2 feb 2006, 20:25

*** 

  Poesía
1001 0 0

Морска вълчица с разпенени клепки -
воят ми нийде не среща стена
пътувам в безкрайни и мокри полета
обречена вечно да бродя сама.

Поря с плътта си черната пустош
поря и диша със мене смъртта
плувам двете-навътре,навътре
към бездната топла-две тихи петна...

© Мария Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??