Рисуването е сериозен разговор с останалия свят

                                                         И. Бешков

               Някои казват, че изкуството е съвършенство, което се явява като  мост от смъртното към вечното. Други го намират за загуба на време, но изкуството е по-скоро като една "приказка", която ни отвежда от грозотата на реалния свят и ни въвежда в един друг свят - свят, в който може би осъзнаваш, че си просто ЧОВЕК.

           С всяка една рисунка светът се преоткрива и ражда отново. Всяка една творба е изобретение защото е нова и уникална. Рисуването е усамотение, в което един художник хваща късове от живота, за да ги комбинира в една прекрасна история от багри. За да изрази творецът копнежите и размислите си, изследва и търси невероятни комбинации от цветове, форми, предмети и човешки фигури, които са ''откраднати'' от реалния живот, за да може да ги одухотвори. По този начин художникът комуникира с остания свят.

            Не е от голямо значение кой стои зад пресъздаването на една картина, на една "приказка" върху белия лист, а посланията, които са вложени от творбата и  какво ни говорят. Такива творби са на  художниците от Прерафаелитското братство (Британия), които са  подписвали картините си с инициалите  P.R.B.

            Да си художник е прекрасно, защото основният обект на изобразителното изкуство е  ЧОВЕКЪТ и затова ти изучаваш човека, съзерцаваш човека, описваш човека. Това е една идеална професия за хора, които се интересуват от ЧОВЕКА.

            За един художник е важно да може да мисли и разсъждава върху проблемите на обществото, макар когато е сам, да изглежда замислен.  Истината е, че от един художник бликат струи от чиста и силна енергия, която те обхваща, поглъща и пленява,  щом погледнеш великолепните мазки на четката и нейното бурно и плавно носене по платно. Все едно си пред картината на известния пост импресионист Ван Гог – "Звездна нощ''.

            Рисуването е емоционален процес, така както се води разгорещен спор с няколко събеседника, само че разликата при диалога с една картина е по-различен. Различен е, защото картината се наблюдава и анализира от голям брой хора и за тях тя носи различни послания, когато сe опитват да я анализират.

             Един художник го радва срещата с всичко, което го отвежда към уникална хармония, било то човешка фигура, природен пейзаж или красотата на духа, на човешките взаимоотношения. Но има и негативи, защото в съвременните модерни времена се срещат повече хора с маски и като че ли носенето на маска е задължително. За мен важи максимата "Отхвърляй всичко непотребно и остави в съзнанието си само красивото,  нужното и истинското от живота", защото рисуването е част от мен. Аз рисувам това, което желая да кажа на света, чрез необятния свят на изобразителното изкуство

            Разбрахме колко е безценна една картина със своето послание и майсторство, с която е сътворена от тренираната ръка на художника. Безценна е и нейната стойност - няма ценоразпис за това, което ние, като хора, ще поставим. Всяка картина носи дух, а духът няма цена. Картината е и материална - тази материална основа, върху която е изобразен духът на картината. Картините се купуват от хора с отношение към изобразителното изкуство, които имат вяра от красотата на нарисуваното и хора с пространствено мислене и въображение. Но най-вече картини се купуват от хора, които са решили финансовите  си проблеми в степен на излишък. В България хората едновременно са художници и мениджъри на своите произведения на изкуството. Аз се питам, каква е връзката между красивото произведение на изкуството и неговата продажба?... Нима  цената на картината говори за нейната  уникалност и красота?... Основната задача на една творба е да ни омае, плени и зашемети с посланията си, да ни заговори с движенията на четката, за да се потопим в необятния фон, пренесени в свят, където художникът ни говори за своите мнения и впечатления от бита на обикновения човек и ги представя по прост начин – предимно с топли тонове. По този начин човек винаги се е стремял към съвършенство и  розов свят. Красотата е непостижима! Човек винаги се е стремял към нея, защото тя не е НИЩО ДРУГО, освен съвършенство! А хората казват, че красивите неща са съвършени!

            От изкуство се печели, когато то намери своя адрес - всяка творба си има и човек, който да я купи. Важното в този случай  картината да има контакт с купувача и с един поглед да те впечатли. ''Картините може да се подарят на музеи, на организации, които разпространяват изобразителното изкуство и по този начин посланието на художника достига до повече хора'' (Ангел Хайтов).

             Един художник преди всичко просто рисува. Той е изследовател на човека и най-вече на жената. Жената е обектът на изобразителното изкуството, а мъжът е производител на изкуството. Художникът не само изследва човешката душа, а и формите на предметите още преди да бъдат изобразени, да познава характера на човека, които ще изобрази, а не само да спи с модели, а да изследва тяхната духовност. В този момент личният живот на художника остава на заден план. И независимо дали Ван Гог е бил луд, Рубенс дипломат, а Леонардо откривател и хомосексуалист, ние ги познаваме заради тяхното изкуство, защото с личния живот се спекулира.

            За мен  една картина е израз на чувство, а не просто на емоция или импулс. Точно това грабва, прави впечатление, кара те да се вгледаш и да го откриеш. В една картина пресъздадените образи носят различни послания и смисъл за определено нещо: езерото [морето] - чистота; мост - свързващо звено между два свята; нивите - трудолюбие; жената – ключът, съхраняван безрезервно защото тя е пазителка на дома и обект на красота и желание; ангелът - символ на детското у човека и на свободата, а гората представлява човешките взаимоотношения и плодовитост.

            Рисуването дава удовлетворение. Чувстваш се доволен от създаденото съвършено - от един молив и съчетание на цветове.  Получава нещо истинско красиво, от естетическа гледна точка и уникално по замисъл. Всяко произведение на изкуството съществува, за да излъчва енергия, но първо то трябва да бъде облъчено с такава! Заплетохме се в един омагьосан кръг, като общуваме в реален свят с една картина и изпитваме възхищение и респект пред неговото изящество и дейност. Аз предпочитам да рисувам чрез символика, защото всеки един елемент от моите рисунки показва определено нещо в реалния живот и разказва една ''жива приказка''.

Написал  Моника Христова