Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos

Последно надъхване 🇧🇬

Последно надъхване
на Дара
Всички избрани сте на супер звездно ниво,
но само един ще празнува щастливо накрая,
България е обречена на успех със световен залог, ...

krasio0109

Poesía » Civil

2

Лепим счупеното 🇧🇬

Първо нещо чупим, после го лепим,
продължаваме, докато се обезличим...
Нещо търсим, но дали го намираме,
или временно проблема замаскираме?
Времето тече понякога твърде бавно, ...

К.П.

Poesía » De amor

14

Друг 🇧🇬

Тази песен започвам от края.
Защо ли заставам пред вас.
Дошъл е момент да узная -
можех ли друг да стана и аз.

Гарван

Poesía » Civil

13

В последния момент 🇧🇬

В последния момент притихна дъждът,
а улицата светна като спомен стар.
Един прозорец пазеше света ми буден,
един поглед — цял неизказан пожар.
В последния момент подадох ръката, ...

HristoDimov

Poesía » Filosófica

17

Дъжд ми бъди 🇧🇬

Как искам тя сърцето да послуша
да го изплаче този тъжен стих,
на кръстопътя в нощен час и тих...
Убива ме полека тази суша.
До днес каквото писах и изпях, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

32

Локация 🇧🇬

Нашето място – още ни чака.
На картата липсва. Няма адрес.
Двама влюбени, изпуснали влака…
Товара със себе си носят до днес.
Часовникът старите релси брои, ...

Vivena

Poesía » De amor

49 1

Празнота 🇧🇬

Безкрайното скитане във висините на самотата -
дали ще има някога край?
Или в празни надежди тъне душата,
съзнавайки липсата на мечтания рай?
Безмълвното ехо сега ме пронизва. ...

Vivena

Poesía » De amor

30

Нямаш поща 🇧🇬

В кутията -
плик без писмо,
попил аромат на мастило.
Подател - няма.
Там сълзливо петно - ...

Vivena

Poesía » De amor

28

(НЕ)сбъднат сън 🇧🇬

Сънувам я - с очите ти ме гледа.
Усмивката ѝ - сбъдната мечта.
Животът често щастие отнема.
Понякога не стига любовта.
Косите ѝ на моите приличат. ...

Vivena

Poesía » De amor

31

Виждащата 🇧🇬

В смолист предел, сумрак витае,
самотна странница стои,
нетленни тайни бъдни знае
и мълком дните си брои.
Скърби всевиждащата жрица, ...

Algol

Poesía » Del paisaje, Filosófica

30

*** 🇧🇬

Нарисувай ме като вятъра волна,
да политна нагоре в небето.
Да зарея се пак във простора.
Както бриз да погаля лицето ти.
Нарисувай ме като капчици дъжд. ...

Alitheia1

Poesía » De amor

19

Безбрежност 🇧🇬

Авторска песен
[Verse 1]
Ще бъде кротко и почти без звук.
В дланите ни мрак и тънък изгрев тук.
В душите Вечност и една безбрежност, ...

Jackie151

Poesía » Canción de autor

30 2

Скулптура 🇧🇬

Той може да разплаче камъка,
или да го накара да запее,
да го разголи, да открие паметник
от някаква антична епопея...
Да го потърси в миг на отчаяние, ...

radiola

Poesía » Filosófica

38 1 1

Нагамеа 🇧🇬

Нагамеа
Между звездите скитаща планета,
сред нищото, съвсем сама,
с магнитна броня, магма
и сковани в лед морета. ...

ivanbardarov

Poesía » Filosófica

57 1 1

Пиши по небето 🇧🇬

Реалността като уморена змия
притиска дъха ти, увила се в теб,
но ти не забравяй, че твоята сила
е скок на пантера от робския гнет.
И старата кожа на болната напаст ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Filosófica

72 1

В залеза 🇧🇬

Вечер дъждовна… някаква гара,
отправили взор към някакъв път…
с надежди… укрити в куфари стари,
нашите мисли с листата кръжат.
Кафето горчиво, цигарите гаснат, ...

