Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos

На Слънцето 🇧🇬

Райко ле, дом небесен,
С лъчите си погали ме, ти си магесник.
Освободи ме от всичко, що не е мое,
за да се върна блажено в царството твое.
Върни ми крилете, забравени в рая, ...

ЕвгенияВрабчева

Poesía » Verso libre, Otra

7 1

След сто безсънни нощи пълнолунни 🇧🇬

Потъва бавно делникът. И с рими
отрязвам в миг ръждясалата котва.
Обичам те. Съвсем неоспоримо
тъй както дишам... значи доживотно.
Изгаря карти залезът... Все вехти. ...

Patrizzia

Poesía » De amor

14

Почти 🇧🇬

Светът затихва. Есента е тук.
Дърветата оголват морни клони.
Не се усеща нито плач, ни звук –
октомври кротко стари листи рони.
И времето не е крадец, не е шивач. ...

VladimirRuykov

Poesía » Filosófica

47 3 10

Надежда 🇧🇬

Надежда
(В памет на Надежда Захариева)
Отиде си една силна жена, една Надежда,
една жена-борец със своите стихове, слова!
Сега в небето нежни рими тя подрежда, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

24

Кой си, ти, Катанеца? 🇧🇬

Катанеца навсякъде хората ми казват.
Обичам мляко, кашкавал и сладолед –
по млечните продукти технолог съм.
В живота всичко досега ми е наред.
Събирам си архиви, безспирно, неуморно ...

Kataneca

Poesía » Filosófica

25

Тесният път 🇧🇬

Тесен е правият път на доброто,
толкова тесен, че широко те кара да гледаш.
Внимание иска от тебе, че инак само за миг и окото,
прихваща посока, от която да стенеш.
Ходиш и спъваш се нейде от нещо, ...

HiragaKirov

Poesía » Filosófica

21

Тая пуста нашенска ракия 🇧🇬

ТАЯ ПУСТА НАШЕНСКА РАКИЯ
Вчера бях на сватба, дружки
тъй се забавлявах,
че сватбарите, горките,
без акъл оставих! ...

ВаняИ

Poesía » De humor

39 2 3

Между тишината и изгрева 🇧🇬

Има място,
което не съществува върху картите.
То се ражда за миг
между последния дъх на нощта
и първата въздишка на светлината. ...

HristoDimov

Poesía » Verso libre

39

Единадесети юли 🇧🇬

да се скъсява взе
денят и лятото
към зимата
напъти

rhymefan

Poesía

21

12+ С устни от кипнал вулкан 🇧🇬

Божури усмихват се в малката стая,
по моята кожа – разлят шоколад.
Мечтите ни дишат. Усещам го! Зная!
Телата ни плачат след дългия глад.
А пламъкът – близнал в златисто стените – ...

Franc3sca

Poesía » De amor, Erótica

93 3 4

Съгласуване с душата и духа 🇧🇬

Съгласуване с душата и духа
Душата е Земята, майката
Земя и тялото човешко.
Духът е на душата син, и
На Род - на земният ни ...

Лесничея

Poesía » Filosófica

147

Къде си? 🇧🇬

Навън отдавна не ухае на липи,
тревожно бързо времето отлита.
Растяща болка в мен се настани,
гласът Ти свитото сърце попита:
Къде си ти, кажи, къде си ти? ...

Елиза13

Poesía » Filosófica

67

Несбъднатото време 🇧🇬

Сред тъмното на здрача прониква светлина,
напомня детски спомен, който се разпада,
а времето изтрива надежди – до една,
рисува си стените, а после и ограда.
По пътя ми се стрелят сенки в труден ден, ...

ДетелинаСтефанова

Poesía » Filosófica

51

Водоравно с удивителни 🇧🇬

ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...

yotovava

Poesía » De amor

137 5 3

Най-добрият ми приятел 🇧🇬

Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...

PetqStraxilova

Poesía » Filosófica, Canción de autor

100 2 3

Микровселена, или колко е голяма една тоалетна? 🇧🇬

Напоследък се чувствам като паячето,
настанило се удобно да живее
на стената в тоалетната ми.
Тя представлява целия
пространствено-времеви континуум за него. ...

ivelina_gospodinova

Poesía » Filosófica, Verso libre

50

Сърцето на поет 🇧🇬

Поезията май че била занаят
изучаван бива вещо със години...
Във опит стихове да съградят,
те превръщат думите в робини...
И сякаш душа от камъка се ражда, ...

Dimitar.Dobrinov

Poesía » Filosófica

125 2 9

Уроците 🇧🇬

С времето човек се научава,
как да обича или забавлява.
Стволът да изправи стъпил на земята
по хлъзгав път или на почва непозната.
Как с търпение да управлява лесно ...

Лютиче

Poesía » Filosófica

42

Разговор с едно дърво 🇧🇬

Дърво, любимо мое,
с листа ме погалѝ!
Дали изсъхнал клонът
надолу все виси?
Върхът ти - до небето! ...

АниИванова-стихове

Poesía » Otra

37

Посвещавам на Вас! 🇧🇬

През Вас са минали толкова много деца,
че след време едва ли ще помните нашите..
и те ще срещнат хиляди нови лица
и със сигурност ще забравят за вашите..
Но само Вие знаете всъщност, ...

SimonaDobreva.1

Poesía » Para niños, Filosófica, Versos blancos, Verso libre

59

T55 A1M 🇧🇬

40 тона стомана е моята кожа,
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...

silverwolf

Poesía » Civil

43

Грях е 🇧🇬

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...

Grift

Poesía » Otra

62

Може би 🇧🇬

Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...

Несъвместимият

Poesía » Filosófica

105 2 6

Апотеоз на крилете 🇧🇬

В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...

