Преди малко отидох да погледна моето его в огледалото. Аз му се усмихнах, то ми се усмихна. Аз му се намръщих, то ми се намръщи. Аз направих коварна физиономия, то ми направи коварна физиономия.
Скрих се встрани от огледалото. Постоях известно време. После лекично се прокраднах и хвърлих любопитен поглед. От другата страна егото ме гледаше с тъпо любопитство. Оставих го намира и дойдох тука да поразсъждавам на пръсти.
Аз не съм тази клавиатура, аз не съм тези пръсти, аз не съм тази ръка, аз не съм това тяло. Уф, да, останаха усещанията. Аз не съм тези възприятия. Дали аз съм тези мисли?!
Курсорът мига. Аз не съм този курсор. Аз не съм този, който възприема курсора. Аз не съм нищо. Аз съм нищо, или аз не съм нищо?! Моето съзнание прави разлика между нещо и нищо.
Нещо е това, което съществува. Нищо е това, което не съществува. Тук обаче изниква дилема. Ако Бог е дошъл от нищото и е създал света, то какво съм аз. Ако съм нещо, значи съм създаден от Бога. Ако съм нищо, то значи съм Бог.
Не ...