Четири извода от четвърти
Прахолякът лека-полека се вдига, оцапаната завеса също, а броенето на бюлетини е на приключване. Но не е на приключване врещенето на разни социолози, че тези избори били исторически. Реално нищо историческо няма в тях и нищо ново не е настъпило. Господата анализатори така и не разбраха, че появата на един или повече нови политически състезателя не е историческа новост, а събитие присъщо на съответната времева конюнктура. Получилото се в резултат на вота фрагментирано представителство също не е ново за нас. Имали сме го и през 1901, 1919 и 1931 година. Но за да сте политически анализатор на Вас не Ви трябва да четете парламентарна история. Достатъчно е да плещите надуто, самонадеяно и небезпристрастно. Но млъкни, сърце. По това - толкова.
Четирите очевидни и повтарящи се, според мен, извода от завчера са следните:
МЕСИАНСТВОТО - ДЕТСКАТА БОЛЕСТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА НИ
Удържах на изкушението да сложа кавички на една дума по-горе. Те нито ще я украсят, нито ще я направят що-годе приемлива. Без значение дали имаме същинска демокрация или имитация, тя отдавна роди уродливото си отроче - месианството. Само този факт е красноречив и за нея, и за нагласите на обществото. Това се случи преди двайсетина години при вещото акушерство на лица под пагони. За жалост такива са нашите "политически акушерки". Но те бяха проумели добре отдавнашната психология на българския народ. Когато си склонен да мислиш по определен начин за значителните неща, ти ще мислиш по същия начин и за по-малките. Отдавна беше ясно, че българинът е неособено инициативен и несклонен да се обвързва с гражданска и политическа активност. А геополитически ние винаги търсехме закрилничество от някой по-голям брат: Царска Русия, СССР, САЩ, Европейския съюз. Съюзничеството, застъпничеството, пактовете за сътрудничество и подпомагане са нормални и необходими неща в международната политика. Само че българите никога не са гледали на себе си и на своята страна като на равноправен участник в тях. Те ги приемат за нещо като застраховка, като източник на успокоение и гаранция, че някой друг ще се погрижи за тях и ще им отнеме досадното задължение да мислят и да бъдат инициативни. И това далеч не е манталитет на нашите политици, тъй като всеки политик е рожба на своя народ.
След като един народ трайно и целокупно е показвал такова отношение към големите цели и стратегии на своята държава, очевидно той ще се държи по същия начин спрямо нейните вътрешни и ежедневни проблеми. Ако Вие смятате, че за чистотата на Вашия квартал трябва да се грижи някой друг, не след дълго ще започнете да смятате, че за чистотата на Вашия собствен дом също трябва да се грижи някой друг. Така след време вече ще се наложи да си вземете един чистач и да го помолите да изчисти жилището Ви от боклуците, които сами сте оставили там.
Защо тогава да се учудваме? Политическите месии не са нищо повече от външно проявление на мокрите ни фантазии: някой голям спасител да дойде отнякъде и да ни оправи, респективно някой благороден чистач да изчисти кочинката вместо нас. То е същото. По тази месианска линия спасители - чистачи бяха негово мадридско високоблагородие, негово арогантно безподобие, негово журналистическо безочие и неколцина други като тях. Всички приключиха по сходен начин, а на нас не ни стана нито по-топло, нито по-студено. Нито по-чисто. Което ме отвежда към втория извод:
МЕСИИТЕ СЕ МУЛТИПЛИЦИРАТ И УМИРАТ
Също нищо ново. Нови са само некролозите на политическите мъртъвци, които неделята доуби. Няма да ги споменавам поименно, защото всички се досещат кои са те, а и за да спазя правилото на учтивостта: за мъртвите или добро, или нищо. Все пак, добре е новопоявилите се месии да го имат предвид и да имат едно наум за себе си. За суверена не говоря, защото никак не се надявам да обърне внимание.
БЪЛГАРИЯ НЕ Е СОФИЯ И СОФИЯ НЕ Е БЪЛГАРИЯ
И отново нищо ново. Нито е нужно да си гуру, за да го видиш. Беше забелязано и отбелязано много отдавна. Но никой нищо не направи. Преди време едни хора говореха неразбираеми и безинтересни неща за децентрализация, за вътрешен аутсорсинг на икономика от столицата към регионите. Никой не ги слушаше, а мнозина дори не искаха да чуят за тях. Един бивш министър, когото харесвах (преди да спра да харесвам) беше казал: "Тук да правиш реформи е като да местиш гробище. Отдолу никаква подкрепа".
И така, различията се задълбочиха. Резултатите от тези избори ги показват. Би трябвало да служат за алармени звънци, но няма да послужат. За тях ще си запушат ушите и старите муцуни, и новите месии. Така им изнася.
Днес около 70 процента от фирмите в страната са регистрирани и развиват дейност в София. Още по-стряскащо е съотношението между капиталовите потоци в столицата и в тихата провинция. Никой не говори за това. Като последица, мисленето на средностатистическия избирател от София и Попово е различно. Различни проблеми вълнуват хората с пет и петстотин лева джобни пари.
Не е трудно да отгатнем какво ще ни доведе това в средносрочен план - допълнително и повсеместно влошаване на стандарта на живот в страната. Хората ще продължават със своята принудителна трудова миграция, притиснати от мизерията на малкия град. Онези, които не успеят "да се спасят" зад граница, ще продължават да търсят препитание най-вече в столицата. Ясно е как тези процеси се отразяват на родните им места. Но големите областни градове също са в колапс, а София вече се задъхва. Тя не може да е в състояние да приема вечно нови и нови човешки постъпления - нито инфраструктурно, нито като източник на препитание. Струпването на преобладаващата част от останалото в страната наше население в няколко по-големи града ще има пагубни последици за всички ни. Съчетано със слабата работна квалификация, недоброто образование и ниската социална култура на повечето хора, то няма да спомогне нито за повишаване на конкуренцията, нито за резонното откриване на нови работни сфери и места. А само допълнително ще отслаби националното производство. То и без това е на ужасяващо равнище.