VladimirRuykov

Poesía » De amor

178 3 10

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬

тук
гнездо
две човки
майка и дете
вместо храна залък любов

mihri61

Poesía » Formas orientales

56

Щър... щуро 🇧🇬

Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, De humor

118 1 3

Гласът на камъка 🇧🇬

Не ме наричай мъртъв аз помня.
Във жилите ми спят хилядолетия.
По мене времето е писало без мастило,
а вятърът е чел със босите си пръсти.
Видях как царства ставаха на прах, ...

HristoDimov

Poesía » Verso libre

65

Късен разговор 🇧🇬

Монета върху релсите – Луната,
след миг ще се превърне в детска радост.
Премина бързо влакът на Съдбата –
последна гара и последна младост.
Последен изгрев и последни рани. ...

argonyk

Poesía » Filosófica

96 3 3

Спечелена битка 🇧🇬

Така ми писна от излишни битки!
Омръзна ми от глупави войни.
Когато мама ми замеси питка,
и каза ми: "Детето си вземи!"
тя нямаше от нас да се откаже, ...

Eleya

Poesía » Filosófica

128 2

Не ми забранявай 🇧🇬

Не ми отнемай онова, което любовта е оставила за мен!
***
Не ми забранявай да мисля за теб.
Да те жадувам и да копнея.
Да те сънувам не ми забранявай, ...

Ромашка

Poesía » De amor

46 1

Съдба любима ми е, да се знае 🇧🇬

И задълбах сам в спомените здраво
за да открия грешки отпреди.
Подсказва ми туптежът бърз отляво:
" Не се хаби за минали следи... "
Душата ми и тя сега добавя: ...

agferdousi65

Poesía » Formas fijas, Otra

54 2

Бездумие 🇧🇬

Приждаха, прииждаха палачи.
Очите ми не можеха да плачат.
Прииждаха с вълните страховити
от хоризонта - рожба на мъглите.
Пастирката на стихове банални ...

vega666

Poesía » Filosófica

146 9 3

Звезден прах 🇧🇬

Има думи, които ни парят
като тиха нестихнала жар,
и такива, които ни галят
като слънце, огряло олтар.
Има думи, които ни дават ...

natiii

Poesía » Filosófica

54

Българска природа 🇧🇬

Българска природа цветна,
Сякаш пъстър папагал.
Навред влиза и напомня
За зеления Балкан.
Във градината излезеш, ...

PeteaAvtutov

Poesía » Del paisaje, Para niños

65

Комарът 🇧🇬

Решил един комар веднъж
в селския бар да се прави на мъж.
Влязъл с трясък,
с цигара в уста,
с кожено яке ...

АО.

Poesía » Otra

133 1 7

Пропилян живот 🇧🇬

Карах през къра цял живот,
вместо да си търся брод.
Ядох, пиех до зарана,
дори пропусках дневна смяна.
Не пукаше ми, щраках с пръсти. ...

байГецан

Poesía » De humor

44

Ягодово пълнолуние 🇧🇬

Луната се търкаляше полека
по хребети и хълмове закръглени,
проправяше към утрото пътека,
а паяците бдяха в ъглите...
Реката се забавяше умишлено ...

radiola

Poesía » Del paisaje

55

Или...? 🇧🇬

Ще боли подир теб... Ще боли ли, или...?
Няма как без да стане да го разбера.
И случайно ще моля да отглеждаш пчели,
че на някоя аз съм самата сестра.
От ужилване страшно ще боли ли, или...? ...

Eleya

Poesía » De amor

66

Към себе си 🇧🇬

Чакам те, но ти не идваш,
а аз към себе си пътувам.
Дете пораснало го милваш,
когато със сълзите си нощува.
Сълзите на съдба, която ...

folsam

Poesía » Filosófica

57

Движи се назад 🇧🇬

Когато целият свят те притиска напред
и те кара да бързаш в безумен разчет,
притвори за миг уморени очи,
направи пет крачки назад и мълчи.
Движи се назад към изгубения рай, ...

honesty

Poesía » Otra

60

Poesía de autores contemporáneos

На Слънцето 🇧🇬

След сто безсънни нощи пълнолунни 🇧🇬

Почти 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Кой си, ти, Катанеца? 🇧🇬

Тесният път 🇧🇬

Тая пуста нашенска ракия 🇧🇬

Между тишината и изгрева 🇧🇬

Единадесети юли 🇧🇬

12+ С устни от кипнал вулкан 🇧🇬

Съгласуване с душата и духа 🇧🇬

Къде си? 🇧🇬

Несбъднатото време 🇧🇬

Водоравно с удивителни 🇧🇬

Най-добрият ми приятел 🇧🇬

Микровселена, или колко е голяма една тоалетна? 🇧🇬

Сърцето на поет 🇧🇬

Уроците 🇧🇬

Разговор с едно дърво 🇧🇬

Посвещавам на Вас! 🇧🇬

T55 A1M 🇧🇬

Грях е 🇧🇬

Може би 🇧🇬

Апотеоз на крилете 🇧🇬

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬

Щър... щуро 🇧🇬

Гласът на камъка 🇧🇬

Късен разговор 🇧🇬

Спечелена битка 🇧🇬

Не ми забранявай 🇧🇬

Съдба любима ми е, да се знае 🇧🇬

Бездумие 🇧🇬

Звезден прах 🇧🇬

Българска природа 🇧🇬

Комарът 🇧🇬

Пропилян живот 🇧🇬

Ягодово пълнолуние 🇧🇬

Или...? 🇧🇬

Към себе си 🇧🇬

Движи се назад 🇧🇬

Cola