9 feb 2006, 17:56

* * * 

  Poesía
786 0 11

Влизаш направо.

Без да позвъниш на звънеца.

Разбиваш вратата с ритник.

Не търпиш възражения.

Разкъсваш обвивката.

Захвърляш я в ъгъла.

Минаваш през мен като мълния.

Тръгваш си както си влязъл.

Рязко и без обяснения.

Оставяш ме гола...

Сама и замислена...

Моля те, поне затваряй вратата!

Все пак това ми е сърцето!

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??