30 may 2020, 18:00  

За смисъла на съществуването... и за още нещо (2) 

  Ensayos
1417 7 2
4 мин за четене

Материалът следва:

https://otkrovenia.com/bg/eseta/za-smisyla-na-syshtestvuvaneto-i-za-oshte-neshto-1

 

Както вече споменахме, Кардано дефакто открил една нова числова вселена, неподозирана от древните цивилизации - вселената на комплексните числа. Доста по-късно немският математик Фердинанд Георг Фробениус /1849 - 1917/, в една знаменита своя теорема, успял да докаже, че тази числова вселена е единствена. Това е уникален факт, равносилен на това някой да успее да докаже, че хомо сапиенс е единственият представител на разум във вселената, а планетата Земя няма аналог във всемира. Това дало нова мощ на ВЕКТОРНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Оказало се, че с помощта на тези нови числа се развива нов вид Анализ, при който съществува божествено предопределение. Обектите в него, известни днес като аналитични /или холоморфни/ функции, имат свойството да регенерират от всяка своя безкрайно малка област на определеност до максималната област, в която съществуват. Нещо като холограмно свойство *, гарантиращо тяхната единственост и следователно уникалност. Именно тези функции съставлявали ядрото на т.нар. Комплексен анализ /анализ основаващ се на забелязаните от Кардано комплексни числа/. Този анализ се оказал идеалният математически инструмент за описване свойствата на флуидите, както и на т.нар. консервативни сили **, каквито са например електростатичната сила и гравитацията. Тук сме длъжни да отбележим, че математическата дисциплина Анализ /върху реалните числа/ е открита най-напред от колосите на мисълта Готфрид Лайбниц /1646 - 1716/ и Исак Нютон /1643 - 1727/, назависимо един от друг. Още преди тях в мъглява форма тази идея се срещала най-напред при древногръцкия математик Евдокс /390 пр.н.е. - 337 пр.н.е./, после при Архимед от Сиракуза  /288 прн.е. - 212 пр.н.е./, а впоследствие и при Пиер дьо Ферма /1607 - 1665/ . Но Лайбниц и Нютон я развили и усъвършенствали систематически, откривайки законите, на които се подчиняват безкрайно малките величини /наричани от Нютон - флуксии/  - с които допълнили реалните числа.  Пак те двамата дали и основните правила за смятане с такива величини и така възникнало диференциалното и интегрално смятане. Любопитното е, че Лайбниц, в качеството си на гениален философ, по чисто философски път стигнал до този клон на математиката и изобретил стойностен формализъм за пресмятания в него. В частност тази качествено нова математика дала възможност на Нютон да изведе уравненията на основните физични закони, свързани с движението. Случилото се силно напомня изобретяването на релсовия път от Ричард Тревитик /1771 - 1833/, променил изцяло техническия облик на цивилизацията и довел до т.нар. индустриална революция. Виждаме, че "релсовият път" в математиката е изобретен около 100 години по-рано! Откритието на Кардано дало голям тласък и на Алгебрата. Френският математически гений Еварист Галоа /1811 - 1832/ е живял само 21 години и е починал от рана получена по време на дуел. Още на 16 годишна възраст Галоа прави най-голямото откритие на всички времена в Алгебрата. Мъчейки се да си изясни какви са условията за разрешимост на произволно алгебрично уравнение, Галоа открил т.нар. Теория на групите. Групите са абстрактни множества от обекти с групово асоциативно свойство /наричано операция/, които притежават неутрален елемент и всеки техен елемент има обратен. Галоа бил изключен от висшето учебно заведение, в което учел заради буйния си нрав. Въпреки, че той депозирал /нееднократно/ своето революционно откритие във френската академия на науките, световно известният математик Огюстен Луи Коши /1789 - 1857/, вероятно по причина на завист, изглежда се погрижил ръкописът на Галоа да изчезне безследно. Едно щастливо обстоятелство е, че Галоа имал верен приятел в лицето на Огюст Шевалие. На него умиращият Галоа връчил малка тетрадка, в която със сетни сили, в нощта преди да умре, успял да надраска в скицирана форма откритието си. В крайна сметка именно благодарение на Шевалие и на двама добросъвестни френски учени - Жозеф Лиувил /1809 - 1882/  и Камил Жордан /1838 - 1922/ това непреходно и епохално откритие е оцеляло. Любопитното е, че Галоа бил също страстен революционер и поет. Съхранено е предсмъртното му стихотворение:

 


"Вечният кипарис
ме прегръща:
по-блед от бледата есен.
Накланям се към гроба."

 

Теорията на групите играе такава роля в математиката /и вече в много други науки/, каквато в химията играе откритият от Дмитрий Менделеев Периодичен закон и съответстващата му Таблица на химичните елементи.

 

 

 

 

* Цитираното холограмно свойство се състои в това, че на колкото и мънички парченца да нарежем една холограма, то всяко едно от тях ще съхранява изображението от изходната холограма.

 

 

** Характерно за консервативните сили е, че когато един заряд се премества по някаква траетория в силово поле под тяхно действие от точка А до точка B, работата извършена от заряда не зависи от траеторията. В частност, ако траеторията е затворена крива, то работа не се извършва!

 

 

/следва/

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Беше ми много интересно да прочета всичко това ! С нетърпение чакам още 🌻🌹
  • Математиката е картина, по-красива от всичко, което виждаме край себе си. Без въображението си и откритията човекът би бил обречен на инерционно съществуване. Сложни теми са засегнати тук, но много интересни Любопитно ми е как ще продължи историята - философско гледище върху света и какво ще стане със смисъла на съществуването като отхвърлим всичко открито дотук... Подробностите са като водата, погълнала съкровища, и като въздуха, погълнал нас, но подробностите за нас не са прозрачни. Какво ли ще открием под обвивката на същината... Очаквам с нетърпение!
Propuestas
: ??:??