ОБРАЗОВАНИЕТО, ТА ДОРИ ОГРАМОТЯВАНЕТО НА ХОРАТА ТРЯБВА ДА СТАНЕ СПЕШЕН ПРИОРИТЕТ
Колкото по-малко напиша по този въпрос, толкова по-добре. Той не бива да е обект на журнализъм в сайт на словото и буквите. Със сигурност хора способни, с по-добро образование и познания от мен трябва да се заемат и да го подхванат. С каквото можем ще помагаме. Но как дори ще започнем, когато овластените нямат никакво желание и интерес да образоват? Ето на това не знам как да отговоря.
Знам само, че сме слаб ученик, излязъл от пореден поправителен. Нищо, де, задава се нова учебна година. На есен с песен. Старата. Пак.
© Дон Бъч-Странски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Владо!
-
Поздравления, Дон Бъч!
-
Благодаря много, Павлина! Епиграмата ти е много прецизна. Показва с точност същностното противоречие, от което сме изтъкани.
-
Брилянтен анализ на ситуацията у нас.
Поздрав от мен с една кратка епиграма:
Дано...
Да... искам да се оправим...
но... чакаме да ни оправят...
Павлина Петрова -
Не знам, скъпи Стойчо, наистина не знам. И с училите и успявали другаде също имахме горчив опит. Благодаря ти за отношението!
-
Има истини,колкото и да бъдат насаждани, едва ли ще хванат дълбок корен.А плодовете зреят нормално при постоянни грижи.
Твърде често смяната на законодателството води до отлив на инвестиции.Корупцията е достатъчно повсеместна на всички нива,за да отблъсне или генерира икономически инициативи.
Манталитетът е трудно да бъде променен за време от 20-30 години!
Може би, тези които учеха и работеха в други общества са надеждата?
Поздравления за творбата, Дон Бъч! -
Да, приятели, прави сте. Главата ми е пълна с въпроси, на които нямам отговори. Благодаря за отношението, светли празници!
-
"Когато си склонен да мислиш по определен начин за значителните неща, ти ще мислиш по същия начин и за по-малките." Казват, че оздравяването на болния зависи 50% от самия болен. Ако си дал сто % от себе си и въпреки това няма напредък, тогава всяка външна помощ трябва да е добре дошла. Да, има и такива, които ползват чужда помощ за изхвърляне на боклука от дома им и за почистване, но изкарват толкова, че могат да си го позволят и го предпочитат. Метафорично казано, в светлината на това, за което говориш, България може ли да си го позволи?... или го предпочита... Всичко и всеки е там, където трябва да бъде
Повдигнал си куп въпроси, интересно ми беше да прочета. -
Думи, думи, нужни са дела,а тях очакваме да свърши някой вместо нас. Демокрация да ама не. Трябва да се борим да отстояваме това което желаем. Всички революционери"изгарят" в собствената си борба в повечето случай подкрепени от малко хора или почти никой и после ние се гордеем от това което са направили без да сме допринесли нищо. Комунизъм 45г.след него 30г. очакване. Колко дълъг е един човешки живот? Трябва да разчитаме на себе си, когато решим нещо да го правим, а не да дойде момента да викаме неволята и да е твърде късно.
-
Напълно реално съвремие...но защо магнитът е Обласният град или столицата, различни аспекти - по-добро заплащане, по-добра интелектуална среда, образование, здравеопазване, бърза комуникация с държавните институции, възможност за реализация.... по мои наблюдения, кой напуска малкият град или село, все млади хора по по-горните причини, които имат суровинните ''ресурси '' на родителите си произвеждащи от зеленчуци през плодове до месо...друг е въпроса, дали София или големият град имат готовността да ги приемат / жилища, инфраструктура и т,н, / . Дано не греша....
-
Благодаря на всички, които взеха отношение по някакъв начин! Младен и Иво, ако позволите едно уточнение, приятели, гледам че и двамата сте ползвали фразата "политическа класа". Беснея от нея, но вие не сте виновни. Една групичка социолози я наложи в България към края на 1990-те, а журналистите веднага подеха. Сметнаха, че ще се опознае от "масите", класа е позната дума тук. И ще вмени на хората усещането, че са по-нисша "класа" от управляващите ги. Бе началото на търговската ера в масмедийната ни публицистика. Терминът е откраднат от британската политическа литература, но там е с много по-пейоративно значение. Има по-съвременна статия на известния журналист Д. Аронович, която добре го обяснява, мисля че е достъпна в интернет, но на английски. Ако искаме да останем високопарни, това, което имаме тъдява като 'политическа класа' по-вярно бихме описали като "Групиран опортюнизъм". Но ние трябва честно и простичко да я обясним на хората. Затова: "Имаме си работа с банда негодяи".
-
Много добър анализ, скъпи Дон. Поздравявам те!
Демографските показатели са ужасяващи. Те вещаят пълно фиаско за страната.
Много си прав и за струпването в столицата и в няколко големи градове, на големи маси от хора. Това ми припомни вица: Град е гъсто населено място от селяни. Село е родното място на гражданите." Като добавим към всичко това липсата на всякакво единение на политическата ни класа, се очертава тотална катастрофа.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
