Патриархът на българската литература Иван Вазов написва цикъла "Епопея на забравените" след Освобождението на България, разочарован от следосвобожденската действителност. Поетът се грижи за съвременниците си и се стреми да ги научи на горещ патриотизъм. В своята Априлска епопея Вазов възкресява образите на най-големите герои на България, като представя на читателя делото им.
     Аз се чувствам българка не заради почестите и славата на България, а заради това, че не мога да забравя нечутия героизъм, проявен от българския народ по време на битките, водени за освобождението на България. Аз мисля, че всеки един от нас има поне една причина да се гордее, че е българин! Не се ли гордеете с факта, че България е единствената страна запазила името си до днес, че тя няма нито едно пленено знаме, че дава на Европа една от официалните ù три азбуки - кирилицата, а не се ли гордеете с българските борци, пожертвали се за нашата свобода - Левски, Раковски, Бенковски, Караджата? Те са част от нашето славно минало и настояще, което се гради с години и векове. Съхранената памет за загиналите герои в името на България е всичко, което имаме и само така ние ги обезсмъртяваме. Тези небезизвестни герои са останали в нашата памет благодарение на достойните дела, които са извършили в името на обществото. Нашето минало определя нашето бъдеще, а дали то ще бъде славно или пагубно зависи само от нас. Левски ни завеща идеал за чиста и свята република, в която царуват единствено свободата и равенството - за такава държава той увисна на бесилото! Но такава ли е днес България? Днес тя е страна на найлонови торбички и бездомни кучета, страна на неограничените възможности за провал! Не за такава България Левски и последователите му дариха живота си! Ние се превърнахме в егоисти и създадохме държава, в която човекът е роб и забравихме, че цената на свободата ни се измерва с пролятата кръв на загиналите за нея герои, а това е най - лошото, което можем да направим - да забравим. Не мислите ли, че трябва да бъдем достойни наследници на всички герои загинали за нашата свобода? Техните животи не са отнети напразно и те не са страдали безпричинно. Те трябва да останат в нашата памет, защото единствено паметта е връзката между поколенията. Днес ако попитате кои са Владимир Вазов, Радецки, Волов - малко от запитаните ще ви отговорят. Но нима те не са достойни за възхвала и преклонение? Тези личности са оставили светла диря в българската история с подвига си и трябва да бъдат удостоени с вечна памет! За мен те са примера, който трябва да служи като модел за подражание на идващото поколение и в никакъв случай не трябва да ги забравяме, защото те ни завещаха най - важното - любовта към отечеството! Имената и делата им не заслужават да потънат в забрава, защото ние просто нямаме право да ги забравяме и не напразно Вазов ни е оставил много стихотворение, които да ни напомнят за тях.
     Нека не позволяваме на идното поколение да забрави предците ни, защото  няма бъдеще без минало. Ако помним героите пожертвали се за нашата свобода значи помним България. Те ни оставиха една малка като човешка длан, но велика България, която единствено благодарение на тях е наша!