Дейвид Хюм и неговият „Трактат за човешката природа”

Философията на Дейвид Хюм (1711-1776) заема ключова роля в развитието на философската мисъл от Просвещението насам, а философската тенденция, която я изгражда, проправя пътя за развитието на най-разнообразни философски концепции. От друга страна нанася тежки удари върху дотогавашния, схоластичния, начин на философстване и го ограничава занапред.

Възгледите на Хюм, достатъчно категорични и доказани, упражняват интелектуално влияние върху цялостното развитие на науката, а не само във философията. Неговото разбиране за „причинността” остава актуално и до днес и е в синхрон с идеите на съвременната физика. Системата на Дейвид Хюм в повечето си определения не се разграничава от постиженията на природните науки, поради което си заслужава да бъде изучена. Концепцията на Хюм за описателната същност на знанието съвпада почти напълно със съвременната идея, докато например Кантовата идея за свързаността на знанието и разума (със смисъла, който влага той) се счита за невалидна. Така например можем да опишем един природен феномен и неговите вероятни качества, но не можем да го обясним. Давам пример, за да стане по-ясно. Например съвременната наука, изучавайки небесните обекти, светлината, която излъчват и т.н., може да изгради хипотеза за начина, по който е възникнала вселената, но ще бъде напълно абсурдно да се твърдят причините за нейното възникване. Теологията може да се опре на Бога, но това е извън сферата на научните доказателства, а ако науката тръгне в същата посока, тя ще загуби своята научност. Мисля, че този пример достатъчно красноречиво показва значението и ролята на Хюмовата философия.

По-специфичният поглед върху историческото влияние на Хюм във философията не бива да остава на заден план. За отправна точка на своите построения Дейвид Хюм използва завършените системи на предшествениците си Бейкън, Лок и Бъркли. Така неговата философия може де се причисли към английската философска традиция на емпиризма, нетолерираща спекулативни съждения. „ Трактат за човешката природа” е произведението, от което можем да добием най-пълна представа за философията на Дейвид Хюм, в него се откроява скептико-емпирическата основа и се разглеждат основни философски въпроси, като се започне от това как познаваме света и се стигне до отхвърлянето на несетивните субстанции. В основата на своя трактат той използва вече развития от Джон Лок емпиризъм, внася поправки в някои от определения му, но следва своя път на размисъл. Важно е да се отбележи, че главното сходство между Хюмовата и Локовата философия е в сенсуалистичната основа, а в останалите си части се различават. Най-отличителната черта във философията на Хюм е скептицизма и, както твърди Ръсел, при него той е доведен до крайност. В действителност аргументите, подкрепящи този му възглед, са достатъчно защитени, че в повечето досегашни случаи опитите да бъдат дискредитирани са неуспешни.

 За влиянието на Хюм върху мисловните системи на философите след него достатъчно красноречиво говори фактът че Кант обява Хюм за човекът извадил го от „догматичната дрямка”. Не бива де се ограничаваме само с Кант, трябва да добавим значителното влияние на Хюм върху емпиризма който след него бива преосмислен,  влиянието върху утилитаризма и позитивизма. Когато Дейвид Хюм е бил още млад и издава своя трактат остава недооценен от съвременниците  си, философията му остава в покрайнините на неговото дело и живот. Като автор е популярен главно със своята история на Англия до Славната революция, като автор на различни популярни есета върху икономиката. Интересна е иронията на съдбата към големите произведения на философията. Както при Шопенхауер така и при Хюм трудовете им биват първоначално  игнорирани и почти отхвърлени от образованата публика, но след дълги години застой набират все по-нарастваща популярност докато с гръм и трясък не взривят интелектуалната сцена на цивилизования свят. Произведението на Хюм е именно такова. Без него развитието на науката във всяка една нейна област щеше да изостане, а философията все още щеше да се лута в териториите  и проблемите на средновековната схоластика. Разбира се не можем да приемем всичко казано от Хюм, но той открива множество нови проблеми за изследване във философията. Проследявайки влиянието на Дейвид Хюм стигаме до няколко важни извода. Поглеждайки към историята на философията забелязваме например, че той е слабо изследван от Хегел и следователно можем с основание да установим слабото му влияние върху континенталната философия докато неговите идеи са значително по-застъпени в съвременната аналитична такава. Едни от най-важните черти и последствия на неговата философия са разглеждането на причинността, отхвърлянето на метафизичните възгледи и понятието за субстанция, които ще разгледаме в детайли след малко.

