Прахолякът лека-полека се вдига, оцапаната завеса също, а броенето на бюлетини е на приключване. Но не е на приключване врещенето на разни социолози, че тези избори били исторически. Реално нищо историческо няма в тях и нищо ново не е настъпило. Господата анализатори така и не разбраха, че появата на един или повече нови политически състезателя не е историческа новост, а събитие присъщо на съответната времева конюнктура. Получилото се в резултат на вота фрагментирано представителство също не е ново за нас. Имали сме го и през 1901, 1919 и 1931 година. Но за да сте политически анализатор на Вас не Ви трябва да четете парламентарна история. Достатъчно е да плещите надуто, самонадеяно и небезпристрастно. Но млъкни, сърце. По това - толкова.
Четирите очевидни и повтарящи се, според мен, извода от завчера са следните:
МЕСИАНСТВОТО - ДЕТСКАТА БОЛЕСТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА НИ
Удържах на изкушението да сложа кавички на една дума по-горе. Те нито ще я украсят, нито ще я направят що-годе приемлива. Без ...