Лютиче

Poesía » De amor

114 3

Училище любимо 🇧🇬

В училище съм вече аз
и влизам с радост всеки час.
Една учителка любима
посреща ме с топлина,
със знание, усмивка и внимание. ...

MarinaNesheva

Poesía » Para niños

47

Сънят на липите 🇧🇬

Сънят на липите
Когато градът най-накрая притихне
и вятърът спре да брои листопад,
липите започват в съня си да дишат
– със златния прах на един стар град. ...

Deep_Blue

Poesía » Del paisaje

62 1 2

През трудности към звездите 🇧🇬

В нощ без път и без следи,
вървя напред, макар да боли.
Със рани, скрити под мълчание,
нося в сърцето си желание.
Когато буря ме пречупва, ...

HristoDimov

Poesía » Filosófica

51

14+ Каня ви на среща 🇧🇬

Съблякох се напълно, безвъзвратно,
оголих всичко скрито най-безсрамно!
И шоуто ми воайорско е безплатно -
Елате всички, ще ви изумя тотално...
Или сте свикнали така със голотата, ...

mislitel

Poesía » Filosófica, Otra

52 2

На Сашо 🇧🇬

"И да се дърпаш, сълзите пак те намират.
Опитваш да не плачеш, но боли.
Завесата пада след изживения ден.
Опитваш отново, но утре."
Нима си малко мръднал, приятелю? ...

MiryanaTaseva

Poesía » Verso libre

39

Джирото 🇧🇬

Джирото
на Дара
Никога не забравяй, че Господ е българин!
Той така подреди нещата преди мечтания старт,
та да могат надеждите на всички ни да се сбъднат ...

krasio0109

Poesía » Verso libre

41

… и честно си носете своя кръст. 🇧🇬

Аз днес реших отново да ви кажа,
че - анонимно в този умен век,
и в сайта ни се подвизава - даже,
удобният изкуствен интелект.
Отдавна мога… да го разпозная, ...

Yuri

Poesía » Civil

108 4 8

Cветулкова вечеря 🇧🇬

Надеждата е мъничко глухарче,
от пеперуден дъх ще отлети.
И като него мъничко нагарча,
но зная, че ме обичаш ме и ти.
Утехата – светулкова вечеря, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

80 1

Заключени вселени 🇧🇬

За кой ли път избра ги за залог
на чуждо щастие горчиво, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите, с години изболяни.
Реши да ги убиеш… за урок ...

tanq_mezeva

Poesía » De amor

98 2 5

Покаяние 🇧🇬

Прости ми Господи - извърших грях
и не един и не и два....
Че много късно осъзнах
да нося пълната вина
затуй че просто не успях ...

lubotran

Poesía » Filosófica

61 2 2

*** 🇧🇬

Сънувах те какъвто си в мечтите ми,
явил се от далечен свят.
Изпратен да сушиш сълзите ми,
искри във тях да заблестят.
Откраднал на морето синьото, ...

Alitheia1

Poesía » De amor

54 1

Любовен ритуал 🇧🇬

Звездите палят нежно небосвода,
а космическият полъх на нощта
завръща ме във времето, в което мога
да пея ритми с арфата на любовта.
Пренася ме воалът на кашмира ...

Вая

Poesía » De amor

67

В тихото 🇧🇬

Когато замечтаят волно птиците,
когато слънцето прощава се с деня,
когато пълната луна съветва се с жриците,
когато звездна пелерина покрива всичко в тъма,
когато плажът златен занемее, ...

Вая

Poesía » De amor

59

В нощта 🇧🇬

Спиш ли? Няма да те будя.
Ще се промъкна само тихо в стаята,
ще те погаля нежно, ще прокудя
сенките, застинали в тъмнината вялата.
Ще стъпвам боса, сънена, щастлива ...

Вая

Poesía » De amor

55

Неочаквано 🇧🇬

Гальовно ме гледаш в очите,
както винаги съм искала аз,
до реката корони склонили са върбите
и шепнат загадъчно на розовия храст.
Аз знам, че съм красива в този миг, ...