Важно за отбелязване е твърдението на Хюм че „Всички науки много или малко са свързани с човешката природа; и колкото и отдалечени от нея да ни се струват някои от тях, те по един или друг начин се връщат към нея”. Обективизацията му по този въпрос показва възгледът му относно познанието и неговото постигане. Той показва прагматичната същност на познанието. Ако голяма част от философите преди него изграждат системите си на недоказани или спекулативни положения, то Хюм започва своята теория от най-сигурното и неотречимо нещо, а именно човешката природа в най-широк смисъл. Сетивата са неотречими, без тяхното наличие щяхме да останем tabula rasa (чиста дъска) според локовият израз. Те са началото от което човек се създава, и са основа на последвалите следствия. Науката, философията нямат дял в разяснението на божествените отвъдни характеристики, те се занимават със земното, това което е свързано с човека. И наистина тяхната основа не може да се търси другаде. Физиката и всички науки имащи я за своя основа не биха били възможни, нямаше да възникнат без наличието на възприятия които да открият пътя към изследването на техните обекти. Социалните науки не биха възникнали  ако не съществуваха социални и морални проблеми които да бъдат решени в полза на човешката природа. Философията не би възникнала ако природата на човека не се стремеше към разбирането на фундаменталните принципи на битието. Умерената скептична философия на основателят на модерният скептицизъм претендира за малко, но постига много повече от очакваното. Методът на съмнение подбира внимателно аргументите в нейна полза, обаче те са така сигурни че поставят фундамента на една нова стабилна система. Така Хюм използвайки принципи които са достатъчно сигурни и доказани, но в същото време преминали проверката на скептическият му разум успява да се поставят по средата на два крайни възгледа характерни за човека. От една страна много знайната претенция, че познанието в науките и теологията е откровение от Бога, не човешко, но божествено, а от друга страна мнението на тълпата за абсолютната отделеност на научното познание от тях. Първата победа на Хюм върху теологията представяща се за философия вече се приема за даденост, но по-негово време това е бил наистина значителен проблем. Не случайно неговите книги, които не са свързани с частни проблеми като историята, икономиката и т.н. биват радикално отхвърлени тъй като се занимават с проблеми неудобни за религията, която все още е намирала своето място в залите на академиите и университетите. А наличието на мнение у тълпата за отдалечеността на науката и особено на философията от човешките проблеми все още остава, даже в този смисъл Хюмовата философия остава актуална.

„Трактат за човешката природа” се състои от три книги. В книга първа се разглеждат възможностите  за познание въобще, във втора книга се разглеждат афектите (емициите и чувствата), а в книга трета се разглежда морала и социалните отношения между хората.

α. Възприятия и идеи

Основополагащата мисъл изграждаща основните принципи заложени в трактата е първичната даденост на възприятията и тяхното усещане като критерий да обективност и истина. Тъй като те са дадени по рождение не са продукт на разсъждения, а са причина за всяко човешко действие те поставят началото на всяко възможно познание, ако бъдат отречени отричаме и познанието. Без възприятия е невъзможно, според Хюм, съществуването на идеи и мисли. Поради това, че  наличието на сетива е единственото което ни дава обект за размисъл се стига до извода да се отхвърлят вродените идеи изобщо и съществуването на априорни познания. Хюм доказва тази теза посредством очевидни очевидни примери откриваеми в опита. Видимо става, че скептицизма му не е идеологически и намира основа и сигурност в действителността. Той дава пример с хората имащи определени проблеми със сетивата. Ако например даден човек има проблеми с обонянието, зрението, вкуса и допира за него не ще бъде възможно, например, да усети физическите характеристики на един плод. Когато липсва дадено сетиво ще липсва и неговото конкретно усещане. Използваната теза е силна и навярно необорима, в случай че бъде отхверлена цялостната ни представа за света и човека ще бъде разрушена. Засега това не се е случило, въпреки че Критиките на Кант се приемат за опит да се обосноват априорни синтетични, аналитични и прочие съждение. Ако теориите за познание представляват интерес за някого ще бъде голям пропуск да не се разгледат възгледите както на Хюм така и на Кант върху тази тема. Общо казано двете философски системи за които говорих са може би двете най-силни защити на двата лагера: идеалисти и сенсуалисти: респективно материалисти. Нека се върнем към доказателствата на Дейвид Хюм и тяхното разглеждане. В полза на шотландския философ са данните на съвременната биология. Има цял спектър от неврологични заболявания които могат да подкрепят тази теза. Споменавам биологични факти тъй като възприятията са пряко свързани с нервната система. Така например съществуват множество заболявания засягащи нервната система. Едно от тях по рождение унищожава възможността за обмен на информация между невроните и  потенциалното функциониране на мозъкът.  Има други нервни болести като склерозите появяващи се в последствие но те не са необходими за пример. Това е така защото разглеждаме човек при неговата поява, а отсъствието по начало на мисловен апарат показва пряката зависимост между възприятия и съзнание. Точно поради това липсата на психични функции се свързва с нервната система. Казаното до тук безапелационно  потвърждава мисълта на Хюм, а опитът тезата му да бъде отхвърлена ще доведа до абсурди. В неговият трактат индиректно разбираме последствията на възгледа му който продължава да се утвърждава. А последствията не са други освен затвърждаването на сенсуализма и материализма. Защото до какви следствия може да доведат твърденията от типа на това при липсата на определено сетиво се унищожават всякакви сведения за действителния обект на който отговаря. Без слух няма звук, без зрение няма образ и т.н. Разбира се, скептицизмът на Дейвид Хюм не го довежда до възгледът на Бъркли за това че щом съществува само възприеманото трябва да има Бог който възприема постоянно света за да го запази. Независимо от началния възглед за обективност на сетивата двете философии тръгват в съвсем различни посоки, но поне това ни показва възможността фактите да се тълкуват по различен начин, а различното тълкуване да доведе до различни следствия. Така Хюм проправя пътя на съвременното материалистическо мислене. Отрича несетивните обекти, субстанцията и даже Азът. По късно ще споменем защо просветения скептик достига до този възглед. Доведени до логическата им крайност, което той не ни спестява, възгледите му стигат до твърденията, че е невъзможно Бог и душата да не са материални. Може би отчасти този възглед в „Трактата” е премахнал възможността на шотландския философ да получи академична длъжност. Трябва да признаем, че за XVIIIв. тази идея е била много по-шокираща отколкото сега.

