Всеки човек има празнота в себе си, за която прави усилия да я преодолее и да е
щастлив. Защо ли...
Всеки от нас има пустини в живота си, които почти винаги са свързани с любовта, семейството, приятелите...
Много е тежко, когато някой или нещо ти липсва, а не е при теб. В тези моменти ти плачеш, викаш, молиш се, само и само да е с теб, за да предотврати поредната празнота в сърцето ти...!
Защо ли... винаги, когато получиш нещо, трябва и да го загубиш?
"Не е важно да си всичко за всеки, важно е да си нещо за някой!!!"
Когато си обичал толкова много време даден човек и си изживял най-хубавите си дни с него, едва тогава разбираш, че ти не си сам и сърцето ти не е празно, защото има кой да е вътре в него!
Но защо ли... нищо не е вечно, защо винаги след сладкото идва и соленето...
Ти знаеш, че си щастлив, но винаги в теб има един вапрос - Докога?
Ти очакваш болката, търсиш страданието от любовта... свикваш, че рано или късно усмивката от лицето ти ще изчезне... Защо?
Когато си тъжен и ти е мъчно, ти проливаш сълзи, викаш, но няма кой да те чуе... този, който искаш да види болката ти, вече е поел по друг път и не иска да се върне към спомените...
И с него, и без него ще продължиш... с тези спомени само ще го заболи...!
Само ако можехме със сълзи да заличим пустините в живота си... колко по-щастливи щяхме да сме!
Никога не се връщай назад... гледай напред и очаквай слънцето на пустинята ти да грее все по-силно и по-силно и лъчите му да се влияят от силната усмивка на лицето ти!
Винаги ще има сълзи... винаги... ще боли, но няма как да разберем кое е хубавото, ако не вкусим и от лошото!
Животът е борба, която трябва да следваме до край, за да постигнем хармонията в душата си и щастието, което толкова много чакаме и винаги ще чакаме...!!!