната му длан тежи въпросът,
в другата отговорът без глас.
Той пита небето защо е безкрайно, ...

Септември без сълзица ги оплака
съсухрените гроздове, унил.
На стършелите стръвни сред рояка,
стои претръпнал и очи присвил.
И спомня си как някога е пил, ...

Събери честта си разпиляна във юмрук -
днес за битка се изправя в тебе някой друг.
Гаврата с родината ти клета - бе дотук!
Милостта - скована тя е от сибирски студ.
Замеси стихия страшна, както хляб се меси. ...

Дали говорим си сами
или това, което съм аз,
си ти?
Нали твоите дела
надявам се да надградя? ...

Дали в Лондон, Париж или Милано
жената в магазина е кралица.
В бутика грее като райска птица
и дефилира с голото си рамо.
А българката наша е душица. ...

Имало едно време — в ерата преди глобалното затопляне — едно момче на име Кай и едно момиче на име Герда. Те не били гаджета, просто споделяли един покрив, няколко саксии с рози и общ абонамент за стрийминг платформи.
Един ден троловете (които в тази версия били просто хейтъри в интернет) направили ...

Трябваше ѝ много смелост, за да прекрачи прага на магазина му. Всъщност, беше идвала и друг път: след откриването – за да разгледа, и после – като случайна посетителка. Но той, улисан с клиентите, не я погледна ни веднъж.
Затова пък тя не сваляше очи от него. Изящните вещи наоколо подчертаваха красо ...

Заспиваш ти... и в този нощен час,
неканен гост съм в тъмната ти стая.
Красив е твоят сън, усещам аз.
Напомня ми за младостта и рая.
Сега съм тук, защото те желая. ...

1.
Моля ви, не тъжете,
че все още съм жив!
Кога сте виждали цвете,
което след откъс да тъжи?! ...

Честит 80‑ти юбилей, Георги!
Бъди здрав, щастлив и обичан.
Благодарна съм за доброто ти сърце, за мъдростта и за силата, които носиш в себе си.
Пожелавам ти тихи, светли дни, в които да се радваш на близките си и на всичко, което си постигнал през годините.
Нека Бог да пази дните ти и да благославя ...

Честит 80‑ти юбилей, Георги!
Бъди здрав, щастлив и обичан.
Благодарна съм за доброто ти сърце, за мъдростта и за силата, която носиш в себе си.
Пожелавам ти тихи, светли дни, в които да се радваш на близките си и на всичко, което си постигнал през годините.
Нека Бог да пази дните ти и да благославя ...

Съединение!
Тази дума коварна,
изпълнена със съмнение.
Този хубав звук,
вещаещ разделение. ...

Днес е 6-и септември, а сме толкоз разделени
по безброй различни "много важни" въпроси –
(на "леви, десни, сини, зелени, червени..")
словесно се плюем яростно озлобени
и всеки е убеден, че той "знамето на правдата" носи... ...

На вятъра днес му се играе
и е много закачлив.
Грабна неочаквано моята шапка
и си я сложи игриво.
После с клона на стария орех ...

Искрената обида натъжава. Неискрената похвала обижда.
Никой не е измислил нещо по-съвършено от любовта. Затова е възникнала омразата.
Според един мой учител информацията е втора производна на материята. Но той се въздържаше да обясни какво е материята.
Или математиката е твърде несъвършена, или физи ...

Животът е магия, кръговрат,
лавина от емоции вековни.
Понякога е тежест и обрат,
друг път подслон на радости съдбовни.
Животът неподвластен на врати ...

Край поточе с най-бистрата вода,
сред ухание на райски цветя,
огряна от небесна светлина,
роди се нежна пеперуда с розови крила.
Тя имаше божествена мисия една — ...

Аз нямам уговорки с теб за срещи,
но с твоята душа в съня се срещам.
Вечеря няма с вино и на свещи,
а сред звездите чудно те усещам.
Не ти изпращам вече и писмата ...

Получих през годините урок:
В моретата да газя до колене.
Че лятото, си има краен срок,
от който няма как да се съвземем.
Че яхна ли във отлива вълна, ...

Въпреки че в нашто минало недавно:
има нещо гнило, има нещо славно.
Кой го запокити вчера безвъзвратно,
там, където няма връщане обратно?
Кой му тури пепел? Кой му взе душата, ...

Не помня от къде те познавам!
Когато говориш, всичко забравям!
Не търся, но идваш очаквана!
Ти изненада си, онази, приятната!...
И чакам. Не чакам. Но тебе! ...

Всеки път, когато ме погледнеш,
ми става топло на душата,
всеки път, като ми се усмихнеш,
ми сгряваш сърцето,
всеки път, когато те срещна, ...

Есенната долина
почна тихо да събира,
разпилени по баира,
късчета от светлина.
Тихо виеше стена ...