Играем си на развален телефон.
Искаме кило сирене, а ни дават половин килограм вода. Искаме 2 кг домати, дават ни килограм и половина.
Не ни чуват...
С чиновниците е същото.
Например в общината, където доста хора са събрани на едно място - за какво точно не е много ясно, но не е и много важно.
Стоим дълго пред луксозното гише, докато хванем разширени вени и постепенно губим дъното под краката си, чакайки администраторът с рибешката си суета да прекъсне прекалено личния си разговор и да ни забележи. В стряскащо буквален физически смисъл.
Или пък да ни изготвят нужния документ далеч след отредения законов срок, след като междувременно са ни върнали пет пъти, а през това време законът е претърпял поне една корекция. И трябва да платим по новите тарифи.
Играем си на развален телефон в един свят, управляван от чиновници, които точно когато ти трябват, не можеш да намериш. Съвсем по закона на Мърфи. Охраната е деликатна, но безкомпромисна - когото търсиш, го няма. Всички са много заети. Койт ...