След като обяснихме възприятията, тяхното възникване и ролята която им дава единбургския философ трябва да покажем ролята на идеите в научната му система. Ако възприятията са главното, то идеите са техни следствия и им бива отделено по-маловажно значение. Те са пряк продукт от възприятията но се запазват в съзнанието. Произходът им е чисто сетивен и не са дадени по природа в човешкия ум. Те са един по-слаб образ на действителните обекти, а не нещо цялостно и завършено каквито са сетивата. Проявявайки се продължение на сетивата, те са втори по веригата от възприятия и са спомен запазващ за определен период от време възприемания обект. С времето идеите избледняват и изчезват. Можем да дадем пример със следите оставени от пръчка на брега на морето. Колкото по-дълго вълните (в случаят времето) мият морският бряг толкова  по скоро ще изчезнат следите.

β.Познанието и неговото образуване

 Идеите генетически следват възприятията, а възприятията обектите така че натуралистичното възприемане на човек е задължително. Този възглед е подкрепен от концепцията според която не може да имаме идея за нещо което не сме възприели. И ако множество философи приемат идеята като нещо самостойно, то Хюм е далече от този възглед. От трансцедентален обект според който се определя реалността на веществения свят, идеята се превръща в човешка способност да запазваме образа на света. Простата идея е директен продукт на сетивата, докато сложната идея се ражда от сливането на две прости. Например една идея се смесва с друга и в резултат се получава трета. Но например ако на тази идея се предаде по голям обем, то тя придобива по голяма степен на общност и се превръща в обща за определен клас от обекти. От идеите за топло и студено се получава нова сложна идея като топлина и т.н. Надявам се принципът да е ясен. Хюм изгражда теория на познанието според която множеството различни идеи се свързват, разделят, обединяват въз основа на техните различни качества. Те се асоцират въз основа на три главни признака: сходство и близост във времето и пространството, причина и действие. Организират се на отделни групи по близост според сходството помежду си.  Това са първите принципи за образуването на познанието, а другите са следствие от тях, затова който се интересува по-подробно не погледне „Трактатът”.

Поради възгледът си философът в един момент преминава полето да доказуемото и изпада в трудност да защитава твърдения от типа на това че ако не сме възприели нюанс на даден цвят не можем да си го представим. Ръсел доказва погрешността на Хюмовото твърдение. Помествам цитата на Бъртранд Ръсел върху въпросната тема: „Когато например съм видял цвете с определен цвят и след това извикам мислена представа за него, на тази представа липсва точност, в смисъл че съществуват няколко близко сходни оттенъка на цвета, които биха могли да са представата, или „идеята” според терминологията на Хюм. Не е вярно, че „ умът не може да си създаде никаква представа за количество и качество, без да формира точна представа на всяко от тях”. Да предположим, че сте видели човек, който е висок шест фута и един инч. Вие запазвате мислена представа за него, но тя вероятно би съответствала на човек, който е с инч по-нисък или по-висок. Тъй като не долавя това, Хюм се заплита в ненужни трудности: например по отношение на възможността да си представим оттенък на някакъв цвят, който не сме виждали, но е междинен на други два оттенъка, които вече сме виждали. Ако въпросните два оттенъка са достатъчно сходни, всяка представа, която бихме могли да си съставим, би била еднакво приложима както към всеки един от тях, така и към междинния”(вж. История на философията том 3 стр.244)