Вая

Poesía » De amor

53

Разминаване 🇧🇬

Срещнах те не късно.
Късно беше времето.
Срещнах те сред шум —
а те запомних като тишина.
Сред чужди смехове и късна музика ...

JustAlex

Poesía » De amor

63 1

Ковачът на надежди 🇧🇬

От този огън тръгва всичко, знам,
гори в гърдите му отдавна
и сякаш е от Бога си призван
от мъртъв въглен да разпали клада.
И с вкопчени във времето стрелки ...

jenyivanova

Poesía » Filosófica

80 2 4

Думите отлитат, написаното остава 🇧🇬

Думите — като птици в здрача —
прелитат тихо над света.
Една надежда в тях припламва,
ала заглъхва в тъмнина.
Изречени веднъж, изчезват, ...

HristoDimov

Poesía » Filosófica

63 1

Невидимото тлее 🇧🇬

Душата ми е стъклена врата.
Не я заключвам, за да оцелея.
Тя цялата е вече във петна
от призрачните лапи на света,
оставили следите си по нея. ...

valiordanov

Poesía » Filosófica

54

Приказка за лъвчето 🇧🇬

Задянат бе в цедилото и спеше,
усмихнат и в съня си херувим
събуди го гълчава, грохот, дим
и трепна... Син невръстен, безутешен.
Под крива круша българка приседна, ...

Patrizzia

Poesía » Civil

113 1 6

Инат до последно 🇧🇬

Слънцето сякаш бе объркало повода и се държеше почти празнично. Не въздухът тежеше от тамян, а светлината, разлята така щедро, сякаш природата не бе разбрала, че сме дошли да скърбим. Тя лежеше под открито небе, а слънцето осветяваше лицето ѝ с такава настойчивост, че за миг ми хрумна нелепата мисъл ...

Theodore_Finch

Poesía » Filosófica

52

Страсти, обич и любов 🇧🇬

Напира в мен страстта,
за тебе аз горя,
душата ми те моли,
за любов говори!
До мен бъди и спри, ...

cekupama

Poesía » De amor, Erótica

61

Нежна война 🇧🇬

Ще те обичам тихо, отдалече-
безмълвна стража пред висок чертог.
Табу злокобно бъдното разсече-
повеля строга на премъдър бог.
Под морав плащ е острие калено, ...

Algol

Poesía » De amor, Del paisaje

99

Есенна светлина 🇧🇬

Дойде, когато дните станаха по-къси,
и слънцето не пали, а рисува.
Без бури, без безумни, бурни трусове,
а нежно, тихо, с обич ме целува.
Закъсняла? Не, по-скоро — точна! ...

honesty

Poesía » De amor

105 2

Poesía de autores contemporáneos

Последно надъхване 🇧🇬

Лепим счупеното 🇧🇬

Друг 🇧🇬

В последния момент 🇧🇬

Дъжд ми бъди 🇧🇬

Локация 🇧🇬

Празнота 🇧🇬

Нямаш поща 🇧🇬

(НЕ)сбъднат сън 🇧🇬

Виждащата 🇧🇬

*** 🇧🇬

Безбрежност 🇧🇬

Скулптура 🇧🇬

Нагамеа 🇧🇬

Пиши по небето 🇧🇬

В залеза 🇧🇬

Училище любимо 🇧🇬

Сънят на липите 🇧🇬

През трудности към звездите 🇧🇬

14+ Каня ви на среща 🇧🇬

На Сашо 🇧🇬

Джирото 🇧🇬

… и честно си носете своя кръст. 🇧🇬

Cветулкова вечеря 🇧🇬

Заключени вселени 🇧🇬

Покаяние 🇧🇬

*** 🇧🇬

Любовен ритуал 🇧🇬

В тихото 🇧🇬

В нощта 🇧🇬

Неочаквано 🇧🇬

Разминаване 🇧🇬

Ковачът на надежди 🇧🇬

Думите отлитат, написаното остава 🇧🇬

Невидимото тлее 🇧🇬

Приказка за лъвчето 🇧🇬

Инат до последно 🇧🇬

Страсти, обич и любов 🇧🇬

Нежна война 🇧🇬

Есенна светлина 🇧🇬

Cola