Кралица Акила го изгледа невярващо.
– Направили сте какво?
– Ваше Величество ме ласкае. – опита да скромничи херцог Хордис. – Наистина, за някой друг това би било непосилна задача, но аз не съм някой друг. Ваше Величество не сбърка като се обърна към мен.
– Той винаги намира начин за всичко. – пригл ...

Години наред бях просто плат в ръцете на чужди шивачи,
които с нишка от очаквания безмълвно крояха моето мълчание.
Изрязваха от мен онези парчета, които им се струваха твърде остри,
пристягаха шевовете, за да вляза точно в мярката на техните стандарти.
Навличаха ме в чужди рокли, шити по сценарии за ...

Вълчиците ли? Страшно упорити са,
познават си я своята любов и,
я следват все по дирите... по мириса,
за нея да погинат са готови.
А раните са мислиш от ловците ли? ...

В деня, когато юли те прегърна
със слънце, с вятър, с аромат на цвят,
една звезда лице към теб обърна
и благослов разля над този свят.
А лятото със златните си длани ...

Буфер съм през целия си живот —
Винаги съм в разгара на спора.
Свикнах да работя на автопилот —
Перманентно съм капнала от умора.
Летя като паднало есенно листо — ...

В деня, когато юли те прегърна
със слънце, с вятър, с аромат на цвят,
една звезда лице към теб обърна
и благослов разля над този свят.
А лятото със златните си длани ...

УРОК ПО ЛЕТЕНЕ
Като дете – обрало чужда круша,
в очакване на есенния дъжд,
на сушинка във плевника се сгуших –
защото вън стъмни се отведнъж. ...

Когато слънцето изтича
като разлята медовина,
а нощ със стъпки на момиче
воали стели от коприна;
когато ярки са звездите ...

път
над
бездна
две тела
мост е любовта ...

Изчезна твоят образ в полумрака,
остана само спомен наранен.
Сърцето ми, от болка уморено,
напразно стъпките ти нощем чака.
Часовникът в самотност все тиктака ...

Изчезна твоят образ в полумрака,
остана само спомен наранен.
Сърцето ми, от болка уморено,
напразно стъпките ти нощем чака.
Часовникът в самотност все тиктака ...

Любими, разкажи ми за снощи!
Беше ли нежен, в обичта разтопен?
Чувстваш ли нейния дъх по челото си още
и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?
Разкажи за очите й и косите не мои, ...

Любовта е честотата върховна,
която синхронизира милиарди сърца
и влива живот с нов импулс и в такт,
в приятел и в близък, във враг или брат.
Любовта е тази, която в тебе връхлита, ...

Събличам бодлите в хотелската стая…
И попивам сълзите.
Таралежите могат и знаят
как трудно се носят следите…
На вината невинна, ...

Събличам бодлите в хотелската стая…
И попивам сълзите.
Таралежите могат и знаят
как трудно се носят следите…
На вината невинна, ...

СТЪПАЛА
разказ
Има дни, в които малките неща решават всичко. Не войните, не революциите, не великите идеи – една чашка кафе в студено януарско утро.
Аз, Ш., преподавам история в гимназията на малкия ни град вече седма година. Достатъчно дълго, за да знам почти всичко както за това място, така и за х ...

Не съм роден.
Аз само преминах
през тясната пролука на една зора,
в която Бог разтвори шепите си
и пусна шепа светлина ...

Заблудата с крясък силно се изсмя,
а вярата ми в теб като огън изгоря.
Измамена посърна моята любов,
очите ти – безчувствени, празни като изкопан ров.
В миг опустяха всички мои мечти, ...

Пристъпих.
При влизането ми, едър мъж с малко побеляла коса ми се усмихна широко.
-Татко, татко Николай... ти се върна - едва не заплаках от умиление
-Да, цветенцето ми, върнах се за абитурентският ти бал. Госпожа Дитекторката ми разказа за теб,...Радвам се цветенцето ми.
-Камелия Николова, освобожд ...

Меки женски длани,
устни черешови -
Те не правят рани,
а са дар любовен
за мъжа любим ...

За някого плот —
съвсем си е флот!

Вълшебните ръце на Джулия
Вълшебните ръце на Джулия
Лекуват болното ми тяло
Кожата ѝ ме обгръща
Като космическо одеяло ...

....---... От къде да започна.
Казвам се Зюмбюла, пардон Камелия. Намерих подходяща работа в Атина и сега се излежавам безгрижна на шезлонга на плажа.
Защо сама ли, не че ми е по-хубаво, но просто не желая хора около мене си,...хора само за една нощ, да охкаме, ахкаме, уж в захлас, а да си мислим '' ...

В този град студен и сив,
всеки е полумъртъв, полужив.
Всеки бърза, всеки тича,
всеки чуждото лице отрича.
Минават сенки в нощта, ...

Реша ли да замина на море,
от мола ще си купя модни бански,
една бутилка скъпо Шардоне
и евтина бутилка със шампанско.
Ще подменя на старото Рено ...

Глава Седма.
В която Щирлиц е на крачка от разкриване
— Като те гледам, Куне, хлапак на 18 години, нищо не умееш като хората. Не умееш да изкараш искра от огнивото, а ударите, които снощи си нанесъл, до един са смъртоносни. Не знаеш цените на това, което се продава, и често питаш защо това е скъпо, ...

Гнили ребра, покрити с дебели ларви -
някои умрели от старост... или от преяждане.
Куките, ръждиви зъби, впили отдавна
забравили, между ребрата тихо спят.
Полюшвани от течението, в съня си потръпват - ...

Част 1
Краят на Кандра
„Спасеният не е завинаги спасен, обреченият е обречен окончателно.“
Жозе Сарамагу
Глава първа ...

Понякога изричаме слова,
които са далечни на душата,
и ровим в досието на гнева,
за да изтрием воя на вината.
Опитваме се да изпепелим ...

Смрачаваше се. Забързани хората го подминаваха. Той се движеше като невидимо същество между тях. Слънцето залязваше. Сянката му се сливаше с техните, но реално живееха в различни светове. Беше облечен с безброй катове дрехи. Имаше дълга проскубана коса и мръсна, прошарена брада. Някой хлапак с разви ...

В този град студен и сив,
всеки е полумъртъв, полужив.
Всеки бърза, всеки тича,
всеки чуждото лице отрича.
Минават сенки в нощта, ...

В този град студен и сив,
всеки е полумъртъв, полужив.
Всеки бърза, всеки тича,
всеки чуждото лице отрича.
Минават сенки в нощта, ...

Два камъка пазят улица нова,
изчистена, лъсната - капан за туристи,
с Несебърски древен мост за основа,
а пред мелница пеят летни артисти.
И в нея се качвах, дори забранено, ...

Като че ли само маскарад
е на всяка наша маска рад?