Освен това за познание се приемат само идеи които могат да бъдат открити в опита. Остарялата концепция за субстанция е отхвърлена от Хюм. Субстанцията е невъзможна и недоказуема. Това се доказва на основата на сетивния светоглед. Тъй като ние имаме определен набор от сетива, то възприятията които получаваме са пропорционално равни на тях, но тъй като всяко възприятие е тъждествено само на себе си, то те нямат общо качество освен че са възприятия. Това от своя страна не води до тяхното обединение и отъждествяване. В такъв случай всяко възприятие е отделен поток вървящ в собственото си русло покозващ само една страна на обекта. От опита чрез обединение да се създаде субстанционален образ на обекта не следва нищо. Не можем например да кажем че аромата е част от субстанцията на обекта, защото при неговото отстраняване обекта продължава съществуването си.  Поради тази причина обозначаването или откриването на субстанция е невъзможно.

γ. Азът

Азът в системата на Дейвид Хюм е засегнат във вразка с неговата теория за познанието. Но също така има сведения, че по време на престоя си във Франция, точно когато пише своят основен труд,  авторът се запознава с някои източни учения като Будизма. Предполага се, поради запознаването с тези доктрини, да е взаимствал възгледът за „анатман” (не-аз) и да го е доразвил в съответствие със собствената си философия. В своят трактат Хюм твърди, че няма основание да смятаме за реалност съществуване за такова нещо като „Аз”, по-скоро „Аз” е един вид езикова конструкция. Оставяйки верен на своя принцип, че щом нещо не може да се възприеме не съществува, той отхвърля  „Азът”, защото в опитът нямаме възприятия за него. Подобно на субстанцията нямаме представа за него, която да се различава от отделните възприятия които получаваме. Под „Аз” обозначаваме сборът от данни които възприемаме, например удоволствие, болка, щастие, радост и т.н. Когато говорим за теорията на личността на Хюм трябва да споменем за афектите които той споменава. Според тази теория афектите са двигател на психическият живот. За да бъдем по точни в основата на всяка човешка дейност поставя принципите на удоволствието и болката, а щастието и нещастието са производни на първите две. Всяко човешко чувство и емоция се основават на тях. Така например едно действие е желано или омразно с оглед на афектите които създава. Хюм стига до извода, че в случайте когато сме свидетели на чуждо страдание ние чувстваме щастие не защото другите страдат, а защото виждаме че ние не сме застигнати от същите проблеми.

От друга страна авторът разглежда животните като обект на философско познание, и твърди за наличието на голямо сходство между човек и животно въз основа на по горе описаните принципи. Животните също притежават сетива с които възприемат, афекти за удоволствие и болка, а разликата между тях и човека е във вариацията на емоционални нюанси които човек може да изпита. Това е най-интересното в хюмовата теория за афектите и морала.

δ. Причинност

Разглеждането на причинността  е един от философските проблеми осигурили вечно място на автора в историята на философията.  Причинността разгледана при Хюм съставлява част от неговата теория на познанието и като убеден скептик той отхвърля възможността за нейното съществуване. Според него няма реална причина поради която да постулираме съществуването и. Да твърдим че даден обект или явление е причина за друг обект или явление е недоказуемо. Това наше съждение е просто резултат от навикът по който възприемаме нещата. Не може да открием никаква вътрешна връзка между два обекта А и В. Няма начин да докажем ясно наличието на такава връзка. Единствено навикът ни кара да твърдим, че щом се появи обект А то след него по необходимост трябва да се появи и обект В. Но преди В обект А все още не се е превърнал в причина за каквото и да е. Само защото много често наблюдаваме един обект да предшества друг твърдим че този първият обект е причина за втория. Известен е примерът със Слънцето. Не може да твърдим че щом сме наблюдавали продължително време сутрин да изгрява Слънцето, то и на другия ден че това ще се случи. Ръсел също подкрепя този довод като твърди за липсата на логическа необходимост от причинността.

Философията на Дейвид Хюм е пример за това до каква крайна степен може да се доведе скептицизма, и за силата на доказателствата които той използва. Идеите заложени в „Трактат за човешката природа” правят тази книга върхово постижение на философската мисъл изобщо, а всеки който желае да се занимава сериозно с философия или с каквато и да е друга теоретична наука трябва да обърне внимание на трактата.